ПОЗИЦИЯ НА ИНСТИТУТА ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА ПО ПРОЕКТА ЗА ИЗБИРАТЕЛЕН КОДЕКС:
Институтът за модерна политика смята, че е необходима цялостна реформа в изборното законодателство, която да гарантира честността на изборния процес и да създаде условия за възвръщане на доверието на гражданите в партийно-политическата система, което бе силно ерозирано през последните години. След като по време на предходния управленски мандат след дълго протакане се направи имитация на такава реформа, днес отново сме изправени пред подобна опасност. Трябва да се припомни, че правителственото мнозинство в 41-то Народно събрание пое публичен ангажимент проектът на Избирателен кодекс да бъде разработен до края на миналата година. Това обещание не беше изпълнено! Същевременно, Институтът за модерна политика подчертава, че Избирателният кодекс трябва да се подложи на много по-широко обществено обсъждане, а не да бъде затварян в рамките на теснопартийни уговорки или да се опира само на мненията на тесен кръг неправителствени организации и експерти, които гравитират около управляващите.
По по-важните принципни въпроси на избирателната реформа, Институтът за модерна политика изразява следното становище:
1. По избирателната система:
Моделът на чистата пропорционална система за избор на народни представители и на общински съветници в наши условия е изчерпал своята ефективност. Практиката през последните 15 години у нас показа, че пропорционалната система се изражда в диктатура на партийните «политбюра» и лидери, които буквално назначават депутати и съветници не толкова според техните лични качества, принос и обществен авторитет, а според послушанието пред партийните директиви. Нещо повече, създадоха се и порочни практики на «откупуване» на кандидатски места в партийните листи.
Институтът за модерна политика не подкрепя и въвеждането на чиста мажоритарна система, както и на смесена система като тази, по която бяха произвеждени изборите за Велико Народно събрание през 1990 г. При тях се получава «загуба» на гласове и сериозно «изкривяване» на реалната обществена тежест на отделните политически сили.
Според нас най-балансиран вариант на избирателна система, която трябва да се въведе за избиране на Народно събрание и общински съвети е пропорционалната система с преференциален вот. Тя съчетава по подходящ начин от една страна ролята на партиите, като основен политически субект, съгласно Конституцията, а от друга – възможността гражданите да изразяват своите лични предпочитания към отделните кандидати, посочени от партиите. Процентната бариера за зачитане на подадените преференции за определен кандидат не трябва да бъде прекомерно висока. Оптимален вариант би било тази бариера да е между 5 и 8 процента.
2. Относно окрупняването на избирателните райони:
Институтът за модерна политика отхвърля идеята за окрупняване на избирателните райони при избори за народни представители. Евентуалното прекрояване на изборната география по такъв начин очевидно е продиктувано само от теснопартийни сметки и интереси. От гледище на целта да се скъси дистанцията между избирателите и избранниците, тази идея ще доведе до още по-голяма дистанция между между.
3. Позиция по повод създаване на постоянно действаща професионална изборна администрация
Създаването на независима, професионална и деполитизирана постоянно действаща изборна администрация е стъпка в положителна посока. По този начин ще се създадат по-големи гаранции за устойчивост на администрацията към партиен натиск, ще се създадат условия за преодоляване на евентуални грешки в работата на изборната администрация, произтичащи от кратките срокове, в които днес тя трябва да взема множество решения, ще се осигури възможност администрацията да прилага процедурите по Закона за обществените поръчки – за избиране на преброител на изборния резултат, при определяне на екип от експерти, който да извърши проверка за двойно гласуване и др., както и ще се осигури възможност решения на изборната администрация, които днес са извън обхвата на съдебния контрол, да бъдат обжалвани по съдебен ред.
Постоянно действащата изборна администрация би могла в значителна степен да подпомогне и процеса на формиране на бюджета, необходим за организационно-техническа подготовка на изборите. В тази насока ИМП предлага в законопроекта за Избирателен кодекс да се предвиди и детайлна процедура и срокове за писмено съгласуване от страна на ЦИК на план-сметката за изборите, правни последици при отказ от съгласуване и др. На ЦИК би могло да се възложи изцяло провеждането на разяснителна кампания сред населението. Като цяло ЦИК би могла да извършва анализ на изборното законодателство и да подпомага Народното събрание с идеи и предложения за бъдещо усъвършенстване на правната материя в тази сфера.
Институтът за модерна политика смята, че съставът на ЦИК може да бъде намален при положение, че тя се превърне в постоянно действаща изборна администрация. Равни квоти в нейното конституиране следва да имат законодателната власт и президента. С цел да се гарантира независимостта на ЦИК е добре да се предвиди сравнително дълъг мандат на членовете на комисията, както и неговото обновяване на ротационен принцип по подобие на обновяването на състава на Конституционния съд. Що се отнася до районните избирателни комисии (РИК), целесъобразно би било те да се състоят от постоянен състав и временно избрани членове след консултации с политическите сили, които се включват в тяхната работа само по време на избори.
4. Относно електронното гласуване:
Институтът за модерна политика подкрепя въвеждането електронно гласуване като модерен начин за упражняване на правото на глас, възприет. Това, разбира се, трябва да се съчетае с ефикасни гаранции срещу злоупотреби и срещу възможностите за «контролиран» вот посредством електронно гласуване.
5. Относно регионални преброителни центрове:
Това предложение има остро дискусионен характер. От една страна създаването на регионални преброителни центрове, в които да се извършва повторно преброяване на бюлетините от всички секции в съответния район ще усложни изборния процес и ще удължи необосновано времето за отчитане на изборните резултати. От друга страна, за никого не е тайна, че през последните години най-сериозните изборни манипулации се извършват на секционно ниво, включително чрез «купуване» на цели секционни комисии, каквито данни бяха публикувани в медиите преди време. Според нас, евентуалното въвеждане на регионални преброителни центрове трябва да стане, като се предвиди и участие в тях на широк кръг неправителствени организации, регистрирани като наблюдатели в изборите.
6. Относно финансирането на предизборните кампании:
Изборното законодателство следва да постави акцент върху осигуряване на прозрачност на финансирането на политическите субекти по време на предизборни кампании. Трябва да се предвидят и необходимите правомощия на контролния орган по проверка на законността на набирането и разходването на средства. Така по категоричен начин ще се изпълни изискването на резолюция 4 (2003) на парламентарната асамблея към Съвета на Европа: “относно контрола над средствата държавата следва да създаде независима одиторска агенция с достатъчно правомощия, за да контролира сметките на политическите партии и разходите им, свързани с предизборните кампании”.
Липсата на публичност на финансовата дейност препятства упражняването на граждански контрол, който е един от основните стълбове за установяване на доверие от страна на гражданите и техните структури в политическите партии, а от там и в политическата система като цяло.
В тази връзка Институтът за модерна политика предлага в проекта за Избирателен кодекс да бъдат предвидени и следните добри изборни практики:
- да се създаде публичен регистър на дарителите и на средствата, които постъпват в партиите;
- финансовите отчети на политическите партии да се публикуват в национален ежедневник;
- за всички видове избори политическите сили (кандидати) да регистрират банкова сметка за участие в изборите като превенция срещу незаконосъобразно набиране и разходване на средства;
- при невнесени финансови отчети за една от предходните три календарни години политическата партия да не може да се регистрира за участие в избори (за всички видове избори);
- увеличаване на лимита на средствата за провеждане на предизборни кампании, който понастоящем е нереално нисък и принуждава политическите сили да заобикалят закона.
7. Относно контрола върху изборния процес:
Институтът за модерна политика настоява за завишаване на контрола за законосъобразност върху целия изборен процес – от подготовката и регистрацията на политическите субекти до провеждането на предизборната кампания и отчитането на изборните резултати. В тази насока би било добре не само да се осигурят необходимите правомощия на Сметната палата, но и да се осигури адекватен контрол върху радио- и телевизионните оператори с национален, регионален или местен обхват, както и нарушенията в тази насока да подлежат на съдебен контрол. В частност, следва да се осигурят ефективни механизми, които да гарантират прозрачни и честни избори, когато гласуването се извършва в чужбина, както и ефикасна защита срещу възможностите за двойно гласуване.
8. По-лесен достъп до избирателния процес за хората с увреждания:
Институтът за модерна политика настоява в бъдещия Избирателен кодекс да се предвиди възможност хората с увреждания да гласуват в т.нар. «подвижни секции», които да отиват при самите избиратели по местоживеене, в случаите, когато те са трудноподвижни.
* * *
В интервю за Агенция “Фокус” Ивилина Алексиева представи някои от основните идеи в тази Позиция на Института за модерна политика – виж тук и тук.