Президент или опозиционен активист?

Аналитичен коментар на програмния директор на ИМП Здравка Кръстева, публикуван в Поглед.инфо и Хаштаг-BG:

Прочетох в сайта на президента официалното съобщение, с което той аргументира указа си за назначаване на членовете на ЦИК. Оставям настрана спора на деня за квотите на партиите в ЦИК. Юристите, както е известно, могат да аргументират почти всяка теза, независимо в каква степен почива на закона. Аргументацията на президента по мое мнение е contra legem поради несъобразяването й с чл.46, ал. 8 ИК. Неговите юридически съветници явно мислят другояче.

Но не за този спор ми е думата. Повече ме озадачи пристрастността и допуснататите фактологически неточности конкретно в този пасаж от официалното президентско съобщение:

“На 19 март (т.е. 6 дни след като предложенията на НПО и последвалите номинации на парламентарните групи за членове на ЦИК са приключили, б.) държавният глава отправи призив към парламентарно представените партии да се обединят около консенсусно решение и да предложат кандидат, излъчен от неправителствените организации, който има експертиза и се ползва с обществена подкрепа. Това би гарантирало конституиране на ЦИК, която да се ползва с високо обществено доверие. Безспорно най-доброто решение беше партиите да отстъпят от теснопартийните си предпочитания и да подадат ръка на гражданското общество. Президентът е убеден, че сред номинираните от неправителствените организации има повече от една личност,която с експертизата си и с публичното си поведение може да получи подкрепата на всички парламентарно представени партии.Вместо да се обедини около една достойна кандидатура, парламентарното мнозинство с внесения вчера проект на Решение търси още по-остро партийно противопоставяне и налагане на своя кандидат. Това само ще задълбочи конфронтацията и провокира дебат, основан на взаимно отрицание.”

Малко факти, за да може, който желае, да анализира тези думи на президента, вземайки предвид контекста.

В началото на март в нарочна процедура, която се прилага за пръв път при избор на членове на ЦИК, граждански организации издигнаха 16 кандидатури, подкрепени от десетки НПО. От тях след публично излушване парламентарните групи селектираха четирима и ги внесоха като официални номинации, редом с партийнитеси предложения.

От всички кандидатури, предложени от неправителствени организации,само една бе номинирана за председател – Ивилина Алексиев. Президентът не я назовава поименно в съобщението си, но очевидно не харесва нейната кандидатура, а настоява, че има друга по-добра номинация на неправителствените организации, “която може да получи подкрепата на всички парламентарно представени партии” (виж по-горе цитата от съобщението му).

Да се опитаме да разшифроваме предпочитанията на президента. Кои са другите претенденти за председател на ЦИК, които хем са издигнати от неправителствени организации, хем са потенциално одобрявани от всички в парламента?

Припомням, че няколко десетки граждански организации (на практика всеки, който е пожелал), издигнаха 16 кандидатури. От тях БСП внесе три имена, включително предложи за председател Ивилина Алексиева, номинация на Института за модерна политика и още 12 граждански организации. Парламентарната опозиция в лицето на ГЕРБ избра да издигне за член на ЦИК едно от посочените от НПО имена – това на социолога Цветозар Томов, предложен от 12 НПО, сред които Института за развитие на публичната среда, БИПИ и др. Президентът няма как да е визирал г-н Томов с твъдението си, че  “е убеден, че сред номинираните от неправителствените организации има повече от една личност, която с експертизата си и с публичното си поведение може да получи подкрепата на всички парламентарно представени партии” по простата причина, че г-н Томов няма юридическо образование и не отговаря на изискванията на закона за председател на ЦИК. ГЕРБ издигна за председател доц. Маргарита Златарева, която не е предлагана от граждански организации и очевидно също няма как да е била номинацията, визирана от президента като по-подходящия кандидат на неправителствените организации.

Не става ясно кого в такъв случай има предвид президентът, когато говори за тази митична консенсусна фигура, издигната от НПО, която щяла да има подкрепата на всички парламентарни групи. А и няма как да стане ясно, защото фактите го опровергават – за поста на председател на ЦИК се конкурираха две лица – Ивилина Алексиева, предложена от неправителствени организации и Маргарита Златарева, непредложена от такива.

Ако президентът е недоволен от състезанието точно между тези две кандидатури, изглежда по-логично да критикува ГЕРБ, че не е номинирал за председател на ЦИК едно от шестнайсетте граждански предложения. Да критикува обаче парламентарното мнозинство, при все че те издигнаха за председател човек, преминал през конкурентната процедура за граждански номинации, е меко казано необосновано.

Още малко факти. За първи път, откакто има ЦИК в България, начело в нея ще стои човек, минал през излушвания и процедура, допускаща граждански предложения. От тук нататък Ивилина Алексиеваще трябва с делата си сама да доказва своите професионализъм и безпристрастност. Доколкото с инструментите на закона изобщо е възможнода се гарантират човешките качества професионализъм, почтеност и безпристрастност, това става чрез конкурентна процедура, публични изслушвания, възможност да се изнесат компрометиращи данни за личността на кандидата и съответната възможност тези данни да бъдат (или не) публично опровергани. В случая такава процедура беше проведена под прожекторите на общественото и медийно внимание, при това (отново повтарям, защото съвсем не е маловажно при 24-годишна практика) за пръв път по отношение на ЦИК.

Не са изненадващи реакциите на ГЕРБ, на които се иска председател да беше станал техният кандидат – в демокрацията няма нищо по-естествено от това парламентарната опозиция да не харесва конкурентните кандидати, издигнати от опонентите й. Както пише в есето си за Макс Вебер знаменитият френски философ Раймон Арон: “В борбата няма случай, когато опозицията да не използва несправедливи и лъжливи аргументи, с които упреква Правителството, че не е постигнало успехи, които никой друг не би могъл да постигне, или че допуска отстъпки, които никой друг не би могъл да избегне.” Това са неизбежни реалности на политическия процес и днешните парламентарни партии, които смениха няколко пъти ролите си на управляващи и опозиция са еднакво виновни в пристрастна необективност. Не прилича на г-н Плевнелиев обаче да навлича дрехите на опозиционер и с пристрастността си да компрометира конституционната идея за президента като “неутрална власт”, която с правомощията си по отношение и на трите власти е призвана да търси баланс на интересите в обществото и да съдейства за преодоляване на институционалните и политически кризи. А по казуса “председател на ЦИК“ президентът, уви, бе откровено пристрастен и ни най-малко “неутрална власт”.