На 26 януари 2016 г. в Литературен клуб “Перото” в НДК се състоя представянето и научната дискусия по сборника с правни изследвания “Антиеврейското законодателство в Европа и България”. Изданието е на Центъра за еврейски изследвания при СУ “Св. Климент Охридски” и Института за модерна политика. Участие взеха учени и изследователи от Института за исторически изследвания при БАН, Юридическия и Философския факултети на СУ “Св. Климент Охридски”, Института за държавата и правото при БАН, Държавна агенция “Архиви” и др.
“Отбелязването на Деня в памет на жертвите от Холокоста е предупредителен знак към цялата международна общност. Само едно цялостно изследване на процеса може да ни помогне да запазим паметта за това събитие. Живеем в свят, пълен със социални предизвикателства. Расизмът и ксенофобията са някои от предизвикателствата, пред които се изправяме всекидневно. Антисемитизмът също е включен в тази група. Много е лесно една държава да стане расистка и тогава се поставят ограничения къмнашето собствено съществуване. Затова оценявам усилията на авторите на тези студии, както и на присъстващите днес, които се опитват да съхранят паметта за случилото се”. С тези думи посланикът на Израел, Н.Пр. г-жа Ирит Лилиан, поздрави авторите по време на премиерата на сборника ”Антиеврейското законодателство в Европа и България – правни изследвания” в Литературен клуб ”Перото”.
Сборникът е под научната редакция на доц. д-р Албена Танева и включва научни трудове и публикации на юристите: Борислав Цеков, докторант по конституционно право в Института за държавата и правото на БАН, гл.ас. д-р Здравка Кръстева от ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”, гл.ас. д-р Мирослава Манолова от ЮФ на СУ “Св.Климент Охридски”, доц. д-р Петя Неделеваот Пловдивския университет, Емил Георгиев от ФФ на СУ и д-р Алесандро Салупо от Университет “Фордъм” в Ню Йорк.
Представянето и научната дискусия бяха уважени от посланика на Израел г-жа Ирит Лилиан, която в словото си изрази висока оценка за изследователския принос и усилия на авторския колектив. На събитието присъстваха представители на академичната общност, които имат отношение към темата, известни интелектуалци, сред които Анжел Вагенщайн, Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН, директорът на ДА “Архиви” доц. д-р Михаил Груев, Ваня Гезенко, експерт в ДА “Архиви”, председателят на Централния израилтянски съвет Роберт Джераси, представители на еврейски организации, зам.министър на образованието Кастрева, директорът на Държавния културен институт при МВнР Людмила Димитрова и нейният заместник Явор Койноков, д-р Ангел Чорапчиев от “Яд Вашем”-Ерусалим, народни представители и студенти.
Доц. д-р Албена Танева, научен редактор на изданието, сподели за гостите: ”В навечерието на 27 януари, Международният ден в памет на жертвите от Холокоста, ни напомня нещо много мащабно – паметта ще съществува, тогава когато я съхраняваме отново и отново, тогава когато приемаме предизвикателството да си задаваме въпроса ”Защо се е случило така?”. Според нея не е достатъчно да сме информирани, защото човек познава една тема, ”когато има отношение и чувство към нея”. Доц. Танева изтъкна, че ”това, което отличава сборника е погледът през парадигмата на юридическата наука”.
”Българската правна наука трябва да даде отговори за същината на антиеврейското законодателство, както това е сторила западноевропейската и американската правна наука.Опитали сме се да пишем не просто юридически прецизно, но и четивно за по-широката аудитория”, разкри Борислав Цеков, президент на България на Световната асоциация на юристите, който в своето изследване прави прецизен сравнителноправен преглед на моделите и типологиите на антисемитската политика в различни епохи и държави. Той наблегна на значимостта на прочутите правнофилософските дебати между професорите Фулър и Харт, както и на т.нар. “формула на Ратбрух”, която става основа за практиката на германския Конституционен съд и обикновените съдилища при съденето на нацистките военнопрестъпници и се използва и до днес в делата за жертвите, убити при берлинската стена по време на комунистическия период. ”Правото не е просто закон, лишен от морална субстанция, както твърдят позитивистите. То трябва да съдържа и определена ценностна характеристика, за да се превърне една норма, приета от компетентен държавен орган и по установения ред, в право. Това не означава някакъв морален релативизъм, някакви разбирания за морал на дадено конюнктурно политическо мнозинство или статукво, а базисни, универсални ценности и морални стойности, като правото на живот и равенството. Именно те са напълно ампутирани от нацисткото законодателство и затова то не може да бъде разглеждано като валидно право и не може да обосновава защитната теза – “ние просто изпълнявахме действащия закон, такова беше времето”, завърши своето изказване Борислав Цеков.
Гл. ас. д-р Здравка Кръстева от Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”,представи своя труд, който е посветен на българското антиеврейско законодателство в периода 1940–1944 г. Тя сподели, че търсейки отговори на въпроса какво е направило възможно приемането на това дискриминационно законодателство в Царство България при действаща конституция и съхранени конституционни органи, е открила стряскащи паралели с днешната действителност. В нейния труд е направен задълбочен анализ не само на българското антиеврейско законодателство, но и на практиката по неговото прилагане. ”Стремяла съм се да удържа изследването на антиеврейското законодателство в неговата епоха, защото би било грешка юристът днес да съди от позицията на сегашното време”, подчерта Кръстева. Приносът на д-р Кръстева е свързан и с първия за българската правна литература цялостен анализ от гледище на международното хуманитарно право и законите и обичаите за водене на война на действията от страна на българските власти спрямо еврейското население в Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. Тя подчерта необходимостта от честно представяне на фактите за депортацията на 11 343 евреи от “новите земи” и на тяхната правна квалификация, което позволява с още по-голяма морална сила да се открои и спасението на българските евреи от старите предели на държавата. Д-р Кръстева цитира думите на президента на Американския еврейски комитет Дейвид Харис при тяхна среща преди няколко години: “Аз познавам всички факти (б.ред. за съдбата на евреите в България и новоприсъединените земи), но със сърцето си избрах да бъда благодарен на България”.
Гл. ас. д-р Мирослава Манолова от ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски” представи своите две статии, включени в сборника, които разглеждат през концептуалния поглед на правото имуществените и стопански ограничения спрямо лицата от еврейски произход в България и подхода на държавата да прилага принудителният труд като репресивна мярка спрямо тях. “Установих с каква лекота една първоначално неутрална мярка, каквато е бил принудителния труд във военновременната икономика на Царството, се е превърнала в наказание, прилагано изцяло на дискриминационна основа спрямо евреите. Надявам се завинаги да сме извлекли поука колко злонамерено може да бъде прилаган законът”, заключи д-р Манолова.