Анализ на д-р Иво Инджов, член на ръководството на Института за модерна политика, публикуван от БГНЕС:
“Скандално” е най-точното определение за решението на пресцентъра на БНБ на пресконференцията, която трябваше да бъде дадена информация за състоянието на Корпоративна търговска банка, да не бъдат допуснати десетки журналисти, оператори и фоторепортери.
Представителите на медиите влизаха по специален списък, в който фигурираха само десетина имена. Очевидно неудобните за ръководството на БНБ журналисти останаха да висят пред централния вход.
Това решение буди възмущение най-малко по три причини. Първо – то разделя медиите на “първа” и “втора” категория, на “любими” и “отритнати”, на “наши” и “ваши”. Откъдето и да го погледнеш, това е вторият голям гаф на Искров и пиарите му през последния месец (за първия ще припомня по-долу). След като в страната се създаде голямо напрежение в банковия сектор, а от темата се вълнуват всички български граждани, защото става дума за техните спестявания, подобно поведение създава усещането, че някой се бои от щекотливи въпроси. И се стреми целенасочено да ги елиминира. Второ – една държавна институция като БНБ, която и без това има лоша слава с прозрачността, а авторитетът й допълнително пострада покрай тромавото “управление” на банковата мини-криза, в която беше въвлечена и Първа инвестиционна банка, не може да си позволи избирателно отношение към медиите. Независимо дали те се харесват на управителя на БНБ, шефа на пресцентъра й или някой друг, стоящ на сянка. Трето – режисираните изявления и опитът да бъде направлявана информацията за медиите със средствата на новинарско тематичния мениджмънт пробуждат подозрението, че с режисираните си изявления БНБ крие нещо. Да не би да обслужва нечии политически и олигархични интереси? Днес БГНЕС писа, че “сегашният директор на БНБ Иван Искров, според запознати, е близък до ДПС и ГЕРБ.”
Поведението на БНБ (тук няма да анализирам как реагира банката на казусите “КТБ” и “ПИБ” и дали това не е било избирателно) затвърждава едно неприятно впечатление. Че една от най-важните институции в държавата иска да контролира информационния поток с некоректни методи и средства, със способи от едни отминали времена – уж, за да гарантира банковата стабилност и по този начин да защити интересите на вложителите. Вместо на първо място да затегне банковия контрол и да привлече медиите като съюзник в това начинание.
Неотдавна, в апогея на кризата, ръководството на БНБ поиска в Наказателния кодекс да се въведат тежки наказания за всеки, който разпространява заблуждаваща или невярна информация за банки или такава, която може да доведе до всяване на паника сред населението. БНБ предложи санкцията да е от две до пет години затвор, а при причиняване на значителни вреди или получаване на значителни неправомерни доходи – от пет до 10 години и глоба от 5 хил. до 10 хил. лв. Текстът веднага беше внесен в деловодството на парламента от Йордан Цонев.
Идеята предизвика силни критики в юридическите среди, тъй като самата БНБ има правомощие да глобява за създаване на паника сред вложителите, но не го упражни в казусите с “КТБ” и “ПИБ”.
Новото предложение, направено на пръв поглед с благородната цел да се пресече пускането на слухове и провеждането на кампании от сферата на черния пиар срещу определени банки, създава опасност от реална цензура върху банковата информация, пресичане дори на мисълта за независими разследвания, журналистически слугинаж.
Спор няма, че фабрикуването на лъжи и измислици за банките и останалите финансови институции, особено чрез медиите, трябва да се преследва строго от закона. В условията на слободия, която цари сред българските медии, по прецизното прилагане на съществуващите вече законови норми може да окаже дисциплиниращ ефект върху начина, по който медиите информират за банките. Но в желанието да се извърши превенция срещу евентуални вредители за банковия мир, могат да бъдат нанесени непоправими щети на журналистиката, особено при търсенето на здравословния баланс между публичния интерес и интересите на една частна институция.
Да вземе например само формулировката “разпространяването на информация, която може да доведе всяване на паника сред населението”. Под нейните удари могат да попаднат сериозни анализи и журналистически проучвания, които не са в състояние по обективни причини да докажат наличието на криза, нелегитимни политики и антипотребителски практики в дадена банка. Но журналистите съобщават добросъвестно информацията, до която са се добрали. И задават открито въпроси в публичното пространство.
По логиката на законопроекта и проучването на Института за модерна политика, подкрепено от Фондация “Фридрих Науман” за темите табу в българските медии, водеща сред които е “клептобанкирането” (неправомерното повишаване на лихви по кредити) може да предизвика паника сред населението. При определени условия то може да се възмути от подобна порочна практика на банките.
Тогава? Ако се превърне в закон, проектът на БНБ може да запуши устата и на НПО, които критикуват работата на банките.
Въобще много въпроси се събраха около отношението на ръководената от Иван Искров БНБ към медиите и публичната информация. На които той час по-скоро трябва да даде отговор. Пред всички медии. За доброто на банките и на вложителите им.