Доклад “Гражданско наблюдение – Евроизбори 2014”

Институтът за модерна политика участва като регистрирана по реда на Изборния кодекс организация-наблюдател в европейските избори на 25 май 2014 г. в рамките на инициативата “Модерна България за Честни Избори”. За целите на изборното наблюдение гражданското непартийно Движение „Модерна България” мобилизира 2722 свои активисти, симпатизанти и доброволци. Всички в продължение на 2 месеца преминаха през серия от специализирани обучения и в изборния ден следиха за нарушения на изборния процес в около 3011 секции в 16 региона. С това “Модерна България за Честни Избори” се очерта като най-мащабната инициатива за изборно наблюдение, която не е свързана с партии и чужди донори.

Днес на пресконференция беше публично оповестен докладът с констатации и оценки от проведеното наблюдение на евроизборите. Пълният текст на доклада можете да прочетете – тук. report-dmb

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В резюме:

Контролираният, корпоративен и купен вот се превръща в устойчив порок на българската изборна практика. Партийна злоупотреба със статута на наблюдателите. За първи път провеждаме избори с реален мажоритарен елемент – предвиденият в Изборния кодекс нисък праг за зачитане на преференциалният вот проработи и даде повече власт в ръцете на гражданите за сметка на партийните централи. Въпреки кратките срокове ЦИК осъществи задачите си професионално и организира безпроблемно изборния процес.Сериозна слабост обаче е незадоволителната информационна кампания, проведена от ЦИК.Това са част от основните констатации в доклада за наблюдението на евроизборите, представен днес от Националния щаб на „Модерна България за Честни Избори” (МБЧИ). Докладът се изпраща до Европейската комисия, ОССЕ, Съвета на Европа и българските власти.

„В своята наблюдателска мрежа гражданското непартийно Движение „Модерна България” мобилизира 2722 свои активисти, симпатизанти и доброволци. Всички в продължение на 2 месеца преминаха през серия от специализирани обучения и в изборния ден следиха за нарушения на изборния процес в около 3011 секции в 16 региона. Това е може би най-мащабната инициатива за изборно наблюдение, която не е свързана с партии и чужди донори”, заяви ръководителят на Националния щаб на МБЧИ Петър Кичашки.

В изборния ден МБЧИ е сезирала ЦИК и РИК с 39 сигнала, както и 4 сигнала до МВР.  Освен контролирания вот, съществена част от нарушенията са свързани с пропуски и неправомерни действия от страна на секционните комисии – недопускане на легитимни наблюдатели, политическа агитация около секциите и др. В 7 % от наблюдаваните секции членовете на секционните комисии са поставяли знаци и маркери върху кочана с бюлетините (такива случаи са засечени във Видин, Пловдив, Монтана, София, Сливен, Благоевград, Бургас и Варна). В 5 % от секциите наблюдателите на МБЧИ са констатирали наличие на видеокамери, които обхващат входа или самото изборно помещение. Повече от 60 % от набюдаваните секции, обозначени като достъпни, също не са имали реален достъп за хора с увреждания.

МБЧИ прави 10 конкретни препоръки:

1. С промени в Изборния кодекс да се въведе несъвместимост между статута на изборен наблюдател и кандидат в изборите. Да се забрани регистрирането на неправителствени организации като наблюдатели, когато в техните управителни и контролни органи участват лица, които са членове на ръководни, контролни или консултативни органи на политически партии и коалиции или са членове на инициативни комитети на независими кандидати.

2. Да се завишат критериите за организации, които искат да се регистрират като наблю-

датели в изборите, като се въведат например: изисквания това да са само юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза; да са осъществявали дейност в областта на гражданските права, мониторинга на законодателството и институциите и на изборния процес поне 3 години преди съответните избори.

3. Да се създаде постоянна професионална и ресурсно обезпечена администрация към Централната избирателна комисия, както и към районните избирателни комисии, като

структурно звено в областните управи.

4. Да се удължи максимално срокът за сформиране на секционните избирателни комисии, за да се даде възможност за по-системно и цялостно обучение на техния състав.

5. Да се подобри координацията в борбата с търговията с гласове между органите на МВР, прокуратурата и изборната администрация, включително с изработването на ясни правила и инструкции за взаимодействие.

6. Да се подобри значително капацитетът на Централната избирателна комисия за провеждане на информационна кампания за разясняване на изборния процес, като се привлекат НПО и медиите.

7. Да се промени Изборният кодекс в посока засилване на текущия контрол върху финансирането на предизборните кампании.

8. Да се създаде единен и лесно достъпен онлайн регистър на сигналите за изборни нарушения, подавани от партии, коалиции, независими кандидати и наблюдатели и на резултатите от проверките по тях.

9. Да се уреди изрично на законово ниво ангажимент на обществените медии за провеждане на информационни кампании срещу търговията с гласове във взаимодействие с наблюдателските организации.

10. Да се въведе задължителна преференция в изборите за народни представители, общински съветници и евродепутати, в съответствие с предложението на Движение „Модерна България“, представено на вниманието на парламента и обществеността още през 2012 г.