Текстът на доклада може да изтеглите от тук.
Плурализмът на мненията е присъща черта на обществените медии в Европа и е заложен като изискване в техните правилници и в медийните закони. Той се постига чрез баланс на участници, теми и гледни точки в предаванията. Плурализмът е необходим, за да могат зрителите и слушателите да си съставят възможно най-пълна представа за проблемите и перспективите пред едно общество и да бъдат в състояние да вземат рационални политически решения. Това е един така да се каже идеален демократичен комуникационен модел.
Има два вида медиен плурализъм – вътрешен и външен. Първият (не) се реализира в едно предаване /издание, а вторият – в по-широка среда, например в една телевизия, в рамките на обществените медии, в цялата медийна система. През последните дни общественото внимание беше насочено към скандала с „Деконструкция“ на журналиста Петър Волгин, което беше свалено от ефир от ръководството на БНР след като СЕМ наложи глоба на медията с мотиви за липса на плурализъм, за критика и ирония към властта в това предаване.
Измерването на плурализма в медийна среда като българската е трудно начинание, вкл. по отношение на „Деконструкция“. Най-малкото, защото тя дава трибуна на легитимни, често антиконформистки позиции в бъларското общество, които не получават достъп до големите телевизии, вкл. обществената БНТ. Така „Деконструкция“ допринася за плурализма на мнения и възгледи в системата на обществените радио и телевизия и на електронните медии въобще.
1. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ВЪПРОСИ
Провокирани от дискусиите от последните дни, изследователски екип на Института за модерна политика под ръководството на доц. Иво Инджов, политолог и медиен изследовател, измери пулса на плурализма в две от водещите публицистични предавания на обществената БНТ.
За целта беше осъществен мониторинг на участниците в „Панорама“ и „Референдум“ през 2015 г., за да се отговори на въпросите: има ли вътрешен плурализъм в тези предавания респ. има ли смущаващи дисбаланси, които го нарушават като се толерират конкретни политически сили, и налагат ли определен идеологически и политико-икономически дискурс. Изборът на двете предавания се дължи на възприемането на първото в публичното съзнание като историческа марка на БНТ, а на второто – заради видимо дискусионният му характер, който позволява сблъсък на противоположни гледни точки.
2. РЕЗУЛТАТИ И АНАЛИЗ
За целите на мониторинга беше направен структурен анализ на всички 39 предавания на „Панорама“ и също толкова издания на „Референдум“ за 2015 г., за които са качени данни в сайта на обществената телевизия. Анализирани са „брой участия“, а не участници, защото практиката показва, че един и същ политик или анализатор може да бъде канен неколкократно както в едното, така и в другото предаване.
В крайна сметка регистрирахме общо 408 участия – 181 в „Панорама“ и 227 в „Референдум“.
Въз основа на данните от мониторинга се правят следните констатации:
– В ДВЕТЕ ПРЕДАВАНИЯ ИМА ПЪЛЕН ПРЕВЕС НА ГЛЕДНАТА ТОЧКА И ПОЗИЦИИТЕ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ, А РЕФОРМАТОРСКИЯТ БЛОК Е ПРЕДСТАВЕН С НЕПРОПОРЦИОНАЛНО ВИСОК БРОЙ УЧАСТИЯ СПРЯМО ПОЛИТИЧЕСКАТА МУ ТЕЖЕСТ
Данните от мониторинга показват отчетлива доминация на участието на представители на управляващото мнозинство (ГЕРБ, РБ, АБВ, Патриотичен фронт (вкл. ВМРО като самостоятелна формация) над този на представители на опозиционните политически и граждански среди. Към управляващите причисляваме не само депутатите от съответната политическа сила, но и министрите и премиера, защото нашите наблюдения показват, че те пропагандират правителствените успехи и като партийни. Същото се отнася и за президента, който в никакъв случай не е неутрален по основните партийно-политически теми и открито заема позиции, съзвучни с тези на част от партиите в управляващото мнозинство.
Съотношението между участието на политици от различен калибър от управляващото мнозинство и от парламентарната опозицията в двете предавания е 28 % на 20 % (Процентът до 100 се оформя от канените неполитически актьори, анализатори, чужденци и др.).
Регистрирани са едва 8 участия на представители на извънпарламентарни сили, от които в „Панорама“ само 1 (на „Движение 21“, за което трябва да се отбележи, че често приглася на управляващите).
Какво показват по-фокусираните калкулации (в следващите изчисления не са калкулирани само няколко участия на зам.-министри и шефове на агенции в „Референдум“)?
Дисбалансът в полза на управляващите е особено видим в „Панорама“ – 47 участия на представители на управляващото мнозинство срещу едва 28 на парламентарната опозиция.
Особено се набива на очи отчетливото толериране и в двете предавания на Реформаторския блок, който има само 23 депутати, но е с цели 38 участия на министри и депутати. Този интензитет на участие в двете предавания на представители на тази политическа сила е непропорционално широк спрямо тяхното реално електорално влияние. За сравнение, ДПС, което има значително повече депутати от РБ – 36, но регистрира само 22 участия в двете предавания.
Участията на президента, премиера, министрите и депутатите от ГЕРБ са общо 46.
БСП е с 43 участия, представители на Патриотичния фронт – 17, на АБВ – 13, а на „Атака“ – 7. Трябва да се отбележи, че в „Панорама“ през 2015 г. се регистрира само 1 участие на представител на „Атака“ и то по линия на предизборното споразумение между БНТ и политическите сили, а не като част от редакционна политика за осигуряване на баланс на гледните точки в обществото.
Създава се впечатлението, че „Панорама“ е отдадена на „концесия“ на правителството, а „Референдум“ – на парламента. Двете предавания често играят ролята на своеобразни „пиар агенции“ на двете власти, и особено на управляващите партии. Гледната точка и позициите на правителството и парламента получават безплатно присъствие в огромни размери на телевизионния екран в обществената БНТ. В 24 от всички 39 анализирани издания на „Панорама“ са присъствали министри, а в 20 от 39 издания на „Референдум“ – народни представители.
Обичайната практика е цели предавания да са само с депутати или с техен числен превес над останалите участници, което придава на „Референдум“ по-скоро характер на парламентарно студио, отколкото на обществен дискусионен форум.
– ТОТАЛНА ДОМИНАЦИЯ НА ПОДКРЕПЯЩИ ВЛАСТТА АНАЛИЗАТОРИ В „ПАНОРАМА“ И „РЕФЕРЕНДУМ“
Възлова част от нашето наблюдение е и съотношението между, условно казано, „подкрепящи властта“ (проправителствени) и „критични към властта“ (опозиционни) „гласове“, както и между „десни“ и „леви“ анализатори, политолози, социолози, икономисти, анализатори и др., които често гостуват в предаванията.
При цялата условност на подобни класификации, на очи се набива безапелационната доминация на десните и подкрепящите властта анализатори – 51 участия срещу само 20 за левите и критичните към властта. Към това следва да се прибавят и 31 случаи, в които сме счели, че анализаторите са по-скоро с центристки политически възгледи или не сме могли да определим съвсем точно каква е политическата им ориентация.
Прави впечатление, че от гражданския сектор „абонамент“ в двете предавания на обществената БНТ има Центърът за либерални стратегии – общо 10 участия през 2015 г., от които 7 в „Референдум“ и 3 в „Панорама“, на политолози и икономисти, които са в ръководството на тази организация, независимо че в самите предавания те, както и други експерти, най-чсто са представяни не в организационното им качество, а просто като „политолог“, „социолог“ или „университетски преподавател“. Вероятно, за да се създава изкуствено впечатление за плурализъм.
– ДОМИНАЦИЯ НА „ДЕСНИЯ“ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ДИСКУРС
Напоследък все по-често се говори, вкл. и в България, че в условията на криза на неолибералния модел, който нивелира различията между дясното и лявото, е необходимо завръщане на противопоставянето помежду им, за да се намират политически решения в обществото. Такъв процес се наблюдава и в българските медии, вкл. електронните.
А какви са резултатите специално за двете предавания на БНТ?
За да отговорим на въпроса, решихме да обособим условен „десен“ и „ляв“ политико-икономически дискурс в двете предавания. Считаме, че в най-изчистен вид първият се фомира от участията на представителите на ГЕРБ и РБ в изпълнителната и законодателната власт, както и в президентската институция, и от анализатори, които подкрепят управляващата партийна конфигурация (не сме калулирали „гласовете“ на бизнеса).
В създаването на втория участват представителите на опозиционната БСП (според нас АБВ и „Движение 21“ са по-скоро центристки формирования) и анализатори, които са леви и/или критични към властта. И в тази сфера е налице категоричен превес на подкрепящите властта и „дясното“ над критичните към властта и лявото: съотношението е повече от 2 към 1 ( 32 % на 15 % от всички участия в двете предавания).
– ОГРАНИЧЕН ПОДБОР НА УЧАСТНИЦИ В ДВЕТЕ ПРЕДАВАНИЯ
При мониторинга ни направи впечатление, че някои от участниците – политици и експерти, се появяват неколкократно в предаванията.
При политиците това би могло да бъде обяснено с наложената практика след получаване на поканата от съответното предаване партийният пресцентър да определя участника съобразно неговата компетентност по темата и медийния му опит. Познавайки обаче непубличните механизми на взаимодействие между медиите и политиците допускаме, че това често се дължи и на лични симпатии или дори пристрастия от страна на продуцентите и водещите на предавания, особено що се отнася до подбора на участниците от неправителствения сектор.
Сред политиците са набиват на очи трикратното гостуване на президента Плевнелиев в „Панорама“, четирикратното участия на вицепремиера и министър на вътрешните работи Румана Бъчварова, на финансовия министър Владимир Горанов, на деутата от ГЕРБ Цветан Цветанов, на депутата от РБ Радан Кънев и на депутатите от БСП Янаки Стоилов и Корнелия Нинова.
В „Референдум“ най-много участия има депутатът Румен Гечев, БСП – пет, следван от депутатите Димитър Лазаров от ГЕРБ и Емил Димитров от Патриотичния фронт – с по четири.
И за двете предавания установихме свръхдоминация на политиката спрямо бизнеса в съотношение: 53 % от всички участия са на политици, а само 4 % на представители на бизнеса и деловите среди. Сравнително по-често представители на бизнеса, финансовия сектор и браншови сдружения са канени в „Референдум“, в „Панорама“ имат само две участия. Ако пък за отправна точка служи разделението на властите, е видно отчетливото превъзходство на законодателната – делът на депутатските участия е 35 %, а на министрите – 7 %. Представители на съдебната власт, вкл. ВСС, пък са гостували само седем пъти в двете предавания. Много по-високо от бизнесприсъствието е това на представителите от сферата на литературата, изкуството, културата. Те са с общо 29 участия, само в „Панорама“. Чужденците – политици, дипломати, хора на изкуството са представени почти изцяло само в „Панорама“ – 43 участия срещу две в „Референдум“.
3. ОБОБЩЕНИЕ И ИЗВОДИ
Наличните резултати позволяват следните обобщения:
– „Гласовете“ на управляващите и на подкрепящи властта експерти и неправителствени организации доминират категорично над тези на опозицията. Видимо са неглижирани опозицията и критичните към властта експерти и граждански организациии.
– Налице е свръхпредставителство спрямо реалната електорална тежест на политици от Реформаторския блок в двете предавания.
– Най-много участия имат членове и експерти, свързани с една неправителствена организация – Центъра за либерални стратегии.
При тези структурни белези на политическите и експертни участия в „Панорама“ и „Референдум“, може да бъде направен изводът, че те демонстрират псевдоплурализъм, който не отговаря на разнообразната палитра от политически интереси и идеологически предпочитания на обществото. В двете предавания управляващите се появяват по-често от представителите на опозицията, а достъпът до тях на политици извън властта и парламента е почти изцяло запушен.
Ясната доминация на подкрепящи властта и/или десни експерти: политолози, социолози и икономисти, допринася за налагане в обществото на мантрата за безалтернативността на на неолибералния модел с неговия пазарен фундаментализъм и неглижиране на националните интереси в името на абстрактни глобални ценности. Такъв подход затвърждава статуквото и не генерира дебати за промяна в обществото.
Двете предавания са доказателство за големите трудности, с които БНТ изпълнява обществените си функции.