Яна Ангелова, икономист:
Премиерът отново взе реформите в свои ръце, този път директно по отношение на фискалната политика на страната. Въпреки наличието на цяло ресорно министерство, министър-председателят, след кратка, но съдържателна консултация с министър-председателя на Израел, реши еднозначно плавно да редуцира ДДС по зададена от израелския му колега схема.
Завидната възприемчивост и бързите реакции на българския премиер предизвикват реакции в две направления:
Първо: Недвусмисленият отговор на г-н Борисов относно позицията на ресорния – т.е. финансовия – министър по този въпрос: “Надявам се, че ще разреши. Ако не разреши, ще го убедим да го разреши”.
Не е удачно във време на криза, когато обществото, а и самото правителство, криволичи и прави прогнози между крайния песимизъм и крайния оптимизъм, да се правят подобни изявления, най-малкото от премиера. В условията на криза обективните финансови показатели са достатъчни за предизикване/задълбочаване на кризата на доверието. Допълнителната несигурност и неяснота както за светлото бъдеще на бизнеса и икономиката, така и за изпълнението на държавния бюджет, не просто не помагат, а вредят. Все пак не трябва да се пренебрегва факта, че правителството има стратегия за справяне с кризата и за цялостното икономическо развитие на страната, в която така или иначе се предвижда намаляване на ставката на ДДС с два процентни пункта след две години. Прибързаното преразглеждане на тази мярка при настоящите икономически условия не е израз на съгласувана и ефикасна политика. Още, неудачно е премиерът да изпраща необмислени сигнали към и без това затруднената икономика. Похвално е, че министър-председателят е отворен към съвети за справяне с кризата и подобряване на бизнес климата. Несериозно е обаче премиерът да възприема изказана теоретична икономическа постановка като правиланата мярка за стимулиране на българската икономика. Съвсем друг е въпросът дали тя е приложима и адекватна за нашия икономически модел и реалност.
Второ: Целесъобразността и последствията от евентуалното приложение на отправената препоръка.
Сам по себе си, съветът на израелския премиер не е лишен от смисъл и носи своите положителни ефекти. Друг е въпросът обаче, дали въпросната мярка е целесъобразна тук и сега.
Сигурно е, че към момента ефектите от намаляването на ДДС с (едва) половин процентен пункт няма да дадат нужния тласък на чуждите инвестиции обратно към страната ни, нито ще бъде реално усетено от крайните потребители. Не по-малко сигурно е, че държавата в условията на криза и несигурност сериозно ще усети разликите в приходната част на бюджета.
Безспорно, намаляването на данъчната тежест по време на икономическа криза е не просто препоръчителна, но и доказано ефективна мярка. Има обаче и редица други мерки, които биха довели до по-осезаем, непосредствен и благоприятен резултат, като например:
– Бизнесът би спечелил в пъти повече от подобряване на бизнес средата, в това число от своевременно намаляване на изискуемите регулаторни режими (вкл. на общинско ниво);
– Правилна и полезна стъпка е в посока намаляване на преките данъци, особено на осигурителната тежест с бързи темпове. Мерки в това направление не просто биха подобрили бизнес климата, но и биха спомогнали за „излизане на светло” на повече икономически субекти.