Минаха малко повече от шест месеца, откакто президентът Румен Радев гласува доверие на Петър Кичашки и го избра за член на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Изпълнителният директор на Института за модерна политика (ИМП) стана първият човек с увреждане, избиран във висшия правозащитен орган. Освен това е и най-младият човек на този отговорен пост. Той получи граждански номинации от рекорден брой авторитетни организации и личности. Освен от ИМП, Петър Кичашки получи номинации и от Българската съдийска асоциация, Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, Фондация “Очи на четири лапи”, Сдружение “Активно общество” и др. В края на първите шест месеца от неговия мандат, Петър Кичашки даде кратък отчет за направеното до момента.
Интервю на Мария Стоименова, медиен сътрудник на ИМП.
Г-н Кичашки, какво успяхте да направите за първите си шест месеца в Комисията за защита от дискриминация?
Петър Кичашки: Преди всичко, нека изкажа още веднъж благодарността си към онези личности и организации, които ме номинираха. Без тяхната безценна подкрепа нямаше да стана първият човек с увреждане, избиран в Комисията за защита от дискриминация. Разбира се, гръбнакът на моето издигане беше Институтът за модерна политика и искам сърдечно да благодаря на прекрасния екип, с който работим вече над 5 години заедно. ИМП е утвърдено име с авторитет и международно признание и за мен е чест да съм изпълнителен директор на тази прекрасна организация. Естествено, огромен е и приносът на всички други личности и организации, които повярваха в мен.
Не на последно място съм искрено благодарен на президента Румен Радев. Той се открои като един стабилен и важен фактор на българската политическа сцена. За мен е чест, че президентът избра да ми гласува доверие. Вече над шест месеца съм член на КЗД и се надявам за това време да съм оправдал очакванията на президента и на подкрепилите ме личности и организации.
Кажете все пак какво успя да постигне Петър Кичашки за тези около 6 месеца в КЗД?
Петър Кичашки: Държа да отбележа, че в колективна институция като КЗД, няма място за “аз, аз, аз”. Всичко, което постигнахме през последните 6 месеца е плод на колективно усилие. Искрено се радвам, че попаднах в един екип с прекрасни професионалисти като председателя на КЗД доц. д-р Ана Джумалиева, като зам.-председателя д-р Баки Хюсейнов, като г-жа Златина Дукова, г-жа Сабрие Сапунджиева, д-р Орлин Колев, д-р Владимира Стоименова, г-жа София Йовчева и г-н Наско Атанасов. Успехите и подемът, който се забелязва в работата на КЗД се дължи на общите ни колективни усилия. Радвам се, ако успявам да допринеса с уменията и опита си за развиването на институцията. Особено горд съм с решението на КЗД да стартира кампанията “Достъпна България”.
Разкажете ни повече за тази инициатива.
Петър Кичашки: “Достъпна България” стартира на 3-ти декември (Международния ден на хората с увреждания) като една безсрочна кампания. Кампанията е плод на колективното усилие и разбиране на всички членове на КЗД. Идеята, която започва вече да се реализира, е да успеем да направим България достъпна за хората с увреждания. Кампанията върви на две места. От една страна КЗД започва масови проверки и извършване на оценка на достъпната среда. Ще водим преписки по темата и ще използваме цялата строгост на закона. Съгласно чл. 5 от Закона за защита от дискриминация, недостъпната среда е дискриминация. И е време това неравно третиране да бъде пресечено.
От друга страна, искаме в рамките на тази кампания да повишим разбирането за проблемите, свързани с достъпната среда. Искаме да популяризираме тази тема и да я превърнем във важна за всички нас. Защото тя е такава – застраховка за увреждане няма. Всеки може да се сблъска с това в някакъв период от живота си. Хубаво е като общество да опитаме да положим усилия да решим най-после въпроса с недостъпната среда.
Затова искаме да даваме и позитивния пример, а не само негативния. Ще започнем, редом с проверките и глобите за недостъпна среда, да връчваме и сертификати за онези сгради, които са достъпни. Вярваме, че трябва хубавото да се вижда редом с лошото. Смятаме, че по този начин ще популяризираме и повишим разбирането на обществото за естеството на проблемите, с които се сблъскват хората с увреждания. Защото за тази група от обществото ни едно прагче е като Берлинската стена. Тя падна преди над 25 години. Време е и тази стена да рухне.
Включиха ли се други публични фигури в кампанията на КЗД?
Петър Кичашки: За моя огромна радост – да. В кампанията до момента се включиха обичани телевизионни и музикални звезди като г-н Ники Кънчев, г-н Влади Карамфилов – Въргала и моите големи приятели Лъчо и Тото от група СкандаУ. Впрочем, държа специално да благодаря на СкандаУ, с които сме намислили много изненади във връзка с “Достъпна България”. Искам да припомня, че те в знак за солидарност с хората с увреждания, получиха престижната си награда “Група на годината” на авторитетните награди “359 HipHop Awards”… в инвалидни колички. С това си действие те изпратиха електрически импулс в обществото, защото само който не е сядал на количка, само той не знае как едно дребно прагче се превръща в непреодолимо препятствие. Да седнеш доброволно на количка от солидарност се иска голяма смелост и голямо сърце. СкандаУ показаха, че имат и от двете в огромни количества.
Случи ли се друго, с което да сте горд през тези 6 месеца в КЗД?
Петър Кичашки: Разбира се! Впрочем, то само “Достъпна България” да беше, пак нямаше да е малко. Но, уви, в обществото ни има все още много дискриминация и неравно третиране и това прави работата ни в КЗД доста натоварена. Заседаваме почти всеки ден и постоянно се сблъскваме с реалните житейски проблеми на хората. Видях много човешка мъка и истински проблеми за тези 6 месеца в КЗД. За много хора ние сме последен пристан, последен лъч надежда за справедливост и равенство. Не мога да се впусна в детайли относно различните казуси, с които се сблъсках за тези месеци, но мога да кажа едно – в днешното свръх-агресивно време, в което живеем, КЗД е по-нужна от всякога. Институцията е напълно независима и е била и ще продължи да бъде гарант за защитата на гражданските права.
Все пак, бихте ли могли да ни запознаете с някои от по-ключовите казуси, с които сте се занимавали?
Петър Кичашки: Всички казуси в Комисията са от ключово значение най-малкото за страните по нашите преписки. Поради естеството на работата, мога да говоря само за приключили казуси. Едно от решенията, с които съм горд като докладчик по въпросната преписка, е свързано с това, че дадохме задължително предписание на Столичния общински съвет да промени наредбата си “Асистент за независим живот”. Причината е, че в наредбата фигурираше изискването човекът с увреждане, който кандидатства за асистент, да учи или работи. Това даваше на кандидатите голям бонус при точкуването и реално се превръщаше във вододел между онези, които биха получили асистент и онези, които биха останали без тази ключова услуга. Което считаме, че е дискриминационно, защото какво тогава правят онези хора с увреждания, които искат да учат или работят, но не могат, защото нямат асистент? Получава се един своеобразен параграф 22.
Говорите за това изискване в минало време. Отмени ли го общината?
Петър Кичашки: Отмени го Върховният административен съд. ВАС в свое решение буквално 5 дни след нашето, постанови абсолютно същото – това изискване трябва да отпадне. По този начин съдът отвори вратата и онези хора с увреждания, които искат да учат или работят, но бяха извадени от програмата, сега да имат достъп до нея. Разбира се, по стар български обичай пак последваха неуредици. Общината очевидно е взела политическото (а не юридическото, защото такова нещо в решението на ВАС няма!) решение да спре асистентските часове за работа на хората с увреждания. С други думи общината иска да не плаща за асистенти, когато човекът с увреждане работи. Така от “Московска” 33 отидоха от едната крайност в другата, без да има правна необходимост от това. Но в крайна сметка ръководният екип на Столична община затова е избран – за да взима политически решения.
Г-н Кичашки, видяхме бум на насилието над деца в различни институции. Какво прави КЗД и вие в частност по този болезнен въпрос?
Петър Кичашки: Уви, наистина има експлозия от насилие в последно време. КЗД, съгласно правомощията си, реализира доста неща в тази посока. Първо, по доклад на д-р Баки Хюсейнов, Комисията се самосезира и в момента тече проучване относно насилието над деца с увреждания в Габрово. Освен това по мой доклад КЗД се самосезира и за случая на насилие в дома за деца, лишени от родителска грижа в Борован. По този казус също тече проучване. В допълнение към тези конкретни стъпки, Комисията взе единодушно решение и да изпрати публично писмо за помирение до обществените и овластените актьори в страната. С тревога констатираме наистина ескалиране на езика на омразата и на крайните прояви на обществена нетърпимост. Това трябва да се спре и публичните личности носят отговорност за деескалиране на публичната (словесна и всякаква друга) агресия.
Имаше ли други публично известни казуси, по които КЗД се произнесе за тези няколко месеца, откакто сте нейн член?
Петър Кичашки: Много са важните казуси, които Комисията разглежда. Пример за това е решението, което постановихме по преписка, на която съм докладчик, свързана със свободата на словото. Преди време нашумя темата около карикатури на известния художник г-н Чавдар Николов, които бяха счетени от правозащитни организации за дискриминационни спрямо ромския етнос. КЗД реши, че това не е така. Да, в обществото не бива да се разпространява език на омразата. Ясно сме казали и показали нулева толерантност към този отвратителен социален феномен. Но трябва да сме наясно, че не всяко нещо, с което някой не е съгласен, е език на омразата. Особено в случая с въпросните карикатури става дума за защита на висша ценност, каквато е свободата на словото и изразяването. Г-н Николов е артист, той има право чрез изкуство да сподели мнението си. Дали ще го направи по по-остър начин или не, това е негово решение.
Впрочем, КЗД се възползва от правомощията си по закон и направи и няколко ключови междуинституционални препоръки. По мои доклади КЗД изпрати препоръки до Министерството на туризма за осигуряване на достъпна среда по българското Черноморие, както и до Министерство на труда и социалната политика относно техническите помощни средства за деца с увреждания. Ключови промени в тези сфери предстоят и съм сигурен, че КЗД ще играе важна роля в тези процеси.
Разбира се, особено важен бе и казусът с т.нар. клас “Прослужено време”. Нямах възможността да съм член на този конкретен състав, но съм горд с решението на колегите. Те ясно, категорично и точно защитиха интересите на българските работници.
Добре, благодарим ви за този своеобразен отчет, който направихте за реализираната от вас работа в КЗД до момента. Надяваме се да продължите така и в бъдеще!
Петър Кичашки: Непременно! Отново – аз благодаря и на президента, и на ИМП, и на номиниралите ме личности и организации. Заради вашата безценна подкрепа имам честта да съм част от един ключов правозащитен орган във времена, в които гражданските права са под обсада. Именно в сложната обстановка, в която се намира обществото ни, са нужни силни институции. Надявам се да давам своята скромна лепта в това да заздравим и подсилим един от важните стожери на правата на човека.