Интервю на Емил Георгиев, Институт за модерна политика пред Агенция “Фокус”:
Фокус: Г-н Георгиев, каква е оценката на Института за модерна политика за предлаганите от правителството и социалните партньори пътища за съживяване на икономиката?
Емил Георгиев: На първо място искам да посоча, че ИМП не се наема да прави обобщение за икономическата ефективност на обсъжданите мерки. Ние разглеждаме този пакет от гледна точка на социалната рационалност и опозицията модерно–домодерно. Не може да се каже, че форматът на тези вече почти двуседмични обсъждания в Националния съвет за тристранно сътрудничество е модерен начин за решаване на кризи. Субектите, които трябва да вземат решения, са подменени. Вместо да се ангажира отговорността на представителните институции като Министерския съвет и Народно събрание, поемането на отговорност се размива в т. нар. „Тристранка”, в която не е ясно кой носи главната тежест – правителството, работодателите или синдикатите. Да си спомним, че преди година бяхме недоволни от управлението на „тройната коалиция” заради това, че решенията се вземаха от нелегитимен орган като „Коалиционния съвет”. Сега на власт пък е „Тристранката”, която е орган със съмнителна легитимност, подменящ конституционните институции.
Фокус: Какви са моделите за приемане на мерки за излизане от криза?
Емил Георгиев: Ще започна отговора си с това, че, какъвто и модел да се избере, той трябва да бъде проведен от представителен орган на власт – от Народното събрание и правителството. А иначе обичайните пътища за решаване на кризи са три. Първият може да бъде наречен “рязане на салама по равно”, което означава, че по малко от разходите се отрязват от всички бюджетни сфери. Това е предимството на споделяне на тежестта, но то не намалява най-неефективните части от разходите на правителството.
Вторият вариант е т.нар. “Канадски модел”. Той предполага предварително реализиране на “програма за преглед”, в която се изследват всички държавни агенции и служби и най-лошите отпадат. Проблемът тук е в изместването на политиката от популизма – неефективните части често са предпочитани от политиците, тъй като са популярни сред избирателите. Този вариант е най-добър от гледна точка на дългосрочно поставени цели, но е и най-труден за реализация. Той предполага предварителен план за реформи какъвто не беше налице преди поемането на властта от сегашното мнозинство в НС. Ако такъв план беше наличен, нямаше сега да се учудваме, че бюджетът издържа 37 изпълнителни агенции, чиято дейност може да се прехвърли на бизнеса, че в структурите на Министреството на земеделието работят над 35 000 души, че 5 различни ведомства отговарят у нас за водата и т.н., а щеше да има график как и кога всичко това да се реформира и съкрати.
Третият начин е в приемането на нетрадиционни мерки и подходи. В нашия случай трябва да се съчетаят първият и последният път, докато излезем от кризата, а след това да се върви по втория път с демонстриране на силна политическа воля за дълбинни реформи.
Фокус: Бихте ли посочили конкректи примери?
Емил Георгиев: В първия вариант трябва непременно да се орежат бюджетните разходи, като това може да стане, например, с масирано и повсеместно въвеждане на електронното правителство. Това означава: използвайте интернет повече. Фирмите трябва да бъдат задължени да общуват с администрацията само по електронен път. На първо време поне всички юридически лица у нас трябва да имат електронен подпис, като масовото му въвеждане ще намали рязко себестойността му, а и Министерството на финансите може да задължи държавната си фирма „Информационно обслужване” да формира минимална печалба при издаване на електронен подпис. Така ще се поевтини самото административно обслужване и ще се намалят служителите, които физически трябва да общуват с клиентите. Това е единственият начин държавната администрация, която от 2001 г. е нараснала със 165 000 души, да бъде хем съкратена, хем да остане ефективна. Вместо общуване лице в лице или на хартиен носител, електронното взаимодействие може да намали значително бюджетните разходи. Разбира се, още за следващата година трябва да се предвиди максимален брой български граждани да използват Интернет при общуването с държавната и общинска администрация. За да бъде тази мярка в основата на намаляване на разходите обаче, следва да се преодолеят и редица недомислия. И сега, например, можете да подадете фирмената си данъчна декларация по електронен път, ала не можете в Интернет да подадете „Справка за изплатени суми на физически лица”, която представлява едно най-обикновено листче. Т.е. някой от фирмата трябва да отиде в поделението на НАП, а там да го обслужи администратор. Това е пълно скудоумие и трябва час по-скоро да се премахне.
Фокус: Какви са нетрадиционните подходи в настоящата ситуация?
Емил Георгиев: Могат да се посочат много нетрадиционни мерки, някои от които са с бърз ефект, а други ще имат въздействие в по-дългосрочна перспектива. Сега, например, се обсъжда нов Избирателен кодекс. Аз лично бих предложил гласуването да стане само за регистрирани гласоподаватели и с въведена задължителна такса за регистрация. Така, за да се регистрирате като избирател, ще трябва да платите 10 лева, а ако не упражните правото си на глас след регистрация ще понасяте санкция, примерно от 100 лева. Това ще даде стимул за развитие на пряката демокрация, за повече референдуми, като по този начин ще се ангажират гражданите в политическия процес на вземане на решения и ще се разтовари бюджетът. Друга мярка може да бъде намаляване с 10 на сто на всички предоставяни на локално ниво услуги, местни данъци и такси в замяна на пълна свобода на общинските власти да решат как да похарчат парите си. Във време на криза трябва да си спомним и за пацифизма и да кажем: Не на новите оръжия! По правило министерството на отбраната плаща от три до десет пъти повече, отколкото е необходимо, за нови въоръжения, използвани от армията. Друг антикризисен подход трябва да стане Повече жилища и пътища, по-малко железопътни гари и университети.
Фокус: Какво означава това на практика?
Емил Георгиев: Повече къщи ще означава по-ниски разходи за наем за жилище. Правителството ще получи допълнителни приходи от разрешения за строеж и от ДДС, тъй като градежът на нов дом ще засили търсенето на строителни материали. Това ще създаде допълнителни работни места. По-голямата заетост увеличава данъчните приходи и повдига БВП, така че правителствените доходи нарастват. Могат да се предвидят преференции за строителство в слабо населени и неразвити райони.
Фокус: Какъв ще е ефектът от такава антикризисна мярка?
Емил Георгиев: Строителството на нови пътища и магистрали ще подтикне хората да карат повече и доброволно да заплащат повече данъци и акциз за горивата. Те са достатъчно високи, така че могат да покриват не само разходите за ново пътно строителство, но също така да компенсират допълнителното изхвърляне на емисии от въглероден двуокис. Когато на практика БДЖ няма пътници и товари, железопътните станции и цялата жп инфраструктура се нуждаят от големи субсидии. Правителството може да прехвърли гарите на местните власти, които да ги използват в зависимост от приоритетите си. БДЖ трябва да се преструктурира и да започне да печели от предаване за скраб на своя остарял и ръждясал подвижен състав и други съоръжения.
Несъмнено трябва да се върви и към окрупняване на държавните университети и преминаване към тях на някои колежи, за да се оптимизират разходите им и таксите, които се събират от студентите. Това ще ги направи по-достъпни, а това е особено важно, тъй като образованието е най-важната антикризисна мярка.
Биха могли да се изброят конспективно и други мерки като:
• Премахване на субсидиите за възобновяема слънчева и вятърна енергия.
• Намаляване на субсидиите за градския транспорт.
• Спиране изграждането на социални жилища, които са скъпи за поддръжка.
• Край на стипендиите за редовни студенти, които работят по време на следването.
• Плащане на такса за подаване на данъчна декларация на хартия и увеличаване на отстъпката до 10% при подаването й по Интернет.
• Преосмисляне пенсионната възраст за някои категории работници като пожарникари, военни и полицаи. Предложението ми е те да получават пълен размер на пенсията след прослужване на определен стаж, само ако продължат да работят в системата, докато навършат нормалната възраст за пенсиониране. Така те ще получават заслужените си пенсии, но ще продължат да работят за обществото, като им се осигури работа на бюро или с документи със съответното заплащане и плащане на осигуровки от тяхна страна.
Фокус: А има ли роля парламентът в изготвянето на антикризисния пакет?
Емил Георгиев: Естествено, макар че сега той е неглижиран. На първо място Народното събрание трябва да съблюдава правозащитните стандарти при приемането на антикризисните мерки и да гарантира правата и свободите на гражданите.
На второ място, ако не могат да помогнат, депутатите трябва да действат на принципа “Primum non nocere!”, т.е. „Първо не вреди!”. Така, ако не е сигурен ефектът на една мярка, тя не бива да бъде приемана. В никакъв случай не бива да се вдигат данъците и осигуровките, защото това е прокризисна мярка.
На трето място парламентът трябва да създаде законови условия за излизане от кризата. Да припомня, че в разгара на Голямата депресия след 1929 г. българското Народно събрание приема Закон за предпазния конкордат (1932 г.), благодарение на който хиляди фирми са спасени от обявяване в несъстоятелност, а това спомага страната ни да излезе от кризата след две години.
Сега се обмисля облагане на оборота на застрахователите. Тук е ролята на НС да предвиди мерки за облекчаване на този бранш, ако се възприеме този подход. Така може да се установят в закона задължителни минимални застраховки на имуществото, както и да се инкриминира управлението на автомобил без валидна полица „Гражданска отговорност”.
Фокус: Все пак каква е главната препоръка, която можете да отправите към авторите на антикризисния пакет?
Емил Георгиев: Доверието е в основата на съживяването на икономиката. Затова бих препоръчал на правителството, защото то е основният субект на реформите, които трябва да се проведат, да стартира кампания за повишаване на доверието към легалния бизнес. Потребителите трябва да бъдат приканени и поощрени да купуват стоки и услуги само от бизнеса, който работи „на светло” и плаща данъци, акцизи и осигуровки. Това е от взаимен обществен интерес, защото, „сивата” и „черната” икономика са не само предпоставка за корупция, но и фактор за задълбочаване на икономическата криза. Става дума за оцеляването и на нацията, и на евроатлантическия проект на България и затова всеки от нас трябва да подпомогне легалния бизнес, който е единственият мотор за излизане от кризата.