Интервю на Борислав Цеков за в.”Банкер”, 27.03.2010 г.
Г-н Цеков, кое й е модерното на политиката, с която вашият институт се занимава?
– Институтът за модерна политика прави първия по рода си у нас мониторинг на парламентарната дейност и за-конодателния процес, залагащ на принципите на добро управление, прозрачност, отчетност, гражданско участие. Това е на първо място, а на второ – от гледище на правозащитните стандарти, налагани от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
– А има ли външно финансиране?
– Има. Работим по проекти, които се финансират от американски източници, защото мониторингът на парламента, на законодателната власт от страна на независими граждански структури е най-силно развит от години в САЩ. И ползваме такива модели, разбира се, адаптирани към нашата действителност.
– Тези данни изпращат ли се някъде извън страната?
– Докладите на Института по модерна политика освен у нас се разпространяват и на английски език – не само сред дипломатическия корпус в България, но и в Държавния департамент, в Съвета на Европа, в Комисията по правата на човека на Съвета на Европа. Тоест всички онези инстанции, които осъществяват мониторинг за спазването на гражданските права или имат отношение към принципите на добро управление.
– Кои са най-нелицеприятните констатации по отношение на законодателната ни власт?
– На първо място във втория мониторингов доклад на института се посочва неефикасният парламентарен контрол. Всички знаем от години как тече парламентарният контрол, тези петъчни говорилни, когато се отговаря на въпроси, които отдавна вече не са актуални. Смятаме, че в условията на европейското членство Народното събрание има една по-различна роля, отколкото в предприсъединителния период. Предишните три парламента трябваше да извършват хармонизация на законодателството, за да стане възможно членството на България в ЕС. То беше свързано с приемане на купища закони, с интензивна законодателна работа, понякога дори за сметка на качеството. Сега този законодателен товар значително намалява. За сметка на това трябва да се засили втората основна функция на Народното събрание – парламентарният контрол. Защото хроничен проблем в България не е толкова създаването на законите, колкото качеството на тяхното прилагане. От гледище на Народното събрание това означава много по-активен парламентарен контрол на всички нива на изпълнителната власт.
– Ваше ли е предложението за блиц контрол на министрите?
– Ние предлагаме въвеждане на така наречения блиц парламентарен контрол като една бърза писта за задаване на нетърпящи отлагане въпроси. В цяла Западна Европа националните парламенти имат подобни процедури. В Германия Бундестагът осъществява контрол непосредствено след самото правителствено заседание. В сряда към 13 часа приключва заседанието на германското правителство и оттам министрите отиват в Бундестага за един кратък, половинчасов контрол. И то конкретно за онова, което преди минути са решили. На второ място, като лоша тенденция се засича това, което наричаме правозащитен дефицит в законите. Приемат се много закони. В последно време имаше примери и със Закона за манифестациите, събранията и митингите, с НПК, със Закона за електронните съобщения, със Закона за ГМО, ако щете. Тези закони с редица свои текстове нарушават ясно установени правозащитни стандарти. Създава се обществено напрежение. Започват ожесточени полемики. Всичко това може да се преодолее, ако се въведе на парламентарно и на правителствено ниво възможността да се прави преценка на съответствието на приеманите закони с европейската конвенция за правата на човека. Това е ясна препоръка на Съвета на Европа от няколко години, която България не спазва.
– Какво е становището ви по отношение на промените в НПК, които на практика ще позволят да се прилагат СРС-та, и за много от престъпленията, за които до този момент не можеха да бъдат прилагани?
– Много остра критика се отправя към този законопроект и във втория мониторигов доклад на Института за модерна политика. Той е част от сивото законодателство, което ние дефинираме като законодателството, което засяга пряко гражданските права. Това, което като че ли надделява, че присъди ще могат да се постановяват само на базата на анонимни свидетели и на така наречените конспиративни доказателства, събрани чрез специални разузнавателни средства, е грубо нарушение на правото за справедлив процес. Защото това ограничава значително възможностите за защита на обвиняемия от една страна. От друга страна, което е по-големият проблем у нас, дава една безконтролна власт на МВР и на службите за сигурност, най-нереформираната система в държавата. Те могат да злоупотребяват с тази безконтролна власт по най-грозен начин. И всъщност МВР през годините винаги се е използвало от тази или онази партия или икономически кръгове за разчистване на политически или икономически сметки. Ако сега получат възможността по скалъпени доказателства, които сьдьт не може да прецени в тяхната пълнота и заедно с това защитата не може да представи достатъчно контрааргументи, защото те са конспиративни, става опасно.
– Една от констатациите във втория доклад бе, че голяма част от законите ни са лобистки. Каква точно част от тях са такива?
– Тридесет и осем законопроекта са наблюдавани от Института в периода от ноември миналата година до началото на март. От тях половината са окачествени като сиво законодателство, което или нарушава определени граждански права, или е свързано с конкретни лобистки интереси на депутати и свързани с тях лица. За първата група говорих. Втората е свързана с икономически, лични и групови интереси. Като такива оценяваме например поправката в ГПК, която бе приета под натиска на много общини и на кметове. Чрез тази поправка бе въведена забрана гражданите или фирмите, които осъдят държавата или общината и трябва да получат обезщетение, да не могат по принудителен път, чрез съдия-изпълнител, да получат това свое обезщетение, когато едно държавно учреждение или общинска структура не им плаща. Това е грубо нарушение не само на правото на справедлив процес, но и на нашата конституция. Ние внимателно ще следим и занапред за такъв тип законодателни инициативи още от самата им поява, защото оценката ни е, че това управление, което съществува в момента, поради липса на всякаква системна законодателна, управленска визия, поради това, че всичко се прави на парче, че се сменя през пет минути всяко решение, е изключително благоприятна среда за всякакви лобистки лични интереси.
– Бяхте депутат и по ваше време добавката от 2/3 над заплатата ви се даваше на ръка. Това на практика не е ли черна каса и не става ли така, че законодателите нарушават законите?
– Винаги съм се удивлявал защо тези средства, които са средства на групите, но се полагат на отделните депутати, се дават по този начин – на ръка, е плик. Дали депутатите с тях ще си намерят сътрудници, дали ще отворят приемни по районите с тези пари, си остава въпрос на доброто намерение на депутатите, а няма някакъв ясен контрол. Това означава, първо, да има осчетоводяване на тези средства, второ, да има задължение за представяне на граждански договори, трудови договори, договори за наеми на помещения за приемни и т.н. Никога това не се е искало и реално какво се получава? От 240 депутати я има 20-30, които реално плащат на сътрудници или които в избирателния си район плащат наеми за приемни или на сътрудници, които да стоят в приемните. Всички останали възприемат това като добавка към заплатите си – безотчетна.
– Да, но те не плащат данъци върху тези пари, а в същото време и онези, на които дават хонорар, също не плащат данъци.
– Грозна практика е това раздаване на пари на ръка. Няма нужда българският парламент да стига до скандалите, които имаше в Европейския парламент по сходен повод, за да въведе една нормална счетоводна практика, и крайно време е тази лоша практика да бъде прекратена. Толкова години се взимат тези безотчетни пари – не съм видял по избирателните райони на всяка крачка да има приемни на депутати. Би било добре най-после да има ред в тази система.
– Последният ми въпрос е свързан с неуспелия да влезе в парламента закон за лобизма. Всички казват, че искат закон за лобизма, а такъв закон няма. Защо се получава така?
– Нормалният бизнес, честният бизнес, който не се храни от политиката, тоест не разчита на политически връзки и влияния, за да си урежда държавни поръчки, е за такъв закон. Защото реално този бизнес не осъществява такъв нерегламентиран лобизъм. Но има цели представителни работодателски структури, които рязко се противопоставят на тази идея, защото основните играчи в тях са всъщност част от този нерегламентиран лобизъм. Разбира се, съпротивата на дадени политически или икономически кръгове срещу такъв закон е важен фактор, но не по-маловажна е и друга причина за бламирането на тази идея – общото неразбиране в политическите и парламентарните среди на темата защо е нужно да се уреди това. И ние виждаме как и на ниво Европейски съюз, и на ниво отделни държави членки вече има огромен напредък и все повече държави от Европа – и Полша, и Литва, и в Западна Европа – приемат такива закони. Европейската комисия прие специални закони за прозрачност, за разкриване на специалните интереси, у нас обаче това е едно далечно ехо. Някога, когато дори Европейският съюз не беше напреднал в тази област, се говореше, че това е нещо американско, то е неприложимо у нас. Сега вече е практика на Европейския съюз. Така че очаквам още поне десетина години да се говори по темата, но да не се стигне до реално решение.