Политически тероризъм по български

Коментар на изпълнителния директор на ИМП Петър Кичашки, публикуван от Агенция БГНЕС и Хаштаг-BG:

Българската политическа среда страда от множество комплексни дефицити. Страда от липса на мисъл, от липса на елементарно разбирателство и съгласие по въпроси от общонационално значение, от липса на чуваемост по важните за обществото теми, от някаква болезнена псевдоелитарност, която създава усещане за богоизбраност на поставените (временно) да решават обществените проблеми.

Българската политика има тежък дефицит на елементарното усещане, че управлението трябва да се прави съвместно с хората, защото се прави за тях.

Има обаче един проблем, едно тежко, уродливо, ужасяващо явление, което носи запазената марка на българското политическо статукво. Това е обсесивно-компулсивното разстройство на жадния за власт. Абстиниращият властова енергия български политик е склонен да разруши държавата като приложи брутален политически тероризъм. Да я запали. Да я превърне в пепел на бунището на историята. Защо? За да управлява върху руйните! Мечтата на абстиниращия власт е да разруши всичко и всички, но той да управлява разрушеното и разрушените. Всичко в името на властта, макар и да е върху ненужна купчина пепелища.

Как става обаче? Трудно ли е да се разруши една държава? Непосилна задача ли е да запалиш цялото село, за да му станеш кмет? Оказва се, че нищо сложно няма. Трябва да разполагаш с необходимите инструменти – достатъчно готови за изгаряне клечки кибрит, достатъчно литри бензин както и достатъчно безумци готови да запалят себе си, за да скочат в купа сено в нечий двор с камикадзиращ вик в твоя прослава. Това, оказва се, у нас далеч не е невъзможно. Иска се да си достатъчно безскрупулен и арогантен, да разполагаш с медиен комфорт и воала! Рецептата за лудост вече къкри на котлона.

Бойко Борисов се занимава с тази подривна дейност от февруари миналата година. Получи и помощ, разбира се – както от средите на гнусещите се от него до едно време лъже-десни, които обаче го гушнаха изплашено като се видя, че той носи в сакото си билет за връщането им в кулоарите на парламента, така и от средите на управляващите, които направиха и грешки, а и не успяха да обяснят какво всъщност правят за хората, което дойде дюшеш на Борисов.

В крайна сметка го докарахме до следната ситуация – фактите говорят простички неща. България е на второ място по най-нисък държавен дълг – под 20 на сто от БВП. За справка страни като Германия и Великобритания могат да се “похвалят” с брутен държавен дълг съответно 78% и 90% от БВП. България емитира 3 милиарда лева дълг при под 3% лихва, т.е. освен, че дългът ни е един от най-ниските в Европа, интересът на големите финансови играчи към България е голям и на нас се гледа като на стабилна инвестиция. Факт номер три – българската банкова система е една от най-силно капитализираните като множество от чуждите банки у нас използват събрания ресурс тук и го дават на банката-майка, за да го пласира тя в чужбина.

С фактите – толкоз. Сега да чуем опорните точки. “Има 10 милиарда дефицит в бюджета”. Опорна точка, която се следва сляпо. Вярна ли е? Не, разбира се. Вредят ли тези приказки на държавата? Да, разбира се. Водят ли до запалване на пожар в селото, за да се върне на власт бившият селски кмет? Така изглежда. България фалирала ли е? Не. Иска ли Бойко Борисов България да фалира, за да се върне в управлението? Категорично. Колко просто работи системата, а? Пускаш в публичното пространство една лъжа – “България е фалирала”. Принуждаваш всичките си лакеи да я повтарят до втръсване. Пускаш телевизора – “България е фалирала”. Пускаш радиото – “България е фалирала”. Отваряш онлайн агенциите – “България е фалирала”. Борисов обикаля медиите като лешояд над каньон и бръщолеви ли, бръщолеви. Отваря си устата някой гербаджия, от тези дето изглеждат “експертни”, макар нищо да не им увира в главата, но по думите му разбираш, че Борисов му шепне в слушалката. Същото прави с редица журналисти, публични говорители, НПО-самодейци и въобще с всички клакьори, които успее да активизира я срещу обещания, я по любов (към него). Като чуете “България е фалирала” значи на вас ви говори Борисов.

В един момент лъжата, която не просто е повторена сто пъти, но и от сто (привидно) различни субекта, започва да звучи правдоподобно. Невярно, но звучи правдоподобно. Пък и не може толкова много хора в толкова много телевизори да лъжат. Нали? Не е възможно да има толкова хора готови да запалят селото, само защото бившият селски кмет, яздещ сиво магаре, им прилича на бъдещия кмет на бял кон? Не може, нали? Няма как. И ето така, от нищото, селото вече гори. Ето така, толкова просто, толкова кухо, Борисов иска да се върне на власт.

В момента у нас, ако не харесваш методите на Борисов, се превръщаш в парий. Умните, красивите и величествените десни в полуразпад се държат сякаш си нещо гнусно. “Ескпертите”, които шават из медиите, се правят, че те няма. Голяма част от медиите следват тази линия на поведение. Днес е престижно да кажеш, че харесваш Борисов. Няма кой да ти се разсърди, защото е престижно да си с този, който изглежда силен, макар тази сила да е илюзорна, защото се крепи върху посредствена лъжа.

За нещастие на лъжците, има и такива, които не са съгласни с такава форма на политически тероризъм. Има и такива, които виждат, че белият кон не е нито кон, нито е бял; които помнят добре какво беше, какво все още е и какво ще бъде Бойко Методиев Борисов. Както казва Марк Твен: “Когато забележиш, че си на страната на мнозинството, време е да спреш и да се замислиш”. Та, тези, които са склонни да се вържат на лъжите, подхранвани от величаещите Борисов, е време да се замислят. Защото на края на тази лудост познайте кой ще плати сметката.