Това е интервю на председателя на ИМП Борислав Цеков за Агенция “Фокус. Негова статия по същата тема е публикувана и в днешния брой на в.”Стандарт”.
Агенция “Фокус” – Борислав Цеков: Това, че някой свири фалшиво не значи, че трябва да се забрани музиката
Фокус: Г-н Цеков, в страната се събират подписи за референдум за нова конституция и промяна на държавното устройство. Какво е отношението Ви към тези идеи като политик и конституционалист?
Борислав Цеков: Винаги съм се шегувал, че има една политическа аксиома на „Цеков-Бернщайнер-Смит”, която гласи – колкото по-безидейна е една партия, толкова по-радикални идеи за промени в конституцията има. Без да иронизирам или подценявам инициативата за нова конституция, не мога да не видя в нея поредното потвърждение на тази аксиома. Нима това е проблемът на днешния ден? Много въпроси могат да се повдигнат и за видимите, и за полускритите цели на тази подписка, включително за някои тайни уговорки с управляващите. Но вън от това провинциално злободневие на „голямата” българска политика, стои един сериозен държавнически въпрос – пред какви опасности би изправил българската нация един евентуален президентски режим.
Фокус: Какви са опасностите според Вас?
Борислав Цеков: Нека да видим реалното състояние на общество ни. Дълбоко ерозирана гражданска култура, тежка социална поляризация и хронично неуважение към институциите. Общество, в което все още господства едно ретроградно мнозинство, състоящо се от две групи хора – първата инстиктивно, се плаши демокрацията и свободния пазар и изпада в носталгични мечтания при спомена за соцбитието с цялата му материална и духовна мизерия, а втората – дипломирано невежество от по-ново поколение, лишено от демократична гражданска култура. Онези среди, които носят модернизационна енергия рядко успяват да вземат връх. Това е идеалната хранителна среда за крайни, популистки и авторитарни режими! А най-прекият път към тях би било установяването на президентски режим, който „ще коли и беси” еднолично без да се съобразява с разни демократични „глезотии”. Вижте историята ни – след Освобождението авторитарните традиции и обществени стереотипи господстват през много по-дълги периоди за сметка на плуралистичната демокрация. Десетилетия са белязани от авторитарни преврати, лични режими и най-вече от комунистическата диктатура, която вгради България в Империята на Злото за близо половин век.
Фокус: С други думи, Вие смятате, големият проблем е концентрацията на власт в едни ръце?
Борислав Цеков: При президентската република изпълнителната власт се концентрира изцяло в ръцете на президента, избран с гласовете на една част от обществото. Опозицията, а това значи и гражданите, които са дали подкрепата си за нея, няма конституционен механизъм да търси отговорност от него, да внася вотове на недоверие и да защитава пълноценно интересите и исканията на хората, които не са гласували за действащото управление. Защото при президенциализма победилият, дори само със стотна, взима цялата изпълнителна власт за цял мандат без да носи политическа отговорност пред парламента, освен при импийчмънт в изключителни случаи на държавна измяна и конституционни нарушения. При парламентарното управление е тъкмо обратното – представителството на разнородните политически и обществени среди е много по-пряко, включително с възможност да влияят върху изпълнителната власт, когато действията й са в разрез с преобладаващия обществен интерес. Дори и най-добрият президент винаги е изразител на своята еднолична воля! Докато и най-лошият парламент винаги е средоточие на различните гражданските интереси.
Фокус: Добре, но нали и при президентските системи има законодателен орган, който се избира пряко?
Борислав Цеков: Да има, но само при парламентарното управление правителството зависи пряко от парламента, който може да оттегли доверието си предсрочно от него, когато нагласите в обществото се променят рязко. Дори и най-безпомощната опозиция може да „извика” един министър на парламентарен контрол и да му потърси сметка за едно или друго! Това при президентския режим е невъзможно. Президенциализмът е републиканският аналог на монархията.
Фокус: Но нали има и утвърдени президентски републики?
Борислав Цеков: Има, но само в САЩ. Там президентският модел е успешен, защото демократичните нрави и имунитетът срещу авторитарни уклони са вписани в самия „генетичен код” на американската нация. Там има силен граждански активизъм, мощни и свободни медии и авторитетен и независим съд. Неслучайно от развитите съвременни демокрации, които са избрали републиканската форма единствено в САЩ има ефикасно и демократично президентско управление. Вижте какво става с нeсръчните опити да се копира този модел в Латинска Америка, Средна Азия, в Русия или пък кафкианските реалности на много африкански държави. Навсякъде рано или късно президентският режим се изражда в потисничество срещу инакомислещите и даже в диктатура и клептокрация! Защо не си спомним, например, драмата на Аржентина при прословутия Перон, който на крилете на своята популистка харизма и под бурните овации на широките народни маси, за броени години съсипа страната и от една от най-обещаващите икономики преди Втората световна война, я сгромоляса в паяжините на Третия свят?
Фокус: Мислите ли, че инициаторите на подписката имат намерение да тласнат процесите към такива „авторитарни уклони”, както ги наричате?
Борислав Цеков: О, сигурен съм, че нямат точно такива намерения и това вероятно е добросъвестно усилие. Но истината е, че дори и никой да няма осъзнат интерес от авторитарно управление в момента, логиката на държавността е такава, че ако се възприеме президентският модел при липсата на нужните демократични фундаменти и ограничения, процесите неусетно могат да тръгнат в авторитарна посока, особено ако се появят недобросъвестни хора. Трябва да се знае, че установяването на президентски режим в България няма да направи управлението нито по-добро, нито по-честно. Но ще го отдалечи още повече от хората. Все пак, мисля си, че интерес от това имат само някои олигархични среди, тясно преплетени с милиционерските пагони на стария режим. Защото едноличната власт за тях означава потенциална възможност за пълен контрол върху управлението. По-лесно е да си „произведеш” и контролираш един президент, от чийто подпис зависи всичко, отколкото да лавираш между много партии, лидери и обществени дейци.
Фокус: Какъв е пътят според Вас?
Борислав Цеков: Няма да се уморя да повтарям – българският политически модел днес страда от тежки пороци. Корупция, клиентелизъм и посредственост. Но това не трябва да компрометира самото парламентарно управление. Това че някой свири фалшиво, не означава, че трябва да забраним музиката! Пътят не е в приемането на нова конституция – това е колосална загуба на време и обществена енергия! Нужни са някои промени, които да подобрят устройството на съдебната власт. Но заедно с това трябва най-после да се приемат няколко модерни закона, които ще имат очистително действие за системата – избирателен кодекс, който насърчава честните избори и реалните партии и тенденции; закон за лобизма, етичен кодекс на депутатите; ефикасен механизъм за предотвратяване на конфликт на интереси. Съществено трябва да нарастне тежестта на парламентарния контрол върху правителството и въобще върху цялата система на изпълнителната власт. Ето това са теми, по които има място за сериозна конституционна и политическа дискусия. Останалото е търпеливо изграждане на демократични нрави, граждански активизъм и толерантност към различията в обществото. И в това отношение е колосална отговорността, която носят със своя личен пример политици, коментатори, публични фигури.