Днес се състоя съвместна пресконференция на Института за модерна политика и германската либерална Фондация “Фридрих Науман” за представяне на новия етап от проекта “Теми табу в онлайн медиите”. Участие взеха г-н Даниел Кадик, ръководител на Фондация “Науман” за Югоизточна Европа, Борислав Цеков, председател на ИМП и д-р- Иво Инджов, ръководител на проекта и член на УС на ИМП.
Институтът за модерна политика (ИМП) с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ осъществява за трета поредна година проект за изследване на темите табу в българските медии. „Табу“ е обществено значима тема, за която медиите: 1. информират повърхностно, 2. рядко, 3. въобще не съобщават. И тази година, както м.г. в центъра на вниманието на изследователския екип ще бъдат най-влиятелните онлайн медии – новинарски и коментарни сайтове и агенции, онлайн версиите на вестници, радиа и телевизии. Ще бъде изследвано тяхното съдържание за 2013 г.
„С този проект Институтът за модерна политика дава своя научен принос за изследване на феномена agendacutting в медиите: отпадане на теми от дневния им ред вследствие на самоцелно робуване на новинарските фактори и слаби журналистически разследвания, нагласите и предубежденията на журналистите и външен и вътрешен натиск, оказван върху тях. Като допринася за разкриване на медийното мълчание по теми, за които гражданите имат право и трябва да бъдат информирани, проектът дава своя принос в дискусиите за трънливия път на свобода на медиите в България. Както знаем, то се влошава с всяка измината година – в последната класация на „Репортери без граници“ страната ни е на 100-о място от общо 180 държави“. Това коментира д-р Иво Инджов, ръководител на проекта и член на УС на ИМП.
Трябва да се говори за това, за което не се говори, става дума за темите табу и е необходимо да си обясним защо става това, заяви по време на пресконференцията Даниел Кадик, ръководител на Проекта на фондация „Фридрих Науман“ за Югоизточна Европа. Последният доклад на “Репортери без граници” представя една доста тъжна картина за България. В периода до присъединяването си към ЕС страната ви заемаше тридесет и някое място, а сега е към 100-ното. Трябва да се говори за ситуацията в медиите, но и за онова, за което те не говорят, защото то също има влияние върху медийната свобода, добави Даниел Кадик.
Проектът ще протече в четири етапа:
– До края на март журналисти, преподаватели по журналистика, политолози, социолози, експерти от НПО и обикновени граждани имат възможност да номинират по пет теми от значим обществен интерес, които според тя са били пренебрегнати или въобще не са присъствали в дневния ред на водещите онлайн медии през 2013 г. Очакванията ни са в номинациите да се включаг стотина медийни експерти и активни граждани.
– Работна група от представители на ИМП и фондацията ще провери и дискутира номинациите. В крайна сметка ще бъдат селектирани най-важните 30-40 теми.
– Студенти от СУ „Св.Климент Охридски“ ще извършат подробна и задълбочена проверка в Гугъл, а когато се налага – и в достъпните онлайн архиви на отделните медии, за наличието, степента на отразяване или отсъствието на номинираните теми. Така ще се разбере кои от тях са били табуизирани, кои – отразени добре в количествено отношение, но с проблеми в качеството и за кои предположенията за медийно мълчание не са се оправдали.
– Авторитетно жури, съставено от журналисти, медийни експерти и представители на НПО ще изготви класация Топ-10 на темите табу в онлайн медиите. Основен критерий ще бъде степента на нарушаване на обществения интерес с табуизирането на дадена тема.
„През 2012 г. изследвахме темите табу във водещите вестници, а през 2013 г. – в онлайн медиите. И двата проекта показаха, че мейнстрийм и корпоративните медии са пренебрегвали силно, дори въобще не са отразявали отделни теми, свързани с властта, капитала, правата на човека и екологични проблеми“, коментира д-р Инджов.
Припомняме резултатите от двата проекта:
Таблица 1. Таблица 1. Темите табу в печатите медии през 2011 г. – оценките на журито
№ | Тема | Точки |
1 | „Гнилите ябълки” в банковата система | 33 |
2 | Предполагаемото тъмно минало на министър-председателя Бойко Борисов | 31 |
Какъв е произходът на парите на Цветелина Бориславова | 31 | |
Скандалното видео с Иван Тотев (ГЕРБ), бъдещ кмет на Пловдив | 31 | |
Кадруването в съдебната система (с изключение на казуса „Владимира Янева”) | 31 | |
Ромите отвъд „Катуница”, престъпността и други традиционно негативнни за тях теми | 31 | |
Държавата като рекламодател в медиите | 31 | |
3 | Насилие и дискриминация срещу хомосексуалистите | 29 |
Сигурност и ядрена енергетика в България (липсват рационални дебати) | 29 | |
4 | Сигурност и шистов газ в България (липсват рационални дебати) | 27 |
България – непроходима за хора с увреждания | 27 | |
Препоръките на парламентарната Подкомисия за СРС-тата – какво се случи с тях | 27 | |
Неоправдано полицейско насилие над криминално проявени лица и арестанти | 27 | |
5 | Скандалите около „Алея първа” във Варна | 25 |
ACTA – подготовката на споразумението и българската позиция | 25 | |
6 | НПО-та на държавна хранилка | 23 |
Темите табу бяха оценени от седемчленно жури по следната скала: 5 – общественият интерес е нарушен в най-висока степен, 3 – общественият интерес е нарушен, 1 – общественият интерес е нарушен в малка степен.
Таблица 2. Топ-10 на темите табу в българските онлайн медии през 2012 г. – оценките на журито
№ | Тема | Точки |
1 | Финансирането на медиите: от държавата, от чуждестранни фондации (например грантовете от „Америка за България“ за изданията на „Икономедиа“, „Медиапул“, БНТ и др. ), финансирането на регионалните медии | 49 |
2 | Предполагаемото тъмно минало на министър-председателя Бойко Борисов (юли 2009 – март 2013 г.) | 46 |
3 | Фалшификация и манипулация на президентските и местните избори` 2011 | 39 |
4 | Определени икономически групировки, например ТИМ – структура, дейност, влияние | 36 |
5 | Антипотребителските практики на банките: много рядко се споменават имената им | 32 |
6 | Антипотребителското поведение на мобилните оператори: много рядко се споменават имената им | 30 |
7 | Големите злоупотреби и корупцията в МВР, неговите служби и ДАНС (без преекспонирания проблем за подслушванията) | 26 |
8 | Какво става с Инвестбанк на Петя Славова (проблема с капиталовата й адекватност; обвинението за злоупотреба със средства на клиенти; като кредитор на групата, издаваща „Труд“ и „24 часа) | 21 |
Темата за ромите отвъд проблема за престъпността, с които традиционно присъстват в медиите | 21 | |
10 | Какво се случва с мултиплексите? Каква е ролята на Цветан Василев? | 19 |
11 | Непрозрачната политика на ГЕРБ: какво се случи с Държавния резерв | 18 |
12 | Фактическият текст на новите договори с „Газпром“ и техните анекси | 14 |
13 | Провалите в превенцията, профилактиката и лечението на смъртоносни болести като израз на кризата в здравеопазването | 11 |
Медиите проспаха скандалите с дюните по Черноморието: злоупотребите в Несебър | 11 | |
15 | Екологичните безобразия в Средногорието | 5 |
16 | Четири банки срещу „Биволъ“ (искането до БНБ за налагане на санкции на сайта поради уронващи репутацията им публикации) | 4 |
17 | България и бъдещето на ЕС: „Европа на две скорости“, бюджетът на ЕС (2014 – 2020 г.) | 2 |
18 | МВР продължава да получава дарения | 1 |
Седемте члена на журито можеха да класират по низходяща градация (от 10 към 1 ) десет от 18-те окончателно селектирани теми, чието табуизиране е нарушило в най-висока степен обществения интерес. Максималната оценка за всяка тема би била 70 точки, а миниманата – 7 точки.