Б. Цеков: ГЕРБ се срина наполовина в Кюстендил

Частичните избори за общински съвет в Кюстендил онзи ден бяха първият по-сериозен тест за реалното присъствие на политическите партии, коалиции и граждански листи преди парламентарния вот догодина. С цялата условност на подобни обобщения, тези частични избори дават предварителна представа и индикации за възможностите на политическите играчи, защото не са за мажоритарни кандидати, а за пропорционални листи. Показват кой го има “на терен” и кой е по-скоро медийно явление без солидна база сред хората.

Реалностите, които показа вотът на кюстендилци се различават от внушенията и очакванията на някои среди, които се опитват изкуствено да чертаят политическата карта на България. Представителното социологическо изследване, проведено от Института за модерна политика на 21-22 април сред 368 жители на общината и оповестено на 7 май, прогнозира с хирургическа точност основните тенденции и конфигурацията в общинския съвет. Какво показват окончателните изборни резултати?

Първо, ГЕРБ се срина наполовина до 10 % и стана трета политическа сила в Кюстендил. Само преди няколко месеца, на изборите през октомври м.г. управляващите спечелиха 9 от общо 37 мандата в местния парламент, а сега остават само с 4. Разочарованието на кюстендилци от опорочения вот през есента, за който според тях вина носят главно управляващите, както и задълбочаващата се икономическа криза, на която правителството не успява да противодейства ефективно, нанесе тежък удар върху влиянието на ГЕРБ в общината. Не помогна нито масираното присъствие на министри, нито изнесеното заседание на целия кабинет по време на кампанията, нито личния авторитет на премиера. “Машината за избори”, както някои нарекоха ГЕРБ, вече скърца. Интересно, но симптоматично съвпадение е, че вълната, която помете управляващите дясно-консервативни партии и кандидати – от Никола Саркози, през партията на Ангела Меркел в Германия, като че ли докачи и Кюстендил по отношение на ГЕРБ.

Второ, най-голямата опозиционна партия БСП победи ГЕРБ, спечели 7 мандата и си осигури важна доза електорално самочувствие преди решаващия конгрес на 19 май. Като прибавим към това и предстоящият балотаж в община Съединение, където левият кандидат изостана “на косъм” в първия тур и има сериозен шанс да спечели, изминалата неделя разведри натегнатата предконгресна обстановка на “Позитано” 20.

Трето, макар и да не успя да получи пълно мнозинство кметът Паунов си осигури силен гръб в общинския съвет. Подходящото съчетание между неговото лично влияние и дясно-центристкия блок, чийто гръбнак са СДС, НДСВ и ВМРО-НИЕ доведе до победен резултат и 14 мандата за Коалиция “За Кюстендил”. Това широко коалиционно взаимодействие, за каквото настойчиво работи най-вече НДСВ, очевидно издържа успешно електоралния тест в Кюстендил и би могло да се превърне в модел за успешно коалиране на национално ниво.

Четвърто, РЗС самостоятелно постигна силен резултат от 8% и увеличи присъствието си в местния парламент на 3 мандата. Очевидно опитите да бъде подценявана партията на Яне Янев са твърде далеч от политическата действителност. Стабилните партийни структури и системната организационно – политическа работа на РЗС дават своите резултати в противовес на вещанията, които се чуват тук и там за “крах” и “изчезване” на формацията. Като цяло прегледът на партийното присъствие на РЗС в местната власт в страната показва, че те са в състояние да поднесат изненада на отрицателите си като отново преодолеят 4 процентовата бариера на парламентарните избори догодина сами или в коалиция. Самостоятелно спечеления от ДСБ един мандат също опровергава масираната кампания, която предприеха някои среди с цел да притиснат и обезкървят партията на Иван Костов.

Пето, гражданската листа на Инициатива “Осогово”, която е част от сформиращото се Гражданско движение “Модерна България” спечели 1 мандат в общинския съвет въпреки изключително ниската избирателна активност, която по правило ощетява гражданските и центристки структури. С това, Кюстендил стана шестият областен град, където движение “Модерна България”, макар и още в процес на създаване, вече има присъствие в местния парламент. Това показва добър начален потенциал още преди официалния старт на това автентично гражданско непартийно движение.

Шесто, партии като “Атака” и ВМРО показаха практически нулево присъствие на кюстендилски терен. Резултатът на ЛИДЕР е напълно изкуствен, защото се дължи на контролиран вот на работници и служители на ведомост, а не на автентично политическо влияние. Ново обявените лидерски партии на Слави Бинев и Меглена Кунева пък не посмяха да измерят реалното си влияние сред хората. Най-вероятно за да не опровергае реалния вот на избирателите твърде рано щедро платената медийна и социологическа пропаганда, която напоследък се опитва да им припише светло електорално бъдеще.

Въобще, изборите в Кюстендил дадоха някои индикации за реалностите на политическия терен. Както се вижда те се различават от разнородните кроежи, внушения, лабораторни упражнения и задкулисно инженерство, които задръстват публичното пространство. Просто Кюстендил показа, че едно е виртуалната политика, с която ни облъчват заинтересовани среди и съвсем друго са реалните политически нагласи на гражданите. Както се казва – помни Кюстендил, мисли за парламентарния вот.

Източник: БГНЕС