Николай Николов (юрист, член на Консултативния борд на ИМП)
Статията е публикувана във в.”Труд”, 9.08.2010 г.
Докладът на парламентарната комисия за борба с корупцията по “случая Доган” е във Върховния административен съд (ВАС). Делото е насрочено за 2 септември.
Следващите редове имат една цел – професионален коментар на съдържанието на доклада на комисията според досегашната практика на ВАС и общите принципи на административното право и процес. Документът на комисията съдържа четири съществени порока, които правят положителното произнасяне на съда проблематично.
Докладът няма правно основание
Първо, в доклада не се сочи кое е конкретното нарушение измежду 12-те, посочени в закона. Не е ясно дали става дума, че не е подал декларация в срок, че не са спазени изисквания за несъвместимост и т. н.
А конфликт на интереси има само когато лице, заемащо публична длъжност, с действията или бездействията си е осъществило някое от изброените в закона нарушения. В този смисъл е и практиката на ВАС.
Съдът се произнася само има ли нарушение на правната норма, посочена в доклада на комисията. Ако тя не е посочена, е възможно ВАС да приеме, че няма конфликт на интереси поради съществена непълнота в доклада (което е процесуален пропуск).
Когато органите на КАТ ни съставят акт, те са задължени да посочат кой текст от Закона за движение по пътищата е нарушен. Същото е и тук, само че по отношение на конфликта на интереси.
Неяснотата затруднява и гарантираното от конституцията право на защита
Прокрадва се идеята, че “г-н Доган се е поставил в икономическа зависимост, която е следвало да декларира – както в 40-тото НС, така и в 41-вото НС”.
Оттук се правят изводи, че има непълнота, невярно съдържание на две декларации за частни интереси, подадени от Доган в две народни събрания. Фактът, който според комисията е следвало да се декларира, са 4 броя договори за поръчки (консултантски услуги), сключени на 7 януари 2008 г. с частно юридическо лице – “Институт за строителство и минно дело” АД.
Второ, дори да е така, в закона липсва административно нарушение, което да прогласява за конфликт на интереси попълване на декларация с непълно, неточно или невярно съдържание.
Има текст, предвиждащ санкция за неподаване на декларации в законния срок. Но това е друго и самостоятелно административно нарушение. Тъй като Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ) е репресивен закон, разширително тълкуване на нормите му е недопустимо.
Трето, би могло да се говори за конфликт на интереси, ако Доган в качеството си на народен представител бе взел пари от държавна структура държавно търговско дружество или който и да било държавен орган.
Тогава щеше да е налице възползване от служебно положение за лично облагодетелстване.
“Институтът за строителство и минно дело” АД е частно юридическо лице. 60% от акциите му са собственост на друго частно юридическо лице “Минстрой холдинг” АД.
Процедурата по приватизацията на холдинга е приключила окончателно през 2004 г. Това са факти, взети от доклада на комисията.
За да има конфликт на интереси по смисъла на ЗПРКИ, трябва да се установят три предпоставки – лице, заемащо публична длъжност, частен интерес (материална или нематериална облага) и възможност този частен интерес да влияе върху обективното изпълнение на властовите правомощия по служба.
В мотивите на доклада няма данни за третата предпоставка, които са определящи за изхода на бъдещото дело. Не е ясно доколко този институт е бил обвързан с държавата, в това число с бюджетно финансиране и пр.
Отделно въпросите за финансиране на частно юридическо лице не минават през Народното събрание, за да може всеки депутат, бил той и председател на парламентарна група, да повлияе върху вземането на “конфликтно” решение.
Депутатът трябва да разполага с конкретни, а не с предполагаеми правомощия, за да има обосновани съмнения за конфикт на интереси.
Четвърто, ЗПРКИ действа от 1 януари 2009 г. И няма разпоредба, която да дава обратно действие на установения в него режим и задължения за лицата, заемащи публични длъжности. В този смисъл е и практиката на ВАС:
Обратна сила с нарочна норма не му е придадена, което означава, че законът не намира приложение спрямо факти и отношения, които той заварва” (решение № 14874 по адм.дело № 8789/09 г.)
Въпросните 4 договора са сключени на 7 януари 2008 г., протоколите за приемане на работа са от 15 декември 2008 г., първото плащане е извършено на 29 декември 2008 г., а последното на 12 февруари 2009 г.
Въпрос на тълкуване е кой от тези факти е меродавен. Но в тази ситуация датата на сключване на договорите сякаш има определящо значение – ако не бяха сключени, не би се случило нищо друго.
Очертава се тягостна картинка. Не само защото ВАС трябва да се произнесе по некачествен материал, и то под обществен натиск. Случаят е повод да се напомни, че при установен с влязъл в сила акт конфликт на интереси народният представител се наказва с глоба, максимум с отнемане на възнаграждението и присъждане на паричната равностойност на получената облага. Защо да има основание за уволнение на общинския съветник, който гласува собствената му фирма да получи обществена поръчка от общината, или за учителя, който дава частни уроци на учениците си от държавното училище, или за чиновника, а за прегрешилия депутат – не?
Наложителна е промяна в конституцията, която да въведе като основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на народния представител влизане в сила на акт за установяване на конфликт на интереси. Така ще се установят равни стандарти за всички публични лица, които не разклащат, а стабилизират демокрацията.