Д-р Венелин Л. Стойчев:
10 добронамерени препоръки за подобряване на сайта на ДАНС:
Децата знаят от телевизията историята на едно момче, което много иска другите да го приемат. Опитва да се запознае, но щом някой го зърне, започва да пищи от ужас и да се крие. Момчето смята, че е много грозно и образът му плаши всички. Отива при едно огледало. Наднича в него. Но там няма никакъв образ. Защото момчето няма лице. То е умряло. И вече е добрият дух Каспър…
Призрачен (макар и съвсем не приказен) дух припознаха някои наблюдатели и анализатори и в действията на ДАНС през последните седмици. Най-вече при проверката по домовете на лица, чиито имена са в подписката на РЗС за промяна на конституцията. Така отново стана актуален въпросът дали ДАНС се е освободила или все още е обладана от призрака на тоталитарната Държавна сигурност. Защото тъкмо от действия като тропане по вратите на хората с въпроса дали сам си влязъл или някак си си попаднал в някакъв списък лъха смразяващата все още кръвта сянка на тоталитарните тайни служби. Така в публичното пространство само за няколко часа се консолидираха две твърди крайни позиции. От една страна беше артикулирана тезата (най-видни изразители станаха вътрешният министър, Цв. Цветанов, и председателят на парламента, г-жа Ц. Цачева), че промяната на конституцията е въпрос, който пряко засяга държавността и затова няма нищо по естествено от това именно ДАНС да се занимава с този въпрос. От друга страна бяха публично изразени съмнения, че тъкмо бивши и/или настоящи кръгове в самата ДАНС са спретнали „активно мероприятие” като са манипулирали подписката. Затова точно тези хора най-добре знаят как сред хилядите подписи чрез уж „случайна извадка” да попаднат тъкмо на журналист от национална медия и депутат от управляващата партия. Колкото и да са инфантилни от РЗС, продължават привържениците на тази теза, те едва ли биха фалшифицирали подписите на точно такива хора.
Ето по този начин, след включването на ДАНС в тази политическа игра, обособяването на двете крайни позиции в публичното пространство всъщност измести важни дебати като например за това дали и каква точно промяна на конституцията е необходима; как може тази промяна да бъде обоснована в контекста на членството на България в ЕС, глобализацията, националните приоритети; какви са механизмите за иницииране и политическо износване на подобна промяна; как може да си осигури максимално гражданско участие, подкрепа и легитимност на подобна инициатива. От дневния ред отпада и изобщо темата за референдумите; за необходимия брой гласове за провеждане на референдум, за формулирането на въпросите. Отпадна и въпросът за защитата на личните данни и законовите и процедурни механизми, които да гарантират подобна защита. Проблемът за електронното правителство, електронните подписки и гласуване през интернет. Остана само въпросът: работа ли е на ДАНС да се занимава с проверка на имена по домове.
Обикновено подобно болезнено изтласкване в публичното пространство на някаква тема и подмяната й с друга е симптом за някакви остри, неудовлетворени напрежения, които избиват в кризисна ситуация. Защо дебатът за конституцията беше удавен и разводнен в дебата за ДАНС? Едва ли реакциите биха били толкова истерични, ако проверката по домовете беше извършена от преброители на НСИ, служители от ГРАО, призовкари или кварталния инспектор, например. Ако не ставаше дума за тропане по домовете, а за имейл, писмо или обаждане по телефона… Въпросът кой извършва проверката е важен, защото до голяма степен предопределя и резултатите от проверката. Промяната на конституцията е структуроопределящ въпрос и когато някой получи сигнал за нередности, било и председател на парламента, би трябвало да реагира. Но дали точно ДАНС е институцията, която обществеността възприема като надпартийна, независима, безпристрастна, компетентна и обективна?
Затова, ако Каспър не вижда нищо в огледалото, нека се запитаме какво се вижда в съвременното огледало на ДАНС – интернет страницата на агенцията? Защото едва ли все още има съмнения, че публичният образ на една институция е неотстраним елемент от самата тази институция. Нещо повече дори – в съвременния свят все повече важи правилото, че „всичко, което не е в интернет, не съществува”. Страницата на ДАНС съществува и е на разположение на всички заинтересовани граждани, експерти, журналисти. Няма никакви съмнения, че „програма минимум” вече е изпълнена и на сайта са качени основни материали, които засягат публичния образ и работата на ДАНС. Затова тук бих искал да предложа малко „обратна връзка” под формата на впечатления, очаквания и препоръки за подобряване на този сайт, които са по-скоро част от все по-малко „волната” програма-максимум.
Първо, още в самото начало бих искал да обърна внимание върху „философията” на сайта. В момента страницата на ДАНС в интернет няма ясен адресат. Тя е твърде статична, твърде скована, не изпраща послания и не предпоставя интерактивност. Страницата оставя впечатление, че е изготвена насила, под натиск, по задължение, като авторите внимателно са избягвали всякаква доза творчество и въображение. Качената информация е в твърде суров вид. Ако мога да си позволя метафорично изказване, сайтът е по-скоро склад, в който са натрупани кашони и сандъци със задължителна информация. Ако изобщо при правенето на сайта е имало някаква презумпция за адресат, то това са по-скоро други държавни институции, които така или иначе имат достъп до тази информация, а не гражданите, журналистите, бизнеса, нестопанските организации на гражданското обществото. Но проблемът с легитимността и публичната подкрепа към ДАНС не е въпрос на отношения с други държавни органи, а по-скоро въпрос на публично взаимодействие с медии и граждани.
Второ, проблемът с адресата води и до следващ въпрос – в момента сайтът по-скоро скрива, отколкото да показва. Най-малкото в смисъла, че сайтът не интегрира, не приобщава посетителите към каузата, мисията, целите, задачите, предизвикателствата на ДАНС като институция и на националната сигурност като проблемна сфера. В момента страницата оставя впечатления за тежка бариера между ДАНС и обществото. Гражданите и Агенцията са от двете страни на барикадата, не са партньори, а си противостоят – сякаш обществото иска някаква информация от ДАНС, а Агенцията се опитва да не я предостави. Но смисълът от съществуването на подобен сайт е в това той да покаже, че гражданите и институцията са от едната страна на барикадата, че не се конфронтират, а заедно се изправят срещу предизвикателствата пред националната сигурност. Впечатлението от сайта е едва ли не, че всяко влизане в него се следи, документира, анализира и завежда в специална папка с идентификационен номер. Би трябвало да е обратното – гражданите не бива да се чувстват обекти на проучване, контрол, регулация, а да бъдат съ-при-частени към каузата на Агенцията.
Трето, за да се постигне подобен ефект е необходимо да се изградят канали за взаимо-действие, за многопосочна комуникация, за обратна връзка. В момента в сайта има единствено „брояч”, който съобщава колко са посетителите в сайта (което и създава усещане за поднадзорност). Но няма теми, няма анкети, няма статистика за четенето на материали, няма дискусионни форуми, няма архиви на въпроси към граждани, няма препратки към блогове, новини, социални мрежи. Възможностите за изпращане на информация, за подаване на сигнал са толкова опосредствани и формализирани, че по-скоро биха отказали добросъвестния гражданин, отколкото да го улеснят. Най-малкото може да има телефон за спешни случаи, или поне да излиза номер 112. Изискването за ходенето на място, на физически адрес, поставя гражданина в ролята на просител, а не на равноправен съдействащ.
Четвърто. Проблемите с адресата и интерактивността на сайта не са технически проблеми. Те са по-скоро следствие от онези концептуални дефицити, които изведох в анализа на визията за развитие на ДАНС. Мисията на Агенцията, каузата, приоритетите, целите, инструментите, принципите на работа трябва да бъдат логически изведени, обосновани и аргументирани, а не да са просто спуснати отгоре разпоредби, които не подлежат на обсъждане и анализ. Сайтът трябва да показва и да онагледява връзката между приоритетите на обществото и приоритетите на Агенцията. Гражданите трябва да са убедени публично в правотата на каузата и задачите, а не да трябва да се чувстват благодарни, че все пак някакви цели са сведени до знанието им. Както показва анализът на концепцията за развитие на ДАНС, смесването на политическо с партийно блокира ценностната обосновка на каузата на ДАНС, а от там и възможността за участие в изготвянето и провеждането на публични политики. Затова и едва ли е технически пропуск невъзможността от сайта да се отвори Етичния кодекс на служителите в ДАНС. Все пак вярвам, че такъв съществува и той ще бъде публикуван скоро.
Пето. Едва тогава ще може да се очаква гражданите да подкрепят тези каузи и задачи. Едва тогава ще е възможно и изпълнените на следващата препоръка – сайтът да съдържа конкретни, практически приложими мерки, които гражданите могат да предприемат, за да подпомогнат каузата на ДАНС, за да повишат гаранциите за защита на националната сигурност. Гражданите трябва да разберат през сайта как могат да се включат, как могат да участват, как могат да се интегрират. Едва ли е някакъв проблем пред специалистите от ДАНС да изготвят „десетте правила”, които да спазваме при терористична заплаха; да изпишат „петте признака”, за които да внимаваме, когато ползваме метрото и въздушния транспорт; да изготвят инструкция от стъпки, които всяка детска градина, училище, университет могат да извървят, за повишат сигурността и да създадат предварително адекватна система за действие при криза. Експерти по сигурността все по-често ни уверяват през медиите, че у нас засега няма терористични нападения. Трябва ли да се случи подобно, за да проумеем, че без ангажираността на обществото към задълженията на ДАНС няма как да се повиши нивото на сигурност в съвременния свят. Националната сигурност не е само скрита работа на тайните служби, а и публична кауза.
Част от тази препоръка е и извеждане на възможности, стъпки, процедури за кариерно развитие в ДАНС. Вакантните места, принципните позиции, общите критерии трябва да са публично достъпни.
Така, шесто, стигаме и до необходимостта не от схематизирана и суха историография, която някак си се чуди как да примири ДС-корените на ДАНС с ценностите на демократичния свят, а от история на каузи, мисии, концепции, която да вдъхновява, демонстрира ценности, морал, публична мисия. Такава история може и би било добре да бъде (както целия сайт) таргетирана – за ученици, за медии, за граждани, за изследователи и т.н. Ако иска ДАНС да се пребори за обществена подкрепа, не е достатъчно да публикува опровержения и декларации на политически изказвания. Трябва да направи в сайта си секция за ученици и студенти, които да четат казуси, анализират факти и разплитат сложни случаи.
Седмо, сайтът трябва да има лице, ако иска да интегрира и да приобщава. В момента всичко е анонимно, безлично. Не само, че няма картинки, графики, илюстрации, но няма нито едно човешко лице със собствен профил. Лицето на ДАНС (сайтът) е безлично. Това не е предпоставка за съ-при-частяване на гражданите. Най-малкото началникът на Агенцията, говорителят на Агенцията трябва да присъстват с лицата си. В най-лошия случай, може да се „вземе под наем” един журналист или актьор, който да „посреща” гостите на входа на сайта и да ги „развежда” из съдържанието им. От качените и в момента връзки към други подобни агенции се вижда как може да се направи виртуална разходка из тях. Не е скъпо, но е ефективно.
Осмата препоръка може да изглежда техническа, но не е безполезна – в момента на сайта няма информация кога и от кого е качена дадена статия. Трябва да има дати, най-малкото за да може да се трупат архиви и посетителите и изследователите да се ориентират в контекста на съответната публикация. Това е сайт на ключова за националната сигурност публична институция, а не е заводско агит-табло на входа на соц. предприятие, където се закачват материали с очакването никой да не ги чете. Разбирам, че ако няма дати, отпада необходимостта да се пишат „актуални новини”, но като външен експерт не ми се ще да вярвам, че точно тази Агенция попада в поднможеството на онези, които хем искат да ходят в гората (да участват в публичния живот), хем се страхуват от мечки (под формата на публични тези).
Девето, в момента норамативната уредба е изтърсена на сайта в насипен вид, колкото да може да се каже, че я има. Ако ДАНС иска да придаде човешки образ на публичната си страница, би било разумно да се добавят по няколко реда за това кой нормативен акт каква сфера и по какъв начин регулира.
Десето, ако всичко казано до този момент е налично на сайта, то тогава няма да има нужда да се скриват страниците на партньорските служби (в момента до тази част от сайта се стига най-трудно, с най много кликвания от началната страница), а ще може да се изведат като „връзки” още на входа.
Искам да бъда разбран правилно – не казвам, че подобряването на сайта само по себе си ще реши проблемите на ДАНС. Казвам само, че сегашният вид на сайта не успява да скрие тези проблеми. Нещо по-лошо – допринася за възпроизводството им…