На 18 и 19 ноември 2013 г. в София се състоя научна конференция с международно участие на тема: „Холокостът и българският случай в научните изследвания“, организирана от Центъра за еврейски изследвания при СУ “Св. Климент Охридски” и Института за модерна политика.
Участие взеха повече от петдесет представители на научната общност – юристи, социолози и историци от СУ „Св. Климент Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски”, Нов български университет, Института за исторически изследвания на БАН, ДА „Архиви” и нейните регионални дирекции, представители на еврейската общност в България, докторанти и студенти, Университета “Фордъм”-Ню Йорк, CENTROPA – Виена и др.
Първият ден на конференцията – 18 ноември 2013 г. – беше фокусиран върху научните проблеми, свързани с пълноценното проучване на документалната база, съхранявана в българските държавни архиви. Членовете на научния колектив обсъдиха с представители на Централния държавен архив и с директори на регионалните поделения на ДА „Архиви” формите на сътрудничество и възможностите за подбор на по-малко известните документи, описващи местния профил на събитията – репресивните и защитните действия и традициите в съвместния живот. Общо беше мнението, че независимо, че членове на научния колектив познават добре документалната база по дадената тема, всеки нов подход към нея изисква поредна работа с изворите и вторичен анализ на вече създадени бази данни, критични бележки и тематични публикации.
През втория ден на конференцията – 19 ноември 2013 г. – бяха представени и обсъдени следните научни доклади:
Доц. д-р Албена Танева очерта развитието на изследователските походи в областта на изследванията на антиеврейските ограничения и публичното управление. Изтъкнато беше, че разглеждането на историята за преследването и спасяването на българските евреи чрез няколко нетрадиционни изследователски подхода, допринася както чисто познавателно, така и за методическото развитие на изследванията на публичното управление.
В доклада на д-р Едуард Серота, ръководител на една от най-големямата институзия за образователен обчмен по пороблемите на Холокоста – CENTROPA – Виена, бяха очертани основните проблемни области на интердисциплинарния подход в осмислянето и проучване на Холокоста. Той обоснова необходимостта от въвеждане в образователната система, особено в средните училища, на специализирани програми по разглежданите проблеми. Той се спря на опита, който има от въвеждане на такива системи в други европейски държави, в т.ч. в Гърция и Македония.
Интересен и приносен характер имаха научните доклади, анализиращи антиеврейските ограничения от юридическа гледна точка, които определено запълват празнина в българските правни изследвания. В представените доклади се отива отвъд историчесикя наратив, фактологичното и хронологично представяне на приеманите у нас и в чужбина антиеврейски закони и се прави по-цялостен и задълбочен анализ на правните институти, свързани с нормативното ограничаване на правата на евреите, и тяхното историческо развитие, навлиза се в анализа на конституционноправните и наказателноправните измерения на репресията спрямо евреите, проучване на практиката по прилагане на антиеврейското законодателство в България. По-конкретно:
В научния доклад на юриста Борислав Цеков на тема: “Антиеврейското законодателство – сравнителни и правнофилософски аспекти”, бяха представени изводите от сравнително-правния преглед на антиеврейските ограничения от епохата на ранната Римска империя до Втората световна война. В него е обхванато развитието на разглежданата проблематика в различните правни системи на континентална Европа, в т.ч. Русия, в германския правен кръг, в системата на общото право – Обединеното кралство, САЩ, Канада, Австралия и др.; в нордическата правна система – скандинавските държави; в ислямския свят, в частност в Отоманската империя; в Япония и Китай). Специално внимание в изследването е отделено на правната система на нацистка Германия като се изтъква, че нюрнбергското антиеврейско законодателство е само елемент от цялостната правна и институционална рамка, насочена към обезправяване и репресия на политическа и расова основа. Друг основен момент в научния доклад на Борислав Цеков е анализът на правнофилософските аспекти на въпроса за валидността на нюрнбергското законодателство в светлината на научната дискусия между правния позитивизъм и естественоправните теории и „формулата на Густав Радбрух”.
Д-р Алесандро Салупо от Университета “Фордъм” в Ню Йорк представи доклад за насилието в общността и за неприемането на различието – тема, която е неотменно свързана с изследванията на Холокоста. Интересното в работата на д-р Салупо, е наличието интердисциплинарност не само в метода на анализ, но и при формулирането на научния проблем. Политиката за паравоенните отряди след Първата световна война е разгледана като исторически факт, но е направен и анализ на политическите и управленски фактори довели до нейното налагане и на възможностите, в подобна ситуация, за да може елементите на сходни ситуации да бъдат разпознавани и превантивно парирани рецидивите им.
В научния доклад на Здравка Кръстева, преподавател в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, се прави обстоен и първи по рода си анализ в българската правна наука на международноправния статут на Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пиротско и значението, което това има за отговорността на България за депортацията на еврейското население от “новите земи”. Кръстева разглежда и практиката по прилагане на антиеврейското законодателство.
Мирослава Манолова от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” представи анализ на някои наказателноправни аспекти на държавната антиеврейска политика в Царство България.
Д-р Петя Неделева от ПУ „Паисий Хилендарски” представи доклад, посветен на правно-историческите аспекти и значение на Закона за възлагане на Министерския съвет да взема всички мерки за решаване на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси от 1942 г.
На конференцията бяха представени резултатите от мащабна теренна работа по проучване на български печатни издания – всекидневници и седмичници от периода 1940-1944 г., извършена от д-р Иво Инджов, преподавател по политилогия и медии в СУ “Св. Климент Охридски”. Той представи пред конференцията тези резултати и оценка на въздействие върху общественото мнение – наличие/отсъствие на антиеврейски настроения и съпротива срещу тях в печатните медии в началото на 40-те години на 20-ти век. Използването на тези методи не за настоящ момент, а за отминала историческа епоха, се прави рядко. То изисква задълбочено познание не само на предмета на изследване, а и на конкертната историческа ситуация. Това налага съчетаването на класическите методи на социалните науки с методи на историята, т.е. прилагането на интердисциплинарен подход. В този случай можем да твърдим, че е приложен иновативен интердисциплинарна аналитичен подход.
Проф. Лъчезар Стоянов от катедра „История” на Нов Български Университет направи обстоен преглед на историографията, посветена на съдбата на българските евреи, а историкът Николай Поппетров от Института за историческия изследвания на БАН се спря на различните етапи в осмислянето на съдбата на българските евреи в нашата историческа наука.
Наличието на „стратегическа визия” е основен индикатор за качеството на и потенциална на публичното управление. Доколко и как то успява да разбере и използва българския случай от годините на Холокоста е предмет на доклада на проф. Тодор Танев. Това е изключително иновативен подход за оценка, както на конкретното историческо събитие, така на капацитета за стратегическо управление на публичните власти.
Проблемите за отразяването на конкретна историческа ситуация, власт и институции, администрация в художествените произведения, също така и употребата на художествени произведения за целите на властта винаги е бил интересен на изследователите. Докторантът Емил Кръстев анализира този въпрос в своя доклад, разглеждайки образа на публичната власт и администрация във филмите посветени на Холокоста.