Интервю на Емил Георгиев, член на Консултативния борд на Института за модерна политика, за оценката му за предварителните избори в „Синята коалиция”, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Господин Георгиев, в навечерието на отворените предварителни избори на „Синята коалиция” казахте, че ако на 12 юни пред урните не се явят поне толкова избиратели, колкото гласуваха за нея през 2009 г., това ще бъде фиаско за лидерите й. Как оценявате приключилия вот и дали Иван Костов и Мартин Димитров трябва да понесат политическа отговорност за него?
Емил Георгиев: Да напомня, че на миналите парламентарни избори за сините гласуваха около 285 хиляди души. В неделя „Синята коалиция” бе зачетена от малко над 75 хиляди избиратели, 21 хиляди от които в София, по данни от щаба на СДС. Интересен факт е, че до 18 часа са гласували около 58 хиляди, а до 20 часа броят на избирателите нараства със 17 хиляди… Независимо, че нямаме данни от независим източник за броя на участвалите, посоченото крайно число според мене е на ръба на оцеляването на двете традиционни десни партии. Допустимият санитарен минимум би бил 175 хиляди гласа, колкото бе 4%-та бариера за влизане в парламента, но ние виждаме, че СДС и ДСБ са далеко от него. През 1996 г. на предварителните избори на СДС участваха 857 хиляди души, а Петър Стоянов спечели на балотажа с над 2 милиона и половина гласа. Трябва да имаме предвид, че за президент и кмет като мажоритарни кандидати винаги гласуват по-широк кръг хора от твърдите ядра и перифериите на партиите. И в този случай беше така, както показа знаковото участие във вота на фигури от БСП като Меглена Плугчиева и Георги Кадиев. В този смисъл смятам, че лидерите на коалицията трябва да поемат своята отговорност за продължаващата ерозия на „синята идея”, като просто се оттеглят.
Фокус: Според премиера Борисов обаче европейските ценности на „сините” са припознати широко дори и от ромите…
Емил Георгиев: Да, според свидетелството на кмета на Кюстендил в неговия град около 10 на сто от отишлите да гласуват са роми. И на други места като Варна и Шумен има данни за немалко ромско включване. В последния град в секцията на центъра до 10 часа са гласували около 50 души, докато малко след това идват да пуснат бюлетина накуп над 40 роми, уж от културно-просветна организация, партньор на СДС. Но не в това е въпросът. Всеки имаше право да гласува, така че крайният резултат показва просто колко са сума сумарум заинтересованите да има сини президент на републиката и столичен кмет. В този аспект много показателна е електоралната география на предварителните избори. В разкритите 654 секции в цялата страна са гласували средно по 116 души. За дванадесет часа изборен ден можете да сметнете по колко души на час са минавали през тях. Освен това трябва да се изтъкне, че само в единадесет области, извън София, до урните са отишли повече от 2000 избиратели. Вотът е предизвикал по около 1500 и по-малко избиратели в такива важни области като Габрово, Добрич, Ловеч, Перник, Сливен, Стара Загора, Хасково и Шумен.
Фокус: Според Асен Агов от ДСБ участието на предварителните избори у нас е сравнимо с това в малко по-малкия от България американски щат Масачузетс, където на „праймърис” са гласували около 40 хиляди души?
Емил Георгиев: Това сравнение ми прилича на закачливата тарикатска песен, в която се пее „Искам да съм негър в щата Алабама”… Не знам от къде господин Агов черпи данните си, ала очевидно не е проверил поне в интернет. Истината е доста по-различна. През зимата на 2010 г. в Масачузетс се проведоха „праймърис” на Демократическата и Републиканската партии за излъчване на кандидати за частичните избори за Федерален сенат, тъй като трябваше да се избере сенатор на мястото на починалия Едуард Кенеди. Участваха над 664 хиляди регистрирани избиратели на демократите и над 162 хиляди гласоподаватели на републиканците. А републиканският кандидат спечели същинските избори с 1 милион и 168 хиляди гласа срещу 1 милион и 60 хиляди за претендентката на демократите. Виждате какви са съотношенията между предварителните и реалните избори. Ясно е, че изобщо не може да се прави сравнение с България и изтъкването на подобни примери просто показва неувереност в собствените сили. Обективното четене на данните от нашенския предварителен вот сочи, че гласоподавателите не разпознават своя президент сред кандидатите на „Синята коалиция”. Малко по-добро е положението с номинацията на Прошко Прошков. С тази значителна подкрепа вероятно той ще е основен състезател в кметската надпревара за столицата. Но забележете, че и той изтъкна като най-голямо свое предимство, че е подкрепен от гражданите на София, а не от партиите. Очевидно е, че моделът на Меглена Кунева накара партиите да преосмислят формулата на своето участие на изборите. За същото говорят и разнопосочните твърдения на Бойко Борисов. От маловажна за ГЕРБ позицията на президента се превърна в значима номинация на, забележете, „непартиен и приемлив кандидат”, издигнат с бюлетината на управляващите. Само Румен Христов продължава да се надява, че ще стигне до втори тур заради „ясната партийна подкрепа” от 42 хиляди гласа на своята формация.
Фокус: Излиза, че поддръжниците на ДСБ все пак губят повече от така наречената обща победа на „сините”?
Емил Георгиев: Да, струва ми се, че те няма за кого да гласуват за президент. Самият факт, че тепърва ще се обсъжда кандидатура за вице от партията на Костов, а не беше номиниран автоматично Светослав Малинов, показва разнобой между коалиционните партньори. В светлината на последните публикации, че Петър Стоянов е приемливата за Борисов кандидатура, който ще се яви под шапката на Европейската народна партия в двойка с кандидата на СДС, автентичните десни избиратели ще бъдат поставени в още по-маргинална позиция. Реализацията на една такава хипотеза би била служебна победа за ГЕРБ и СДС, които ще припознаят президента, и за ДПС, което ще подкрепи конфигурация с вице Румен Христов. Симпатизантите на ДСБ ми изглеждат като електорални сираци в този момент. Политическите бездомници обаче най-често се приютяват в центъра, където са либералните ценности, защитаващи свободата и правата на човека.