Доклад – „Темите табу в българските онлайн медии – 2014“

За трета поредна година Институтът за модерна политика (ИМП) с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ изследва проблема за мълчанието на българските медии по обществено значими теми – на фона на катастрофалните показатели за медийната свобода в България, регистрирани от авторитетни международни изследвания. През тази година, както и м.г., проучихме „Темите табу в онлайн медиите“ – съдържанието им за 2013 г.

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ДОКЛАДА ВИЖТЕ ТУК

Още в началото се налагат две важни уточнения:

– Като „онлайн медии“ са класифицирани новинарски и аналитични сайтове и агенции в интернет и онлайн версии на вестници, радиа и телевизии. Съдържанието на социалните мрежи не е обект на проучването. Публикациите в онлайн медиите често дават добра представа и за това как класическите медии информират по дадена тема.

– За целите на проекта под „теми табу“ се разбират общественозначими  теми или важни аспекти от тях, които са: 1. премълчани в медиите, 2. отразявани рядко, 3. повърхностно или 4. са „потопени“ вследствие на акцентирането върху не толкова важни факти и обстоятелства. Важно е да се отбележи също така, че преценката дали дадена тема отсъства от дневния ред на медиите или е маргинализирана, се взема чрез своеобразна комбинация от съпоставяне на количествените й параметри с качествена аналитична оценка за нея (формирана въз основа на „тежестта“ на медиите, в които е публикувана или би трябвало да се появи, на начина, по който е представена, дали е пренебрегната от дълго време или ситуативно и т.н.).

Както всяка година, медийни изследователи, политолози и социолози, експерти от НПО и обикновени граждани имаха възможност да номинират важни теми, които според тях са пренебрегнати или напълно отсъстват от дневния ред на българските медии. Бяха предложени 150 теми, които след проверка и групиране на някои от тях  поради сходството им, останаха 105. Работна група на ИМП и Фондация „Фридрих Науман“ селектира 25 теми, за които предположи, че табуизирането им ощетява най-много правото на отделния гражанин и обществото като цяло да бъдат информирани.

Впоследствие петима студенти по социални науки извършиха мониторинг в интернет за потвърждаване или отхвърляне на хипотезата за табузииране на темите. Проучването си извърши в  Google.bg, по предварително зададени критерии и набор от думи, които позволяват да се проследи добре информационният поток по дадена тема през 2013 г.

Мониторингът показа, че 13 от 25-е теми от по-тясната селекция отговарят на критериите за табуизираност. За първи път наблюдаваме толкова висок процент от теми, които се оказаха по-добре отразени от очакваното. Това може да се дължи на три обстоятелства: немного прецизни номинации, разминаване между представата на експертите за дневния ред на медиите и реалното състояние на нещата (eфектът „мислим си че медиите мълчат, докато те говорят“ ) и по-плуралистичната медийна среда в сравнение с предходната година. След падането на ГЕРБ от власт, въпреки някои основателни подозрения за опитите на днешните управляващи да инструментализират част от медиите, поне по отношение на плурализма медийната среда направи стъпка напред в сравнение с периода 2009 – 2013 г.   Днес правителството се критикува много по-лесно, макар че по-традиция има и медии, които го хвалят – доказателство за сблъсъка на двата подхода беше отразяването на протестите с искане за оставка на кабинета. Тези рамки може би обясняват защо част от темите не попаднаха във финалния негативен списък. Кратък преглед на темите, които не се оказаха табуизирани, ще бъде направен по-долу.

В последния етап от проучването авторитетно жури осемчленно жури гласува за 13-е табуизирани теми по критерия „степен на нарушаване на обществения интерес“ с маргинилазирането или пълното затъмняване на дадена тема. Участниците в журито имаха възможност да ранжират по десет теми с падащи оценки от 10 до 1, като с 10 се оценяваше обществено най-значимата тема, а с 1- най-маловажната.  По тази система всяка тема може да получи максимално 80 точки.

В крайна сметка се получи следната класация „Топ – 13 на табуизираните теми в българските онлайн медии – 2014“.

Тема

 

Точки
1. „Клептобанкирането“

 

54
2. Липсата на качествен политически дебат за новия програмен период на ЕС (2014 – 2020) и сериозното изоставане в планирането за европрограмите 52
3. Журналистическата етика 47
  Съмнения за корупция, конфликти на интереси и манипулации при случайното разпределение на дела във ВАС и други съдилища 47
5. Критики към Йорданка Фандъкова: за забавянето на началото на строежа  на софийския завод за боклук и бездействие на общината по проблема с насипани със земни маси и строителни отпадъци имоти в софийското поле. 46
6. Собствеността на българските медии: кой всъщност купи пресгрупата, издаваща знаковите някога „Труд“ и „24 часа“ 40
7. Лошото качество на храните на българския пазар 37
8. Тефтерчето за политически поръчки на Филип Златанов: защо е скрита преписката срещу президента Плевнелиев, кои са „Ц.Ц.“ и „Б.Б“ 33
9. Насилието в училище 23
10. Недостъпната градска и архитектурна среда за хората с увреждания 22
  Антипотребителските практики на мобилните оператори: събирания на вземания с помощта на специализирани фирми   22
12. Всекидневните проблеми на ЛГБТ общността  (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални) 11
13. Предизвикателствата пред рециклирането в България  6

ТЕМИ, КОИТО ИЗПАДНАХА ОТ КЛАСАЦИЯТА

Списъкът включва: „Незаконният лифт на „Пампорово АД“ на банкерката Цветелина Бориславова и изсичането на гори в курорта“,  „Ситуацията в домовете за деца“, „Престъпната лекарска небрежност“, „Подозрени за участието на президента Плевнелиев в съмнителни финансови операции от периода му на бизнесмен“, „Съдбата на евреите от „новите земи“: Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пиротско“,  „Гледните точки на противниците на окупацията на СУ“, „Преговорите за трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство“, „Финансиране на медиите от държавата и чуждестранни фондации“, „Дискриминацията на жените (без домашното и сексуалното насилие)“, „Демократурата на Путин“, „Партийното финансиране“, „Животът в бежанските лагери“.

По-надолу ще бъдат представени аргументите ни за изваждане от списъка с табуизираните теми на три по-щекотливи проблема:

– Незаконния лифт на „Пампорово“ АД на банкерката Цветелина Бориславова и изсичането на гори в курорта. Три месеца българските медии мълчаха след като в началото на август сайтът Хаштаг-BG алармира, че дружеството „Пампорово АД“, в който мажоритарен собственик е банкерката Цветелина Бориславова, строи незаконен лифт в курорта, както и за незаконна сеч в района на строителството („Бориславова сече Родопите, “Зелените” мълчат“, http://hashtag-bg.com/articles/769/%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B0%D1%82, 8.08.2014). В началото на ноември, след като дойде заповедта ДНСК за спиране на лифта, медиите изведнъж „гръмнаха“, че съществува такъв проблем. Публикациите бяха оцветени в зависимост от отношението им към Бориславова, икономическите им обвързаности и политическите им предпочитания.

– „Съдбата на евреите от „новите земи“: Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пиротско“. По света България има славата на спасител на своите евреи, но все още малко се знае за съдбата на евреите от т.нар. „нови земи“. Макар и двадесетина на брой, публикациите (вкл. и в национални радиа и телевизии), които разглеждат ролята на властите в Царство България за депортацията на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот и последвалото им унищожение в концлагерите разчупват досегашното табу по тази тема. Има няколко основни „ускорителя“ на отразяването на темата: 70-тата годишнина от началото на депортацията на евреите от тези земи; искането на организацията „Шалом“ България да поеме моралната отговорност за депортирането на евреите от „новите земи“; спорът за българските евреи в САЩ, предизвикан от предложение площад във Вашингтон да бъде кръстен на името на Димитър Пешев.

– „Финансирането на медиите от държавата и чуждестранни фондации“. В сравнение с оскъдния брой публикации от м.г. за държавата като голям рекламодател, в настоящото проучване установихме видим  количествен ръст на публикации по темата. Това се дължи основно на факта, че в средата на годината правителството публикува за първи път цялостен отчет за изразходването на средствата за популяризиране на европрограми и проекти по линия на медии, рекламни и пиар агенции и др. Малко на брой обаче са публикациите, в които се търси взаимовръзка и контекст в потока от цифри, а още по-малко – такива, в които се анализират евентуални зависимости между това финансиране и редакционната политика на медиите. Поради „натрупванията“ от минали години, експертното усещане за табуиизраност остава – макар че вече ситуацията е променена. По-малко се пише за много безсмислената и неефективна инфомрационно-рекламна кампания за над 18 млн. лв. за популяризиране на цифровизацията  – процес, които засяга едва 100 000 социално слаби души. За сметка това наличните публикации са по-критични в сравнение с първата подтема.

През м.г. се писа много повече и за финансиране на български медии от чуждестранни фондации. Но не основно вследствие на собствени проучвания на онлайн медиите, а на акцентиране в някои от тях на една  част от доклада за темите табу в онлайн медиите на Института за модерна политика от 2013 г. Тогава  констатирахме, че в българското медийно пространство твърде слабо е отразено финансирането на изданията на „Икономедия“, сп. „Едно“, „Медиапул“, „Редута“ и БНТ от фондация „Америка за България“. Разбира се, лично аз не съм щастлив, че тази наша констатация беше използвана за целите на характерните за България „медийни войни“. Но като ръководител на проекта съм удовлетворен, че той дава своя скромен принос за разчупване на медийното мълчание по важни за обществото теми.