Автор: Д-р Венелин Стойчев Положението на Българската армия „не е розово”. Това разбрахме от полковник Владимир Миленски още преди НС да гледа „Бялата книга за отбраната”. От самата бяла книга обаче става ясно, че положението не само не е розово, но изобщо не е цветно. Черно-бяло е.
Преди е било черно. Мракът на мрачното минало. Когато не се извършват реформи, а съкращения. „Безпрецедентни съкращения”. „Реформа” е синоним на „съкращение”. Затова от бялата книга става ясно, че „реформите” досега са се провеждали отдолу нагоре. Разбирай – съкращават се младите, а никой не смее да пипа по върховете.
Черна е и предишната бяла книга от 2002 г. Защото поставените в нея цели са били нереалистични, без нужното планиране, без ресурсно обезпечаване. Въпреки проведените съкращения, целите на са постигнати.
Черни са проектите за модернизация, защото са съпътствани от „волунтарситични користни решения за закупуване на различни въоръжения” и „системни нарушения на принципите на добро и прозрачно управление”. Освен това „разходването на бюджета е извършено без необходимата плановост и прозрачност, съчетано с корупционни практики”. Миналото е черно.
Но бъдещето е бяло. То е светло. Ще дойде след 10-15 години. Първите лъчи ще се появят до края на тази година, когато ще е готова пътната карта за отбраната. През следващата година ще има законодателни промени, които да помогнат на очите ни да привикнат към светлината – ще бъдат приети Закон за военното разузнаване и Закон за военната полиция. Бъдещето ще бъде доминирано от „единен комплект въоръжени сили”. Ще се спазват принципите на добро управление. Няма да има корупция. Ще има реалистично планиране. Проектите за закупуване на техника и оборудване ще бъдат в съответствие с финансовите способности на държавата. Числеността ще се намали, но това е пречистване, което за първи път в историята ни ще е отгоре, а не отдолу. Ще се намали и бюрокрацията. Бъдещето е бяло.
Бялата книга за отбрана е преходът между черното минало и бялото бъдеще. Тя сама себе си определя като основен стратегически документ. Но нас ни интересува как точно ще стане преходът от черно към бяло. Според бялата книга това става чрез: 1) политическа воля, 2) политика за „утвърждаване на адекватни ценности и морал” и 3) … PR. Граждански и медиен контрол не е необходим, защото бялата книга констатира, че „наличните способности за гражданско-военно сътрудничество в общи линии удовлетворяват минималните военни изисквания”. Точка.
В никакъв случай не бих искал да подценявам ключовото значение на волята, морала и връзките с обществеността за успеха на реформите. Но в бялата книга има много черни петна. На първо място, при арестуван за злоупотреби бивш министър на отбраната и при публично декларирана констатация за „корупционни практики” при разходването на бюджета за отбрана е разбираемо очакването на данъкоплатеца, за сметка на когото са извършени тези системни корупционни практики, да получи отговор на въпроса как е станала възможна тази системна корупция. Отговорът на този въпрос не бива да се свежда единствено до липсата на „морал и политическа воля” при предишни управления. Трябва да се отговори как институционалната среда е позволила корупцията да се превърне в системна характеристика.
Второ, похвална е експедитивността на екипа на бялата книга, който е изготвил този стратегически документ, но буди известно недоумение фактът, че бялата книга е готова и приета от Народното събрание преди изготвянето на Стратегия за национална сигурност, която е концептуална предпоставка за самата бяла книга. И тук не става въпрос за формално поставяне на каруцата отпред или отзад. Защото най-слабото звено на документа е тъкмо концептуалната част. Ето само два красноречиви примера:
А) Все още целите на отбраната се мислят през доминацията на схващането за защита на територия и национален суверинитет, а никъде няма обосновка как тези цели се примиряват с „липсата на заплаха за териториалната цялост” и доброволния и преднамерен отказ от национален суверинитет (в стария смисъл на понятието) с влизането в НАТО и ЕС. Ето защо и в тази бяла книга участието в международни операции все още се представя като своеобразен „данък НАТО” – изпълнение на съюзнически задължения.
Б) Мисия и задачи са слети в една обща точка. Те са мислени като мисия – задачи. Това е недопустимо на формално – логическо ниво. Но дори и на всекидневен език мисията се възприема като нещо вдъхновяващо, смислено, значимо, а задачите са всекидневни дейности по осъществяване на поставена цел. В този смисъл задачите (всекидневното, прагматичното, рутинното) са обратното на мисията (призванието, каузата, смисълът на живота). Но тази грешка в бялата книга съвсем не е случайна. Тя е пряко следствие от отсъствието на концептуален, стратегически документ какъвто би трябвало да е стратегията за национална сигурност. Формулирането на мисия изисква морален публичен дебат – мисията трябва да бъде морално обоснована през ключови, същностни ценности на обществото. За такава публично обосновка, обаче, е необходимо самосъзнание за въоръжените сили като институции, които участват в процесите на формулиране и провеждане на публични политики. А това от своя страна изисква самосъзнание за политическия (а не партийния) характер на тези институции.
Едва след концептуалната обосновка на сектора за сигурност като поле за провеждане на публични политики може да стане възможно аргументираното формулиране на мисия през морални ценности. Едва тогава няма да е необходимо захаросано заключение, като това тук: „Участващи в операция или носещи бойното си дежурство у нас, спасявайки хората и тяхното имущество – затрупани от снеговете, залети от придошлите води или попаднали на пътя на стихийни пожари, българските воини изпълняват задачите си в непредсказуема, враждебна и опасна за живота и здравето им среда. Те имат нужда да чувстват вашето одобрение и подкрепа, не само чрез високия рейтинг в социологическите проучвания, но и в единството на цели, очаквания и доверие на българския народ в неговата армия.”
Положението на Българската армия (отвъд някои Беемвета) не е розово. За да стане, обаче, цветно, е необходимо за начало основни стратегически документи, като бялата книга, да не са черно-бели. В края на краищата има и нюанси на сивото. Можем да ги използваме, нали?