Излезе от печат първият по рода и обхвата си у нас сборник с правни изследвания (студия, монография и статии), който предлага гледните точки на шестима автори към едно от най-мрачните събития на 20-ти век – преследването на евреите. Книгата “Антиеврейското законодателство в Европа и България” изследва от няколко ъгъла способността на правото да служи за инструмент на злото и за закрилник от него. Изданието е на Института за модерна политика и Центъра за еврейски изследвания при ФФ на СУ “Св. Климент Охридски”.
Сборникът е под редакцията на доц. Албена Танева от Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, която е и ръководител на Центъра за еврейски изследвания при СУ.
Пространната студия на Борислав Цеков, председател на ИМП и сътрудник в Института за държавата и правото на БАН, представлява прецизен сравнителноправен преглед на моделите и типологиите на антисемитска политика в различни епохи и държави, на който фон се дава убедителен отговор защо водената от нацистите расова антисемитска политика не е право.
Mонографията на д-р Здравка Kръстева, гл.ас. в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и програмен директор на ИМП, съдържа изследване на българското антиеврейско законодателство (1940 – 1944 г.), разположено в специфичния правен контекст на епохата, както и първият за българската правна литература цялостен анализ от гледище на международното хуманитарно право и законите и обичаите на войната на действията на българските власти спрямо евреите в Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот.
Гл.ас. Мирослава Манолова, преподавател в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, участва в сборника с две статии, в които разглежда през концептуалния поглед на правото имуществените и стопански ограничения спрямо лицата от еврейски произход в България и подходa на държавата да прилага принудителния труд като репресивна мярка спрямо тях.
В публикацията на д-р Петя Неделева е представен един от по-малко изследваните български антиеврейски закони и изключителните законодателни правомощия, които 25-то Народно събрание предоставя с него на изпълнителната власт.
В публикацията на доц. д-р Петя Неделева от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” е представен един от по-малко изследваните български антиеврейски закони и изключителните законодателни правомощия, които 25-то Народно събрание предоставя с него на изпълнителната власт.
Емил Георгиев от ФФ на СУ “Св. Климент Охридски” излага виждането си относно легалността и легитимността на антиеврейските ограничения от гледище на философията на правото.
Алесандро Салупо, преподавател в Универститета “Фордъм” в Ню Йорк, САЩ, предлага сравнителен анализ на вълната от паравоенен милитаризъм, която се нaдигa в различни европейски държави след Първата световна война и причините, отключили бруталността и насилието вътре в общностите в периода преди Втората световна война.