Вето за промените в НПК

Венелин Стойчев, социолог:

Президентът трябва да наложи отлагателно вето, за да не правим пак половинчати реформи. Приетите на второ четене от парламента промени в НПК имат някои очевидни несъвършенства. Затова президентът не бива да се притеснява, че ветото може да изглежда като дребнаво заяждане заради искания импийчмънт.

Добрите намерения на управляващото мнозинство са очевидни – по-ефективна, по-надеждна и по-легитимна съдебна система. Но пътят към ветото е постлан с добри намерения. С промените в НПК депутатите на ГЕРБ демонстрират решителност и воля за реформи в съдебната система. Благодарение на тяхната задълбочена и добре обмислена работа в следващия мониторингов доклад на Европейската комисия няма да има вече никакви критики по „правосъдие и вътрешни работи”. Точно напротив – ЕК трябва да най-настоятелно да препоръча мултиплицирането на добрите практики от България из всички страни-членки. Затова и започната работа не бива да остава недовършена:

Първо, въвеждането на „резервен защитник”, посочван от обвинението е чудесна идея. Но тази идея трябва да се реализира в своята пълнота – „резервният защитник” не бива да е резервен, а трябва да стане пръв защитник. Тогава и само тогава, когато обвинението на разполага временно със свои „резервен защитник”, защитата да има право на собствен защитник (разбира се, това ще се случва изключително рядко на практика).

Второ, „вечният обвиняем” трябва наистина да стане вечен, за да се избегне съществуващата сега порочна практика да се оказва натиск върху съда с необосновани искания за бърз процес. Ако някой се е докарал до там да бъде обвиняем, то той/тя си остава такъв до края на живота си. Нещо повече дори – ако лицето почине, то обвинението трябва автоматично да се прехвърля върху неговите наследници, които са имали неблагоразумието да се сдобият с подобен неблагонадежден родител.

Трето, разбира се, че разследващите органи могат да бъдат разпитвани като свидетели по делото (те най-добре познават фактическата обосновка, обвиняемия, жена му, неговите провинения). Но това не е достатъчно. Още по-добре би било разследващите органи сами да издават присъдите. Оттук и следващо:

Четвърто, доказателства, които не са събрани по таен и конспиративен начин не бива да имат никаква тежест в съда, защото такива доказателства може да си произвежда и разпространява всеки без санкцията, контрола и одобрението на разследващите органи.

Пето, крайно време е съдът да започне отново да приема самопризнания, изтръгнати с насилие, защото а) ако лицето вече е обвинено от властите, то очевидно има защо, б) ако наистина толкова държи на версията си, то мъченията няма да го пречупят и в) ако се подаде на мъчения, то язък за каузата, която защитава.

Шесто, съдиите трябва да минат незабавно на директно подчинение на министъра на вътрешните работи, който лично да назначава съдебния състав по всяко конкретно дело.

Седмо, за бога, в името на реформите на съдебната система, политическите опоненти трябва най-сетне да престанат да губят времето и ресурсите на разследващите органи и съда, а в момента, в който са разкрити като опоненти, моментално сами да си скалъпят обвинения срещу себе си, да се разпитат сами, да се признаят за виновни и тутакси да се самонакажат по най-строг начин.

Президентът е длъжен да наложи отлагателно вето, за да не правим за пореден път половинчати реформи.