Светослав Манолов, сътрудник в Института за модерна политика, студент по социология, ІV курс, СУ “Св.Климент Охридски”
„Добрите” промени в изборното законодателство
Предстои гласуването на второ четене на този така дългоочакван от обществеността Изборен кодекс. Би било изненада, ако той бъде подкрепен от други политически сили, освен очертаващата се двойна коалиция между ПП на ГЕРБ и Атака. С кодекса тези две партии постигат мнозинство при вземането на решенията в ЦИК, което навежда на мисълта, че те определено нямат желание за дебат и плурализъм относно демократичните правила, които трябва да се дискутират с другите политически сили в ЦИК.
Не се нрави на голяма част от гласоподавателите фактът, че кодексът не беше подложен на широка обществена дискусия, включително и чрез медиите. Демократично би било да се чуят различните мнения, както и да се вземат предвид поне част от тях. Демократично, но не се случи. В този смисъл самоопределящата се като демократична партия ГЕРБ изневери на принципите си. Желанието за дебат не бе уважено и дори не бяха изложени необходимите аргументи.
Европейските ни партньори, целейки постигане на все по-голяма демократичност и либерализъм – ценности, отдавна присъщи на старите европейски демокрации – желаят да видят една все по-широка децентрализация, в който процес виждат смисъла на самата демокрация. Уви, и това е на път да не се случи. При очертаващата се ситуация, нито кметовете на райони в отделните градове ще бъдат избирани, нито кметовете на населени места с под 350 души население. Този факт предизвика сериозна вълна от недоволство – хора от селата изразиха негодувание, че няма да могат пряко да избират своя кмет дори излезнаха на улицата.Чуха се и намерения за блокирането на пътища в знак на протест. Може би интуитивно, гражданите почувстваха и остро реагираха на отнемането на вече придобити права. Интересно би било, ако точно в тези населени места и в тези райони се проведе референдум, който да покаже дали гражданите искат да избират своите кметове. Мисля, че резултатът щеше да бъде еднозначен.
Аргументът, който се привежда за премахване на изборността на кметове на райони и на малки населени места – липсата на реални правомощия на тези лица – е несъстоятелен. Защото именно във властта на вносителите на законопроекта за Изборен кодекс е да предложат и приемат разширяването на тези правомощия. А повече правомощия означава по-добро функциониране на местното самоуправление. От този несъстоятелен агрумент се извежда още един – не носенето на отговорност от кметовете на райони и на малки населени места. Тази теза също е абсурдна. Първо – отговорността, която се носи, е в пряка връзка със съответните правомощия. Второ, и много по-важно, един от най-добрите начини за търсене на отговорност на политическите фигури, е да бъдат наказани от гласоподавателите и изхвърлени от властта посредством избори. За подобни „наказания” демокрацията до сега ни е предоставила редица примери.
Политически, силното влияние на Коалиция за България и БСП в малките населени места според анализаторите е причина тези кметове в голямата си част да бъдат „елиминирани”. В резултат ще се стигне до там за кметове на села да бъдат назначавани партийни функционери на ГЕРБ от други села, които изобщо няма да бъдат в близост до проблемите на съответното население. Силното влияние на „сините” пък в големите градове с районно деление се припознава за мотив за назначаемост на кметовете на райони. Така ГЕРБ служебно ще си осигури прокарване на партийната политика в районите. Що се касае до Атака, тази партия няма стабилно присъствие като цяло в общинските съвети в България и това е поредната възможност за партията да извлече политически дивиденти от безусловната си подкрепа към ГЕРБ. Може да се предположи, че заради тази поредна подкрепа част от кметовете, които ще бъдат назначени, ще бъдат свързани с тази политическа сила.
Следва да се посочи още, че местните избори са едни от изборите, при които е налице сравнително висока избирателна активност в България от настъпването на демокрацията до днес. При настоящата ситуация чрез отнемането на възможността на много хора да избират пряко своите кметове, се очаква тази активност рязко да се понижи. Да съзнаваш, че с предлагани промени в законодателство ще доведеш до понижаване на избирателна активност и да поддържаш тези промени, меко казано е безотговорно. И със сигурност недемократично.
На второ място се очертава още един голям проблем. Не малко очаквания бяха насочени и към това да бъдат силно занижени или дори премахнати праговете за преференциално пренареждане на кандидатите. По този начин всеки гласоподавател ще може да посочи за свой представител този кандидат от партийната листа, на който избирателят има доверие. Така ще се отнеме възможността за купуване на водещи места в кандидатските листи. Това очакване също не беше удовлетворено.
Очертава се и трети проблем на представителността. Вероятността този Изборен кодекс да ореже с 20 процента общинските съветници като брой означава, че е твърде възможно да намалее по този начин и представителството на избирателите в съветите, защото така се повдига процентовата бариера, която по-малките партии трябва да преминат, за да бъдат представени в общинските съвети. Не случайно Синята коалиция възнамерява да сезира Венецианската комисия преди гласуването на второ четене на този кодекс. Предстои ни да видим дали ще останем разочаровани и след становището на комисията.
Действително, практика на почти всички правителства и управляващи до сега е приемането на правила, изгодни за самите тях. ГЕРБ, обаче, дойде с целта си да бъде нещо ново, нещо по-различно от досегашното статукво, нещо което да предложи нов начин на управление, нов начин на осмисляне на политиките. И за пореден път разочарова.
Не мога да не си поставя и едни други въпроси: До кога ще се налага да разчитаме на външни съвети и мнения що се отнася до изконните ценности, върху които се крепи нашата крехка демокрация? Към демокрация ли сме се запътили или към нещо друго? Нека всеки сам си отговори.