Ивилина Алексиева, изп.-директор на Института за модерна политика, пред Агенция “Фокус”
Фокус: Г-жо Алексиева, защо Институтът за модерна политика окачествява внесения проект за Изборен кодекс като отказ от реформа на избирателната система?
Ивилина Алексиева: Наистина Изборният кодекс представлява отказ от реформа на избирателната система. Въведеният изключително висок праг на зачитане на преференциите, подадени от избирателите в полза на кандидати за народни представители, за евродепутати, на практика обезсмисля мажоритарния елемент на предложената избирателна система. Нашият вот, вотът на всеки един от гражданите на страната няма да се отрази на крайния резултат. Затова вече са направени съответните математически изчисления. В националния или Европейския парламент отново ще бъдат назначавани лица, не толкова според техните лични качества, принос и обществен авторитет, а според послушанието пред партийните директиви. Ще продължи и порочната практика на „откупуване” на кандидатски места в партийните листи. Преференциалният вот ще се дискредитира, както се дискредитира на предходните парламентарни избори идеята за издигане на мажоритарни кандидати. Гражданите за пореден път ще бъдат излъгани в своите очаквания.
Фокус: Постига ли кодексът напредък в борбата срещу търговията с гласове по време на избори – практика, известна не от днес, за която сме сериозно критикувани и от ЕС?
Ивилина Алексиева: Тревожен е фактът, оповестен от социологически агенции, като НЦИОМ, че повече от 15 % от българските избиратели са склонни да продават своя вот. В текстовете на законопроекта аз не виждам съществени усилия за превенция на тази порочна практика. Като аргумент за борба с търговията на гласове се привежда поставеният висок праг на преференции при изборите за депутати в националния и Европейския парламент, както и запазването на чисто пропорционалната система при избори за общински съветници. Не мога да се съглася с този аргумент най-малкото поради следните причини. На първо място, и сега системата е пропорционална, като купуването на гласове е широко разпространено. На второ място, въвежданата система просто канализира по-големите средства за „покупка” в други ръце – закупуване на водещи места в листите от партийните бюра. Трябва да се отбележи, че възможността за купуване на гласове и контролиран вот при електронно гласуване е съществена, а няма предвидени достатъчно мерки за нейното преодоляване. Вносителите на законопроекта ограничават наказателния имунитет на кандидатите и премахват имунитета на застъпниците, но тук следва да се подчертае, че може да се стигне до практическо прилагане на поговорката „Вместо да изпишем вежди – да избодем очи”. С това предложение се създават много по-сериозни проблеми: 1) препятства се пълноценното участие в изборите на кандидати, които би следвало да бъдат третирани като невинни, тъй като спрямо тях няма влязла в сила присъда; 2) препятства се пълноценна кампания на кандидати, като защитниците им могат да бъдат по всяко време задържани и съответно да лишат кандидата от осъществяване на нужната му защита; 3) създават се условия за неправомерни действия от страна на разследващите органи, продиктувани от политически натиск и използвани за политическа разправа с неудобни конкуренти за изборите. Освен изброените мерки, други в кодекса не са предвидени.
Фокус: Как ще коментирате предложението районните кметове да бъдат назначавани от общинските съвети?
Ивилина Алексиева: Като решение, което ни връща в едни други времена. Това е сериозно отстъпление от процеса на децентрализация на властта, който е водеща европейска повеля. Вместо увеличаване на правомощията на кметовете на райони, така че те да изпълняват още по-ефикасно своите задачи, кодексът предвижда връщане на остарелия модел на назначаването им „от горе”, от общинските съвети, като по този начин увеличава дистанцията между гражданите и местната власт в тези райони, чието население надхвърля сто хиляди жители.
Фокус: Въвежда ли се с кодекса постоянно действаща професионална изборна администрация?
Ивилина Алексиева: И в тази насока мнозинството отстъпва от вече декларирани намерения. С кодекса се създава единна Централна избирателна комисия за всички видове избори. Съставът й, обаче, ще бъде изцяло политизиран, като така се създават условия за вземане на политически, а не обективно целесъобразни решения. Отпада изискването членовете на ЦИК да са в мнозинството си юристи, въвежда се забрана за магистрати да участват в комисията. Така се създава сериозен риск от понижаване професионалното качество на работа на ЦИК, както и условия за незаконосъобразност на актовете на комисията, което поставя в риск и законосъобразността на произвеждането на изборите. Тук трябва да се отбележи, че въпреки факта, че ЦИК ще е постоянно действаща, не се предвижда тя да прилага процедурите от Закона за обществените поръчки при възлагането на конкурс за компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите и при възлагането на конкурс за програмното и апаратното осигуряване на гласуването по електронен път чрез интернет. По този начин се създават условия от вземане на недостатъчно прозрачни решения от страна на ЦИК. В допълнение, и с оглед кратките срокове за обявяване на изискванията за съответните конкурси и тяхното провеждане, се създава основателно съмнение, че определени търговски дружества ще бъдат предварително подготвени с нужната им информация, за да бъдат в състояние да отговорят своевременно на обявяваните от ЦИК изисквания.
Фокус: Значи считате, че с кодекса не се създават достатъчно гаранции за честен изборен процес?
Ивилина Алексиева: Опасявам се, че част от посочените дотук, а и редица други предложения, правят изборния процес непрозрачен, ограничават права, създават неравнопоставеност на участниците, както и условия за манипулация на вота. Могат да бъдат посочени множество примери. Ограничава се публичността на дейността на районните и общинските избирателни комисии – на заседанията им няма да присъстват наблюдатели, кандидати. Лицата, заявили желание да гласуват извън страната, няма да могат да бъдат дописвани в избирателните списъци в страната в изборния ден. При национални избори няма да може да се гласува с удостоверение за гласуване на друго място; създават се съществени рискове от фалшификация на вота при гласуване в подвижни избирателни секции. Изкуствено се поставят ненужни бариери пред участие в избори за парламент; няма достатъчно гаранции за свободна конкуренция между всички участници по време на предизборната кампания; създава се неравнопоставеност при гласуването в страната и в чужбина и редица други.
Фокус: Има ли възможност недостатъците да се коригират между двете четения?
Ивилина Алексиева: Самият факт, че мнозинството има воля да кодифицира изборното законодателство, следва да бъде оценен позитивно. В кодекса има и добри попадения и решения. Считам, обаче, че следва да се проведе много сериозен и широк обществен и експертен дебат, така че кодексът да обслужва в много по-малка степен тяснопартийни интереси и в много по-голяма степен обществения интерес.