Анализ на Петър Кичашки, изп.директор на Института за модерна политика:
Президентът на САЩ Бил Клинтън спечели президентските избори срещу Джордж Буш-баща през 1992 г. използвайки слогана “Икономиката, глупако!”. И е прав. За да работи държавата, за да има държава въобще, трябва да има икономика.
Това е общовалидно за всички страни, които са ориентирани на пазарен принцип – икономиката трябва да върви напред, иначе държавата започва да се задъхва и накрая преустановява съществуването си. Тази рецепта се прилага и у нас от всички мастити икономисти и експерти, което е страхотно. Само че в България се изпуска един изключително важен детайл. Данъците.
Каква е пенсията ви, ако сте пенсионер? Каква е пенсията на баба ви и дядо ви, на родителите ви? Колко са ви майчинските? Вие, драги учители, какви заплати вземате? А вие, лекари? А полицаите? Колко са ви заплатите, пенсиите, майчинските? И защо ви питам за доходи, докато си говорим за данъци? Това – след малко.
Ще ви кажа с точност колко са ви приходите. Нищожни. Това, което ви дава държавата, е умопомрачително малко и крайно недостатъчно. Пари за вас, уважаеми майки, пенсионери, учители, лекари, полицаи, военни и други, няма, защото в държавата пари има, но те не достигат до държавата, т.е. не достигат и до вас.
Според класацията на Global Financial Integrity България е на 33-то място от изследвани 145 държави по големина на загубите на държавата поради незаконно изтичане на капитали. Какво означава това? Означава нелегално трансфериране на пари, генерирани в страната, по посока на чужди държави, най-вече офшорни зони. Това, което кънти в ушите ми, откакто прочетох тази новина, е гробовният тътен на сгромолясващата се кула от икономически лъжи и (само)заблуди. Казваха ни, че парите ще потекат, само че изпуснаха да ни кажат, че ще потекат, но не към нас.
За изтичането на капитали от държавата виновниците са много. Най-големият сред тях обаче е данъчната система. Преките данъци у нас са под ботуша на т.нар. “плосък данък”, което според мантрите на шаманите от телевизорите, трябва да означава, че парите ще текат към нас, а не от нас, нали? Да, но всъщност… не. Най-големите защитници на плоския данък у нас прилагат аргументи за неговото запазване, които са плоски като самия данък. Ниският плосък данък, казват те, щял да докара повече инвестиции у нас, защото данъкът е много нисък у нас и ще сме се били превърнели в Швейцария на Балканите. Да, на теория така стоят нещата. Но, както е добре известно, на теория разлика между теория и практика няма, на практика обаче – има.
Според апологетите на плоското и най-вече ниско облагане трябваше да тънем в пари. Вместо това за 10 години от страната са отлетели 25 милиарда долара. Това прави по 2,5 млрд. долара на година. Това, за нашата страна, е огромен ресурс. Бюджетът на цялата държава (планиран към 2015 г.) е 18 милиарда лева. За социални плащания държавата дава около милиард на година. Ако имахме изхвърчалите през задната врата 2,5 млрд. долара на година, щяхме да си позволим почти тройно увеличение на пенсиите. Друга мъгла, хвърляна от защитниците на плоския данък в публичното пространство, е, че ниските данъци водят чужди инвестиции. Това твърдение е чисто и просто невярно, защото преките чуждестранни инвестиции са намалели с 40% в последната година, а от 2008 г. насам (първата година с плосък) тези инвестиции се стопяват неуморно.
Проблемът, разбира се, далеч не е само в плоския данък. Друг сериозен дефект на системата е ужасяващо ниският размер на плоския данък. Пари за пенсии, заплати в бюджетния сектор и майчински няма, защото държавата не ги събира. Ето, толкова е просто. Германия, Франция, Великобритания, Португалия и други страни, към чиито стандарт уж се стремим, събират по над 40-50 на сто в сравнения с БВП в съответните страни. Затова там има за пенсии, има за учители, има за лекари – просто държавата има пари. А защо у нас няма? Защото държавата ни събира приходи равни на около 20 процента от БВП. Къде ни поставя това в сравнителен план? Между Руанда, Буркина Фасо, Сенегал, Гана, Танзания, Либерия, Замбия, Андора и Албания. Там някъде.
За да стане още по-ясно това, което искам да кажа, ви предлагам да изиграем една игра. Вие ще казвате име на богата държава, а аз ще ви казвам колко са високи данъците там и от какъв вид са. ОК? Започваме!
САЩ? Прогресивен данък, до 54% тежест. Великобритания? Прогресивен данък, до 41% тежест. Германия? Прогресивен данък, до 45,3%. Франция? Прогресивен данък, до 51,5% тежест. Португалия? Прогресивен данък, до 43,3%. Испания? Прогресивен данък, до 37,1% Канада? Прогресивен данък, до 37,7%. Холандия? Прогресивен данък, до 43,7%. Италия? Прогресивен данък, до 46,6%.
Фактите са такива. Да, но веднага ще скочат бранителите на плоския данък с плоския аргумент, че тези държави са богати, затова си позволяват прогресивен данък, но ние сме бедни и трябва да имаме плосък данък. Добре, де, отговорете ми, моля, в някоя от тези държави НЯКОГА имало ли е плосък данък? Въобще? Когато и да е? Дори, когато не са били толкова богати? В Германия между световните войни или в Испания на Франко? Не. Винаги са имали прогресивно облагане. Винаги.
В крайна сметка излиза, че сме се набутали в кръга държави спадащи в категорията “данъчни убежища”. Може да се каже, че сме квази офшорна зона. Само че нямаме бонусите на офшорните зони, т.е. към нас не текат реки от мед и масло. Няма външни инвестиции, няма приходи, няма, няма, няма. И това се доказва от всички налични данни. Без изключение.
Понеже сферата на икономиката все пак е доста податлива на внушения и интерпретации, позволете ми да онагледя цялата си теза през призмата на примера. В момента у нас, както се посочи, приходите в хазната са около 18 млрд. лева. Представете си, че тези приходи се увеличат с 10 млрд. Напълно възможно и ако се случи ще догоним средното за Европа равнище на бюджетни приходи спрямо БВП. С 10 млрд. лева годишно отгоре в бюджета, ще се случат няколко неща едновременно. Пенсиите ще могат да скочат двойно. Да, двойно, а не с два лева. Който е вземал 200, ще взема 400. Ще могат да се увеличат заплатите на почти всички в бюджетния сектор – лекари, учители, полицаи, военни, държавни служители.
Държавата, както знаем, е най-големият работодател в страната. Когато най-големият работодател увеличи заплатите на служителите си, това води ли до конкуренция? Води. А тази конкуренция води ли до увеличаване на заплатите и в другите сектори? Води. А какво се получава в една държава, в която хората имат повече пари? Те харчат повече. Какво става, когато харчат повече? Има повече пари в икономиката. Повече пари за хората, повече пари за харчене, повече пари за бизнеса.
Премахването на плоското облагане и трансформирането му в прогресивно има и друг ефект. Това ще бъде една морална крачка в правилната посока. Знам, че в последно време стойността на думата морал рязко девалвира, но нещата стоят точно така. В момента всички – и бедни, и богати плащат 10 на сто. Но както виждаме от данните на Global Financial Integrity най-богатите всъщност и днес не плащат данъци, защото могат да си позволят да плащат на високоплатени счетоводни къщи, които да превъртат парите им из офшорки, така че да се избегне въобще плащането на данъци. Тоест в момента бюджетът се носи на гърба на бедните хора и тъничката средна класа, както и малкия и среден бизнес.
Какво ще се получи при прогресивно облагане? Бедните или няма да плащат, или ще плащат по-малко, а богатите ще трябва да плащат повече. Веднага ще скочат апологетите на ниското облагане и ще кажат, че ако богатите трябва да плащат повече, то те няма да плащат нищо. Брей, че те в момента плащат ли нещо след като данъкът е нисък? Не. Затова, за да сработи този механизъм на високо облагане на богатите, трябва да се случи нещо простичко. Трябва да накараме данъчната администрация да си върши работата.
Маститите закрилници на неплащането на данъци винаги изтъкват, че плоският данък е по-добър, защото е по-лесен за събиране. В общи линии живеем в държава, в която единствената причина да плащаме на данъчните заплати, е не за да си вършат работата, а за да им е лесно, докато я вършат. Ще извинявате, но в САЩ данъците стигат над 50 на сто от приходите за година и държавата си ги събира. Даже именно от Америка идва изразът, че две неща не можеш да избегнеш – смъртта и данъците. Така стоят нещата и в другите развити държави. Работа на държавата е да си прибира полагаемото. Иначе няма държава.
Естествено, че трябва да се случат и други реформи. Разбира се, че трябва да се ревизира политиката на НАП да не признават реално извършени от бизнеса разходи. Несъмнено трябва да има оптимизация на бюджетния сектор, равен старт и по-малко бюрокращина. Спор няма! Но докато не увеличим приходите в хазната, всички тези реформи, за които впрочем всеки говори преди избори и после като се настани на топло управленско кресло забравя, стават напълно безсмислени. И да оптимизирате, и да намалявате, и да затягате коланите, докато държавата събира толкова малко, пари няма да има за никого. Нито за пенсионери, нито за лекари, нито за учители, нито за полицаи. Пари в икономиката ще продължава да няма, защото няма да има кой да харчи, т.е. кой да налива в тази икономика.
Данъците за богатите трябва да се увеличат, а данъчните трябва да започнат да работят. Толкова е просто и елементарно! Но говорещите глави от телевизорите не искат това да се случи. Защо? Защото са на заплата при богатите, за които казвам, че трябва да има увеличение на данъка. Защото им плащат да ви продават лъжи. Плащат им да ви казват, че държавата не трябва да я има, но в същия момент като стане бедствие, всеки пита къде е държавата. Искайте помощ от маститите говорители на олигархията, когато дойде бедствие. Нали не искат да има държава? Щом е така, нека бъдат така добри да заемат мястото й! Нека при бедствие напуснат вилите си, яхтите си и елитните си ресторанти и да се заринат до шия в калта на Аспарухово и Мизия, за да ви спасят. Само че няма да се случи. Няма да жертват дори чифт от износените си стари обувки от крокодилска кожа, за да ви спасят живота. Ако зависеше само от тях, драги хора, то вас и мен нямаше да ни има, защото пречим на великата утопия, която искат да изградят – държавата на олигархията и нейните икономи. При това положение, можете ли да ми обясните, защо им вярвате? Защо вярвате на олигархията и нейните говорители, че тя се грижи за вас, след като очевидно се грижи само за себе си? Аз предпочитам да вярвам на фактите, а не на брътвежите на говорителите по ведомост. А вие?
————————————–
Анализът е публикуван първо в Агенция БГНЕС, а после е препечатан в Хаштаг-BG, Поглед.инфо и др.