Зинаида Морарова, член на Консултативния съвет на ИМП:
Дълго време чаках да чуя какво ще каже кандидатът за президент на ГЕРБ за това, което стана в Катуница и последвалите протести в цялата страна. И дочаках,но с ужас трябва да призная че надмина всичките ми очаквания. Като един бъдещ обединител на нацията Плевнелиев с благ тон ни отрезви „хората не ме питат за Катуница , а искат да стиснат ръката ми“ . Със сигурност това откровение ви е оставило без дъх. По-точно казано в ужасно бездихание. Знаех си ,че той не се изказва без да чуе началника си Борисов какво е казал и без някой да му напише какво да каже на листче и ето че когато реши да излезе извън рамките на напътствията , показа истинската си същност. Това е човек,който не е много наясно със себе си,какво иска и какво трябва да прави, а представете си имал визия за развитието на България или поне така казва. „Какъв прекрасен човек“ написа един познат в социалната мрежа /той е от ГЕРБ- какво да каже друго/, но когато искаш да станеш президент като че ли не е достатъчно просто да си прекрасен, очакваме да притежава и други качества. На мен поне ми се иска бъдещият президент да ми посочи вярната посока,да покаже смелост , да вдъхне решителност, да усетим неговата водеща роля като лице на нацията, искам да чуя нещата назовани с истинските имена. Защото другото име на кандидат-президент без позиция, устремил се към поредният пост на властта, е просто незаинтересованост. От всичките изказвания на Плевнелиев научих много неща за него.-„ бившата ми жена беше много хубав човек“,“спях на паркинг в Германия“, няма да искам охрана за семейството си когато стана президент“и колко къщи има/не запомних техния брой/. Не знам за вас,но мен ничий личен живот не ме интересува. Бих искала да чуя какво ще направи ако стане президент – за България,за народа ни,не за себе си. Но това е трудно достижимо, когато не можеш да формираш позиция и чакаш нечии инструкции. Така че да е ясно, ако искате да питате нещо Плевнелиев ,без да ви е разрешено, съвсем очаквано отговорът ще е „Елате утре!“, за да има време да притича до кабинета на премиера и да чуе той какво мисли. Човекът е прекрасен, и се усмихва на всичкото отгоре ,винаги ,и не е от никакво значение какво се случва в държавата. Ако ви трябва президент с когото да се ръкувате и това ви носи радост или пък да ви каже- ще ви отговоря,но „Елате утре!“ –вие сте направили своя избор,но това не може да е моят президент. Вярвам и на мнозина също.