Статия на председателя на ИМП Борислав Цеков във в.”Стандарт:
Трагедията в Катуница разтърси страната. Убийството отпуши етническо и социално напрежение. Амалгама от справедлив гняв на възмутени граждани, протест срещу официозните институции и медии, но и екстремистки крясъци и фашизоиден блясък в очите. Катуница е диагноза на държава, партии и политици. Отвратен съм от реакциите им. Неадекватни, лицемерни, дрънчащи на кухо. За едни случаят бил само криминален и страницата трябвало да се затвори. За други – повод за пишман националистическо квичене. Цял Консултативен съвет по национална сигурност се напъна, а роди запъртък, от който няма да има никакви последствия – пак някакви списъци, регистри и общи пожелания институциите да си вършат работата, която са длъжни да вършат по закон. Мрънкане от правителството и от опозицията. Мрънкане от прокуратурата и от МВР. Единствено ДПС се държа като национална партия на отговорни граждани на България, туширайки напрежението в Столипиново, докато хулигани палеха офисите им, а други пускаха перфидни слухове и се опитваха да палят етническата черга. Държавата е Катуница. По една Катуница има във всеки град и всяка община. В Президентство, правителство и парламент. Защото никой не желае да поеме отговорност. А колчем се заговори за отговорност, веднага се появяват дърдорковци, които слагат всички под един знаменател, за да прикрият конкретните виновници. Това е зловредна традиция. Отговорността си има конкретни имена – министър “Х”, кмет “Y”, прокурор “Z”.
Има цяла камара от неудобни въпроси, които не получават отговори от властта. Днешната власт. Глупаво е разни клакьори да оправдават сегашното правителство с предишните управления. Проблемите са се трупали през последните 20 г. – факт. Но предишните управници и лидери са си получили заслуженото тъкмо защото са допускали политически чадъри над бандити и олигарси. Народът затова ги е пратил я в опозиция, я в политическия архив. За това, че хлябът е клисав, виновен е хлебарят, който го меси днес, а не онзи, който вече е уволнен. Цели две години стават, откакто властта е у ГЕРБ.
Мнозинството от народа им гласува доверие, защото Борисов обеща справедливост и възмездие за бандити и корумпирани политици. Резултатът – нито справедливост, нито възмездие. Проблемът е, че никой не понася отговорност за това. Нито за полицейското насилие, нито за незаконното подслушване, нито за ръста на битовата престъпност. Сега очевидно никой няма да поеме политическа отговорност за данъчния рай, в който е живяло лицето Кирил Рашков. Като че ли някой друг, а не герберката Менда Стоянова или червеният кандидат-кмет Търновалийски в Пловдив е трябвало да погнат наглата ромска фамилия за неплащани с години данъци. И въобще, какво още трябва да се случи след Шенген и Катуница, за да се стигне до оставки в МВР?
На този фон протестите от последните дни са ялови и няма да доведат до нищо. Не защото нямат основание. А защото нямат истински политически искания. Надига се глас за всичко друго, но не и за отговорност от днешната власт. Ни вопъл за оставки в правителството, ни стон за политическа промяна или предсрочни избори. Чак е подозрително такова протестно великодушие към властта.
Какво да се прави? Без претенции да давам рецепти, важно е да се започне с три неща. Първо, тотална образователна повинност за всеки гражданин на България – задължителното по конституция образование до 16-годишна възраст трябва да бъде наистина задължително. В противен случай – без детски надбавки, без социални помощи и административно обслужване. Второ, национално споразумение между партиите, което да гарантира, че няма да използват купени ромски гласове, а търговците от махалите ще бъдат изолирани и наказани. Трето, общи усилия на държава и общини ромските махали да бъдат изкарани от сомалийското битие – вода, канализация, улици.
Но над всичко стои въпросът докога ще търпим МВР и полиция, които харчат повече от милиард годишно, но ни гледат с досада, когато се оплачем, че жилището или реколтата ни са обрани от нагли крадци. Правят се на разсеяни, докато известните на цялата махала дилъри продават наркотици в двора на училището. Или пък извръщат глава, докато мутри и обикновени хулигани дерибействат и газят правилата. Ето тази “Катуница” е по-страшна от всичко.