Автор: политологът Димитър Аврамов; Малко градче в пустинята, ресторант с червени кожени седалки и сепарета около прозорците. Сервитьорката говори с леко завалян южняшки акцент, на около 50 години е и половината й зъби липсват. Идва на маса, на която преди няколко минути са седнали група от чуждестранни журналисти от 18 различни държави. Новодошлите би трябвало да предизвикат интерес сред местните хора, които лениво обядват в американския еквивалент на местна кръчма.
Да, ама не! Това е поредната “делегация” от пишещи и снимащи, която идва в градчето през последните няколко седмици. Въпросното градче се нарича Searchlight и е възникнало около мина през 1897 г. В него, Harry Reid е роден настоящият лидер на мнозинството на Демократическата партия в Сената на САЩ
Обядът свършва за около 30 минути, а разноцветната група журналисти, сред които съм и аз, се качва в автобуса, който тръгва по прашните улички на градчето. От едната страна се вижда скърпена от ламарини сграда, на която има два надписа “Църква” и “Продава се”!
Последното е само илюстрация за пазара на всякакви недвижими имоти в Невада. Заради високата безработица (14.6%) и заради задлъжнялостта на хората има свободни къщи за поне 5 години напред, а стойността им е спаднала с повече от 100%. Ако някой е купил къща и дължи на банката $350 хиляди, в момента може да я продаде най-много за $140 – $150 хиляди. Не питам каква е историята на ламаринената постройка постройката с надпис “Църква”. Eдвали обаче има кандидати за нея.
След 2-3 минути въртене из прашните улички на градчето, спираме пред в напълно обикновенна за американските стандарти къща, в чийто двор има около 10 – 12 души. Чакат ни! Това са активистите на консервативното Tea Party.
Слизаме и едра жена идва към автобуса. С нея се приближава и огромно куче. Прилича на бултериер. Слизам първи, соча кучето и казвам “Здравейте, кажете му че съм от консерватор”. Тя се смее, казва добре дошъл, а след това посреща останалите от групата. Предлага да прибере бултериер в къщата.
Въпросната дама е Даян Кендал, един от основателите на Tea Party движението в Невада. Ако я потърсите в Интернет (Dianne Kendal) ще открите или нейни по известни съименички или откъслечна информация за нея. Както се оказва, тя е напълно обикновен човек с професия и консервативни разбирания, разочарован от Републиканската партия. Що се отнася до демократите и президента Обама, направо не може да ги понася. Другите около нея също. Единият е колоритен ветеран на 77 години участвал във всички американски войни от Виетнам насам. Другият е местен адвокат. Останалите са също хора с професии. Бели, повечето мъже, над 50 години. Това е профила на симпатизантите на цялото Tea Party движение.
Всички са добре образовани и теоретично подготвени, поне на ниво пропаганда. Знаят си урока. Започваме разговора. Германският журналист Улрих, от популярното списание Focus, който е в група ни задава първи въпрос. Пита ги за президента Обама. Г-жа Кендал започва директно с “голямата тояга” и върху главата на Барак Обама. Обясняван ни, че искат да прекратят проекта му за здравна реформа и започват да се изсипват тонове политически грехове върху него.
Наричат плана му за здравна реформа безумен, твърдят, че федералното правителство вдига непрекъснато данъците, харчи пари на вятъра, но което според тях е най-срашно, обвиняват го, че потъпква принципите на конституцията. Говорят как държавата взима все повече от хората, иска да контролира живота им, създава непрекъснато регулации и налага нови и нови ограничения.
“Не искаме европейски стил социализъм в Америка, особено когато Франция и Германия се отказват от него”, казват активистите на Tea Party и наричат Обама “европейски социалист”. Дори не си правят труда да му лепнат типичния за Америка етикет за левите политици – “либерал”.
Всички са разпалени, политизирани са и ми напомнят 90-те години в България, когато хората имаха светоглед и позиции, и ги защитаваха. “Искаме връщане към корените, към фундаментите, върху които е създадена на тази страна. Искаме да изпратим други хора в конгреса, защото на повечето от настоящите не им пука за избирателите. Те се интересуват от това, какво ще има кажат лобистите и големите корпорации”, казват хората от движението.
Питам ги “Добре де, атакувате Обама, но не са ли Републиканците, тези, които ви разочароваха. В двама мандата вашите хора увеличиха дефицита?”. Отговарят ми, че не харесват и Републиканската партия, въпреки, че са по-близо до нея. Според нея републиканците са изоставили приципите на фискалния консерватизъм (fiscal responsibility).
Единият от активистите, родом от Аризона ме пита откъде съм. Казвам му България, а той показва забележителни познания за човек от тази част на Америка. Знае доста за Източна Европа, за комунизма, за съветския блок. Интересува се докъде е стигнала демокрацията ни. Обяснявам му какво сме постигнали за 20 години, а човекът видимо се вълнува, иска ми визитка и се снима с мен.
77-годишният ветеран (който виждате на снимката), чието име име не записвам, накрая казва “Повечето в Конгреса вече не представляват хората. Те работят политици! Политиката за тях е професия и начин за изкарване на пари. Не са хора, които отиват за едини или два мандата Конгреса, за да свършат някаква работа, а после да се върнат към нормалния си живот. Те работят политици и им пука повече за лобистите и корпорациите! Работят за заплата, не за избирателите”.
На тръгване, единият от дипломатите от Държавния департамент си прави майтап с мен. Казва “Ти си готов за Tea Party май?”. “Не съм толкова краен, но ми хареса, че тези хора казват каквото мислят и имат куража да се борят за него”, му казвам аз. После ми минава през главата, че ако кажа нещо такова пред политик или държавен служител в София или дори преди приятел, може да си помислят “Момчето не добре, нещо”!
Тук обаче е Лас Вегас, Невада и всичко и много, много различно!