Да се взривява словото с терор е отвратително. Каквото и да е словото, който и да е авторът. Но когато става дума за един изявен журналист, за когото няма забранени теми, какъвто е Сашо Диков, очевидно терорът е срещу свободата, срещу демократичния ред. Още по-отвратително е, че терористичният акт срещу него се случва във време, когато териториите на свободните медии са анексирани от политически и икономически картели; когато пошлостта и лъжата крещят от купищата жълти издания; когато от все повече медийни трибуни се носи не гласът на свободната и плуралистична журналистика, а долнокачествена пропаганда от тоталитарен тип.
В днешна България това не е прецедент. Преди години бомба избухна пред “Труд”, после партийна шайка нахлу в редакцията на критичен седмичник, железни прътове смляха журналист, тази година взрив разтресе друга редакция.
Бедата е, че терористичният акт от онзи ден не е просто изолирано петно върху облика на страната, а се вписва в нелицеприятната картина на българската действителност днес. В политиката основни играчи са мутри с пагони и без пагони; хора, от чието минало крещи принадлежността към уличните групировки; съдружниците на ВИС, СИК и другите трибуквени тумори, които белязаха годините на прехода.
Грозната истина е, че нито един от тези случаи не е разкрит от МВР. И атентатът срещу Сашо Диков ли ще остане сред тях?