С Борислав Цеков, юрист, основател на Института за модерна политика, депутат в 39-ото НС и активен блогър, разговаря ЛИЛЯНА КЛИСУРОВА
– Г-н Цеков, ще правите “Биг Брадър” над парламента, какво точно ще представлява той?
– Не си представяйте “Биг Брадър” само като камери, които следят всяко движение. Става въпрос за мониторинг над парламента по американски модел. Грубо казано, ще се правят доклади, подобни на тези на Еврокомисията за България, но само за работата на депутатите. Такова наблюдение се прави у нас за първи път от независим граждански институт, който е плуралистична общност от юристи, политолози, социолози, университетски преподаватели.
– За какво в работата на депутатите ще следите?
– Целта е да се сочат както положителните, така и негативните тенденции в работата на законодателната власт. Ще се алармира за конкретни закони, които застрашават правата на гражданите, създават прекомерна бюрокрация или ограничават свободата на икономиката.
– В първия си доклад говорите за “сиво” законодателство – засичали ли сте вече форми на лобизъм или корупционни практики в този парламент?
– Работно така обозначаваме две групи закони. Първата са тези, които пряко нарушават гражданските права. Например скандалните поправки, които правителството иска в Закона за електронните съобщения – полицията да може безконтролно да рови в скайпа, в електронната поща и в телефоните на хората. Няма гаранции, че ще се спазва изискването за съдебен контрол. Нарушава се конституционно защитената тайна на кореспонденция и на другите съобщения. В “сивата зона” са и поправките в НПК, които залитат към полицейщина и ограничават правото на защита. Втората група “сиво” законодателство е това, което обслужва лични интереси на депутати и свързани с тях лица. Типичен пример са поправките “Фидосова” в нотариалния закон и промените в закона за лова.
– Явно тези депутати не се отличават с нищо от предишните въпреки всички обещания на Борисов.
– Дори и свестните депутати ще затънат, ако всичко става на тъмно, без дискусия, само защото някой партиен бос се е разпоредил.
– Вие бяхте първият депутат, внесъл свой законопроект в 39-ото НС. Законодателната инициатива на депутатите от ГЕРБ засега е много слаба, промените в нормативните актове се внасят основно от кабинета. Защо е така според вас и това не обезличава ли парламента?
– Има остър дефицит на компетентност. Това, че до вчера някой е бил добър хотелиер, фермер или е правил сделки с ниви и гарсониери, не го прави автоматично добър политик и депутат. Нужен е граждански кураж, познания за технологията на властта, способност да идентифицираш обществените интереси, да търсиш съгласие. Парламентът се превръща в безкритичен регистратор на волята на правителството. А сега трябва да се засили парламентарният контрол върху правителството на всички нива. Това е новата роля на НС в условията на европейското членство. Защото проблемът е в ефикасното прилагане на законите. Три парламента, от 1997 до 2007 г., вкараха България в ЕС и замениха законите на прехода с европейските норми. Сега НС ще приема по-малко закони, но трябва да са по-качествени, да има предвидимост и стабилност.
– А може би проблемът е, че у нас няма истинска политическа класа. Избирателят търси месията, а покрай него в парламента влизат всякакви хора.
– Обществото не иска да има. Политиката се прави от активни граждани. Не е нужно някой да е в парламента или да е партиен началник. Но къде са тези граждани?
– Едно от основните обещания на Бойко Борисов бе бързо да имаме избирателен кодекс. Такъв се пише още от ваше време насам, защо 3 парламента не успяват да се справят със задачата?
– Обещания всякакви, но засега кодекс няма. Знаете колко се борих преди време за приемането му. И сега не съм оптимист. Нужна е широка обществена дискусия. Винаги съм казвал, че избирателният кодекс трябва да обслужва интересите на гражданите, а не на партийните политбюра.
– В последните седмици парламентът е разтърсван от скандали, връща се агресивната политическа конфронтация. На какво се дължи това според вас?
– В ход е реставрация на конфронтацията и партизанщината от началото на прехода. Колкото по-дезориентирано е едно управление, толкова повече изпада в “обсадна” психоза. Често се прави махленска политика с миризма на милиционерски кубинки. Как може в условията на криза да се вдигат данъци и акцизи след задкулисни партийни пазарлъци? Кой е питал бизнеса, работодателите?
– Правенето на махленска политика, както сам се изразихте, означава ли, че Борисов не става за премиер?
– Рано е да се каже. Ще съдим по икономиката, безработицата, спазването на гражданските права.
– Като говорим за конфронтацията – представителите на БСП напуснаха шефските постове от комисии заради отстраняването на Емилия Масларова от социалната, което е безпрецедентно. Вижте какво стана и с РЗС, които уж подкрепяха ГЕРБ…
– Колкото и основателни да са упреците срещу Масларова, не може да се нарушава парламентарният правилник. Това е много лош сигнал. Ако едно мнозинство няма демократичен рефлекс и респект към правилата, които то само е гласувало пътят към произвола е открит. Иначе се питам защо Масларова сама не подаде оставка. Лошо е, че депутатите от БСП и РЗС останаха вън от ръководството на комисиите. Мнозинството не бива да си въобразява, че представлява цялата нация. Зад всички останали партии стоят стотици хиляди българи, които имат равни права!
– В доклада се говори и за “парламентарни девиации”, какво точно визирате?
– Посяга се върху независимостта на регулаторни и контролни органи – Комисията за финансов надзор, Комисията “Кушлев” и пр. Ами скандалът с импийчмънта? Аз последен бих защитавал президента Първанов, но основанията на мнозинството бяха израз на конституционно невежество. Не е проблемът във “войната между институциите”. Такова политическо поведение ерозира и без това крехките демократични нрави.
– Вие сте в НДСВ, не се ли притеснявате от обвинения в политически пристрастия при изготвянето на доклада?
– Екипите на Института за модерна политика покриват цялата палитра – има десни, социалдемократи и либерали. Пристрастни сме към ценности, а не към партии. Най-важното ни пристрастие са конституцията, гражданските права и парламентаризмът.
– Защо правите този институт сега, когато НДСВ вече не е във властта, а не го направихте по време на управлението на тройната коалиция?
– Сега му е времето. Парламентът е слаб. Партийната система е в упадък. В обществото има хранителна среда за авторитарни амбиции от путиновски тип или още по-лощо – от рода на средноазиатските режими.
– Досега властта се занимава основно с голямата ревизия, какъв е коментарът ви за 100-те дни на кабинета?
– Ревизията е нещо добро. Лошото е, че отвъд пороя от приказки резултатите са малко. Държавата се движи по инерция. Няма ефикасна антикризисна политика. Бакалските сметки откъде какво да отрежем са недостатъчни. Не случайно светът излиза от кризата, а България затъва още повече. Не трябва да се допуска ревизията и кризата да се превръщат в алиби за лошо управление. Както бяха “сушата, кишата и Гришата” при комунизма.
– Групата на ГЕРБ много ми напомня на НДСВ от 2001 г., част от която бяхте и вие. Каква е прогнозата ви – ще се стигне ли до разпад както при вас, или Борисов ще я удържи?
– След година-две много неща ще се променят. Да си депутат, не означава да бъдеш безропотно копче за гласуване на решения, които се вземат другаде.
– Т.е. вие очаквате и ГЕРБ да бъде сполетян от съдбата на НДСВ и да се разцепи?
– Пожелавам им да не се случи, но не бих се изненадал.