Интревю на Ивилина Алексиева от Института за модерна политика пред БНР и агенция Фокус
„В работата на Народното събрание има и положителни аспекти, но за съжаление в нея продължават да доминират негативните тенденции. Това се случва както заради липсата на ясна управленска и законодателна стратегия и програма, откъдето идва и пробивът на лобистките интереси, така и заради некомпетентността на управляващите”, заяви Ивилина Алексиева от Института за модерна политика пред БНР. В поредния мониторингов доклад за дейността на парламента, обхващащ периода юли-ноември 2010 г. като позитивни обстоятелства се сочат усилията на председателя на парламента, насочени към разширяване на прозрачността на дейността и по-конкретно изпълнението на препоръките на Института за модерна политика за създаване на публичен регистър на сътрудниците на депутатите и постоянните комисии и оповестяването в пленарно заседание конкретните мотиви за връщане на актуални въпроси и питания на народни представители. Позитивно се оценява и създаденият Информационно-административен център, както и създаденият публичен регистър на гласуванията на народните представители. Сред законодателните инициативи, които допринасят за подобряването на правната среда от гледище на принципите на добро управление бяха подчертани промените в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Едновременно с тези позитиви, Алексиева открои някои негативни тенденции на работата на парламента. Екипите на Института за модерна политика изразяват тревога, че от 40 наблюдавани законопроекта 26 попадат в сферата на сивото законодателство. Според нея, в приеманите закони доминират две крайно негативни тенденции. Първата от тях е необоснованото засилване на държавната репресия за сметка на основни граждански права. Като представи в ретроспекция цялата поредица от законопроекти, страдащи от правозащитен дефицит, които са постъпили през мадата на този парламент, Алексиева акцентира върху подготвения нов закон «Кушлев-Попова», който ще даде възможност на една безконтролна комисия да конфискува частна собственост не просто без наказателна присъда, а дори без да има престъпна дейност, която е предмет на разследване. Коментирана беше също и инициативата за създаване на „специализиран” наказателен съд, която носи белезите на „извънреден” съд и която по никакъв начин няма да допринесе за повече ефективни присъди срещу организираната престъпност. Принципна позиция на Института за модерна политика е, че проблемите в наказателното производство в по-голямата си част се отнасят до досъдебната му фаза. Втората негативна тенденция, според Алексиева, е свързана с прекомерната централизация на властта и съсредоточаване на управленски функции в тесен кръг лица в разрез с европейските политики за децентрализация и субсидиарност. Като примери тук бяха посочени новият Изборен кодекс, който лишава повече от един милион граждани от възможността да избират пряко своите районни кметове, а повече от 1600 български села – своите селски кметове, а също и преминаването на Сметната палата от колегиален към едноличен модел на ръководство, което създава сериозни рискове за независимостта й.
Тези и още редица други актуални констатации и оценки за работата на Народното събрание, Институтът за модерна политика ще оповести на специална пресконференция в БТА в неделя, 12 декември от 13.00 чasa.