ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ДОКЛАДА МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК
Необходими са промени в Наказателно-процесуалния кодекс за ограничаване ненужния формализъм на съдилищата без да се отслабват гаранциите за правата на участниците в наказателното производство. Това е една от основните препоръки от гражданския мониторинг „Дела за корупция в съдебната власт“, осъществен от Юридическия екип на Института за модерна политика (ИМП). В доклада се посочва, че в съдебната фаза ефективността се занижава значително поради ненужен и прекомeрен формализъм. Този проблем беше отбелязан в критичен план и в Независимия анализ на прокуратурата, извършен от европейски прокурори, така и в доклада на ЕК занапредъка на България по Механизмa за сътрудничество и проверка от януари 2017 г. В доклада на ИМП са посочени конкретни примери от дела, чието развитие създава впечатление за „съдийски чадър“ върху магистрати – напр. делата срещу видинската съдийка Анелия Рашева, съдията от Районен съд-Раднево Евелин Драганов, следователката от Варна Илияна Асенова и др.
През последните месеци има значително активизиране на дейността на органите на досъдебното производство, се констатира в доклада от гражданския мониторинг. Нараства и броят на делата за корупция срещу магистрати (съдии, прокурори, следователи), което е индикация, че е налице системен подход в антикорупционните усилия, а не кампанийно фокусиране само върху изпълнителната и местната власт.
В доклада е направено сравнение на данните за образувани досъдебни производства срещу магистрати в периода 2013-2016 г. Прави впечатление, че през 2013 г. няма образувани досъдебни производства срещу магистрати, разследващи органи, служители от МВР и ДАНС. През 2014 г. в Софийска градска прокуратура са образувани 15 досъдебни производства срещу магистрати. През 2015 г. в Софийската градска прокуратура са образувани 22 досъдебни производства срещу магистрати, а през първите месеци на 2016 г. – 13 производства.
Общият брой на внесените обвинителни актове в съда за корупционни престъпления нараства значително от 168 през 2013 г. на 485 през 2015 г.
Докладът се изпраща на Висшия съдебен съвет, ВАС, ВКС, главния прокурор, министъра на правосъдието, Европейската комисия, комисии в Европейския парламент, посолства на САЩ и държавите от ЕС.