Институтът за модерна политика беше поканен да представи своите препоръки за рационализиране на законодателния процес и парламентарния контрол на широка конференция по повод 16 април – Деня на Конституцията. Форумът беше свикан от председателя на 41-то Народното събрание Цецка Цачева под наслов „Националният парламентаризъм в условията на Европейския съюз”. Участие взеха ръководството на парламента и на парламентарните групи, конституционни съдии, председателят на Върховния административен съд, ректорът на СУ „Св.Климент Охридски” и др. В рамките на дискусията Цецка Цачева подчерта, че трябва да се изясни какво означава качествен закон – „дали този, който рядко се променя, или закон, бързо отговарящ на дневния ред на обществото, чрез изменения.” Според нея критиките към 41-то НС за начина, по който се приемат законите в голяма степен са основателни.
От името на Института за модерна политика Борислав Цеков изтъкна, че в условията на европейското членство е необходима промяна в акцентите и ролята на Народното събрание в държавния живот. Той очерта две групи проблеми, на които днешният парламент трябва да отговори ефикасно.
Първо, законодателният процес страда от правозащитен дефецит. Не се прави специализирана оценка на съответствието на законопроектите с правозащитните стандарти, установявани в практиката на Съда в Страсбург и в Европейската конвенция за защита на правата на човека. Такава практика вече има в редица национални парламенти в Европа. „Дали се прави оценка на фискалния ефект от даден законопроект е по-скоро технически въпрос. Такава преценка може да се прави и в тоталитарна държава. По-важна е ценностната характеристика на един законопроект от гледище на принципите на демокрацията и правата на човека и тъкмо затова е необходима такава правозащитна оценка”, заяви Борислав Цеков. Според него би било добре да се възстанови в реформиран вид консултативния Съвет по законодателството при председателя на парламента, на който да се възложи извършването на такава преценка. „В него трябва да се включат не само представители на академичните среди, а и компетентни правници, които имат практически опит в правозащитната област”, подчерта основателят на Института за модерна политика. Според него трябва да се засили и ролята на постоянната комисия по правата на човека в законодателния процес, защото понастоящем са твърде малко законопроектите, които й се разпределят за становище.
Второ, необходима е промяна в организацията на парламентарния контрол. Хроничен проблем у нас е не толкова качеството на законите, колкото тяхното прилагане. От гледище на ролята на парламента, това означава разширяване и разгръщане на парламентарния контрол върху всички нива на изпълнителната власт. „Има нужда от такъв тип нова организация на парламентарния контрол, без да се изоставя, разбира се, досегашната, станала традиционна. Както в повечето страни-членки на ЕС и у нас трябва да се въведе т. нар. блиц парламентарен контрол”, подчерта Борислав Цеков. Така е например в Германския бундестаг – в един ден от седмицата се отделя половин час за отговор на зададени предния ден неотложни и важни въпроси към министрите, на които те отговарят в рамките на пет минути. При това без право да отлагат отговора – ако отсъстват от страната следва да представят писмен отговор.
Заместник-председателят на парламента Екатерина Михайлова също взе отношение по темата като обясни, че е добре да има такъв тип „ad hoc” контрол и би могло да се доразвие процедурата на изслушванията, която сега е залеггнала в парламентарния правилник.
Друг представител на Института за модерна политика – Емил Георгиев подчерта необходимостта от въвеждането на индивидуалната конституционна жалба при една следваща ревизия на Основния закон.
Мнения по темата изразиха и омбудсманът Гиньо Ганев, проф.Емилия Друмева (член на Конституционния съд), проф. Иван Илчев, ректор на СУ, Александър Джеров и др. В конференцията от името на Института за модерна политика се включиха и политолозите Димитър Аврамов и Владимир Шопов.