Д-р Венелин Л. Стойчев, Институт за модерна политика:
Днес пак чухме шокираща черна хроника за катастрофите по българските пътища. През месец август броят на произшествията се удвоява. Удвояват се и предложенията за по-строги санкции срещу шофьорите, отнемане на автомобилите на пияните водачи, криминализиране на предоставянето на МПС на неправоспособен водач и т.н., и т.н.
Вярвам, че е основателно да направим паралел между войната по пътищата днес у нас и борбата срещу дуелите в Европа. През 17.в. в Европа се надига цяло движение, което се опитва да озапти не просто нестихващата, но разширяващата се практика на дуели, които погубвали елита на обществата. Романтичната представа за дуелите, като честен сблъсък между мъже на честта, които поръчват на хубавката сервитьорка за закуска „два пистолета и само едно кафе, моля” е плод на фантазиите на 19. в. и няма нищо общо с коварната практика на реалните дуели от 17.в.
Реалната практика е много сходна с бюлетините на КАТ, които съобщават броя и възрастта на загиналите през последния уикенд.
Но за мен днес по-важно е друго – всички опити на властите да овладеят мащабите на онази дуелена епидемия претърпявали пълен провал. Първо се захванали да повишат санкциите на дуелиращите се, но това не дало никакъв положителен резултат. Във Франция през 1609 г. крал Хенри ІV се опитал да се бори с проблема, като разрешил официално средновековните дуели, които се провеждали пред публика и при строги правила. Но това било нещо като отваряне на състезателните писти за любители и не дало почти никакво отражение върху нелегалните дуели, които всъщност представлявали същинският проблем.
В Англия Джеймс І събрал най-мъдрите си мъже и изготвил систематичен цялостен план срещу дуелите, включващ законодателни мерки, по-строг контрол в университетите и казармите, криминализиране на участието в дуели. Отново не бил постигнат никакъв резултат. Най-доблестните мъже на нацията продължавали да се избиват едни други като псета.
И ако вие си мислите, че само безразсъдни и безотговорни хора са участвали в дуелите, си припомнете за А. С. Пушкин.
Причината за дуелите и за много от катастрофите по пътищата днес е една и съща – накърнено его. Затова дуелите отмрели с възникването и развитието на самосъзнание за смисъл на живота, който излизал отвъд тесните граници на егото на този или онзи офицер. Този смисъл е в идеята за общо благо, за национален интерес. Този смисъл е в самосъзнанието за принадлежност към човечеството. Когато си част от човечеството, когато си се изправил на пътя на прогреса, тогава разбираш, че не е лесно човек да умре за една кауза. Но още по-трудно е да живее за една кауза.
Много ми се ще у нас днес да започнем дебат за това какво е общо благо, какъв е националният ни интерес, какви са националните ни цели и приоритети. Да започнем заедно да дефинираме онова, което Имануел Кант нарича „съвременност”, „актуалност”. Да започнем да се питаме какви са целите на нашето общество в контекста на Европейския съюз и ускоряващите се процеси на глобализацията.
Мисля, че президентската кампания е добър повод за подобен дебат. Стига, разбира се, всички кандидати да имат куража да се обявят и излязат на светло…