Анализ на в.”Труд”, базиран на оценките на Института за модерна политика:
Таня Джоева
След девет месеца на власт депутатите от ГЕРБ остават все така анонимни и гласуват като автомати. Това е само един от смущаващите изводи на Института за модерна политика (ИМП). В края на юни ще излезе третият му доклад за работата на българския парламент. Анализът обхваща времето от 15 февруари до 14 май.
До окончателния вид на доклада има месец, но данните и тенденциите вече са налице. Кои са най-стъписващите и как да се пречупят вредните навици?
В парламента през март настана суматоха. Талантливо перо би изплело от нея интригуваща съвременна пиеса. В реалността сюжетът се разви по познат сценарий: интрига имаше, финалът – скучен. Интригата я помните: в “Държавен вестник”, а не в малотиражка, мистериозно излезе текст в закона за наркотиците, който депутатите не са гласували. Последва тичане напред-назад, хорово възмущение и… анкетна група. Скандалът, както обикновено, срамежливо се прибра в папка.
Лобистки закони
Спихването на напрежението и полущастливият финал не са единственият повод за притеснение. Случилата се незнайно как поправка едва ли е обикновена немърливост. Но има и по-лошо – все по-често в Народното събрание се промушват поправки с висок корупционен риск или с чисто лобистки характер. На този извод трябва да се сложат три удивителни като знак за внимание. Обобщението не е плод на творческа фантазия. Ако сравним първата година на 41-вото НС с първата година на предишните три парламента, сегашният е с най-много закони в сивата зона. Това е зоната, където открито се нарушават гражданските права или рискът от корупция е голям. Има и черна, където приетите алинеи отричат гражданско право или са резултат на корупционна схема. Слава Богу, черни закони институтът дотук не е регистрирал.
“Ако преди сме били свидетели на един-два скандала годишно, то сега притеснителните закони станаха дузина”, казва председателят на УС на ИМП Борислав Цеков, бивш депутат от НДСВ.
Парадоксално е, но за жалост е факт. Чрез акциите на МВР управляващата партия превръща борбата срещу корупцията в своя запазена марка. В същото време продукцията на парламента търпи критики именно заради съмнения, че се защитават частни интереси.
Към познатите дотук гафове с поправките в закона за нотариусите, шума около ГМО, към “саботажа” (по думите на Бойко Борисов) с раздрънканите автобуси, пуснати отново на пътя, трябва да прибавим още два неприятни примера.
Първият е промяна в закона за обществените поръчки, която мина на първо четене по терлици. Тя отменя забраната за участие в процедура за обществена поръчка на лица, членове на управителни и контролни органи, които са свързани с възложителя или със служители на ръководни постове. Казано по-просто: ако синът на министър е в УС на дружество, то същото дружество не може да кандидатства за обществена поръчка в “татковото” министерство. Не можеше досега. Занапред може и да може. В името на роднински, политически и икономически интереси…
Незабелязана остана и поправка в НПК, където отпадна забраната за съкратена наказателна процедура при убийство или пътнотранспортно произшествие след употреба на алкохол. Съкратената процедура дава възможност за по-ниски наказания. “Това беше забранено. Защо отпадна? Прокрадна се тихомълком. Клюки всякакви, но явно е направено за някого”, смята Борислав Цеков.
Автоматизъм и кома
Депутатите от ГЕРБ страдат от вреден автоматизъме друг извод на ИМП.
Явлението пролича ясно при поправката за старите автобуси, която носеше подписа на премиера. “Те не четат”, разгневи се депутатът Иван Иванов (ДСБ), но герберите възмутено отсякоха: “Четем!”
Как четат, е отделен въпрос. Според ИМП автоматизмът в групата на ГЕРБ е “изведен до абсолют”. “Да не се лъжем – послушно одобрение е имало във всяко мнозинство. През 2001 г. и НДСВ тръгна хаотично”, спомня си Цеков. Девет години по-късно той разкрива следния куриоз: имало предложение за промяна в правилника на НС, така че царят (макар и в ролята на премиер) да не участва в парламентарния контрол! Неудобно било някак, нали е и цар… Здравомислието за щастие надделяло. “Постепенно дори в НДСВ започна да се спори, да се викат министри. Сега, щом е подписал Борисов, значи не трябва да се мисли, така ли”, пали се Цеков.
Образът на парламента се помрачава не само от “детските болести” на мнозинството. Според ИМП няма я и опозицията – ДПС е в тайна коалиция с ГЕРБ, БСП – в будна кома.
Вицът за Брежнев
Колкото и да изглежда подредено управлението като йерархия, това е привидно. “Всеки, откъдето дръпне, може да прокара каквото си иска. Причината е, че управляващите нямат план за бъдещето, един министър лансира едно, другият го отрича. Какофония. Ситуацията все повече прилича на вица за Брежнев, който заедно с Политбюро клател влака. Да си мисли народът, че върви”, коментира Цеков.
Шефът на ИМП има основание за песимистично настроение. Изводът, че тичаме на място, го имаше черно на бяло и в предишните два доклада на института. Но с изключение на по-голямата бройка “сиви закони”, промяна няма. Девет месеца са достатъчни, за да се окопити парламентарното попълнение от ГЕРБ. А то продължава да е анонимна маса. Дори шефовете на комисии са неясни силуети вместо очертани като възгледи и характер политици.
Петъчната седянка
И парламентарният контрол в петък е скучен и формален. Любопитни са и данните за трите месеца: 169 депутати не са задали нито един въпрос към премиера или към министър. От общо 221 питания 81 се падат на левицата, 79 – на СК, 24 – на “Атака”, 21 – на независимите депутати и по 8 на ГЕРБ и ДПС. И какво излиза, ако пресметнем колко се падат на депутат от съответната група?
Излиза, че СК, която хем подкрепя властта, хем не съвсем, е най-активна – на син депутат се падат средно 5,6 въпроса. Левицата е още в нокдаун – на червен депутат се падат 2 въпроса. “Атака” е все по-вяла – 1,1 въпроса на народен представител. “Пита се какво изобщо работят от “Атака”, коментира Цеков. На депутат от ДПС се падат средно 0,2 въпроса, а на дъното е ГЕРБ с незабележимите 0,06!
Най-питани са били бившият здравен министър Божидар Нанев и приемничката му Анна-Мария Борисова – 27 въпроса. Втори е Росен Плевнелиев с 24, а най-оспорваният Симеон Дянков се нарежда пети с 18 въпроса. Борисов е седми, но отдолу нагоре – 11 въпроса.
Кусурът петък да е ден за празни приказки, а парламентарната република да се превръща в премиерска, не е отсега. Но защо този парламент да не пречупи традицията? Идеята за “блицконтрол”, тоест министрите да се отчитат след заседание и при спешни питания, е в глуха линия. То се подкрепя на думи, понякога уклончиви. Като тези на председателката на НС Цецка Цачева, че за въвеждането на “блицконтрол” трябвало промяна в конституцията.
Какво да се прави?
Поправка в основния закон обаче не е нужна за възстановяването на Консултативния съвет по законодателството към парламентарния спикер. Съветът бе премахнат в 41-вото НС, а в него влизаха само топ юристи. Защо бе премахнато допитването до цвета на правната мисъл, не е ясно. Но спешно би трябвало да се възстанови. Ако мнозинството иска да избегне засилващите се подозрения за недомислени или откровено лобистки закони.