Ивилина Алексиева
В публичното пространство с неназовано авторство и с широката подкрепа на правителството и управляващото мнозинство се лансира идеята за създаване на специализирани наказателен съд, прокуратура и служба за разследване като мярка за противодействие на организираната престъпност и корупцията и осигуряване на непрекъснатост, бързина и ефективност на досъдебното и съдебното производство. В защита на идеята се приведоха юридически, исторически, статистически и всякакви други агрументи от национално и международно естество (включително персонални нападки за обвързаност с корупционни схеми), които имаха за цел да покажат: 1) непоколебимостта на управлението в борбата с организираната престъпност и корупцията и неговия иновативен подход за решаване на проблемите (в контрапункт на статуквото, наложено от всички маскари на 20 годишния преход); 2) безапелационната решимост и, внимание, наличието на реални стъпки от правителството в посока реформиране на съдебната система; 3) безпочвеността на претенциите, които би имала самата съдебна система в тази насока, поради и без това изключително ниския й рейтинг и 4) наличието на обезкуражаваща опонентите на идеята външна подкрепа. Опонентите, да подчертаем, са от маскарите. Силата на мисълта, волята и размахът на действие на управлението блесна в своята пълнота и цялост.
Днес няма да навлизам в дебата специализиран или извънреден съд се предлага и иска ли или не от нас Еврокомисията реформа с подобна насоченост – много обсъждане ни очаква по тези извънредно чувствителни теми. Струва ми се важно да се поставят на вниманието и едни други въпроси.
Какво всъщност ни каза правителството/ управляващото мнозинство. Каза ни, че съдебната система не работи и решението за обществото е само едно – да я заменим. Не да подобрим организацията на работа и условията на труд, не да редуцираме пренатовареността на отделни магистрати, не да работим за повишаване на квалификацията на съдиите, прокурорите, следователите, не да съдействаме за по-голяма прозрачност, ефективност и бързина на досъдебното производство, не да забързаме процеса на „разходка” на едно дело между инстанциите и институциите, не! – да си направим специална съдебна система за определени дела (или по-скоро на този етап неопределяеми – ще се определят в бъдеще било по предмет, било по субект, както дойде). Другите дела/ лица – не са ни интересни. Нали трябва да има приоритет. Този подход не е решение, а абдикация от решаване на големия проблем със съдебната ни система. Той е опит за хитряшкоотклоняване на погледа от нуждата от реални и ефективни промени в системата, които да се базират на задълбочен и недвусмислен анализ както на състоянието й, така и на последиците, до които би довело едно или друго законодателно решение.
Правителството/ управляващото мнозинство ни каза и още нещо: Хората не са равни пред закона, каквото и да пише в Конституцията и в множество международни актове. Как ни го казва? Като предлага по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд да не се конституират частни обвинители и граждански ищци. Като подчертава, че участниците в процеса пред специализирания съд са длъжни да се явят в съдебното заседание на този съд независимо от призоваването им пред други съдилища или органи на досъдебното производство. Като предопределя, че делата за едни ще се гледат бързо, а за други – бавно. Като ни натъртва, че в тези съд, прокуратура и служба ще отидат най-добрите професионалисти. Като укорява адвокатите, че не защитавали страната ни, сякаш това е процесуалната им функция.
Какво иска от нас правителството/ мнозинството. Иска да подкрепим разхищение на време и средства за изграждане на съда, намиране на сграда, оборудване, назначения, организация и т.н. и т.н. Да подкрепим създаването на звена в София, които да са компетентни по дела на територията на цялата страна – да се командироват в страната и отново да разхищават средства за извършване на следствени действия, за наблюдение и т.н. И да повярваме, че всички хора в звената (излъчени от днешната съдебна система) ще са добросъвестни и неподкупни (и за това разходите си заслужават, както и редицата неудобства за свидетели, защитници, обвиняеми, подсъдими, които да трамбоват пътя от населеното си място до София), а пък всички останали служители и магистрати в досъдебното производство и в съда по места, ако не корумпирани, то поне са недостатъчно компетентни да извършат същите действия – елемент са на „импотентната съдебна система”.
Ама наистина, как ви звучи всичко това?