Социологът д-р Венелин Стойчев, Гражданска мрежа за модерна политика, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Стойчев, какви са оценките Ви на изминалия първи тур на изборите? Коя теза споделяте, че са проведени съобразно Изборния кодекс, или че от 20 години не е имало толкова лошо организирани избори?
Венелин Стойчев: Това действително са най-лошите избори у нас за последните 20 години. Тези избори са някаква кошмарна драма на абсурда, в която участват героите на Алеко Константинов, които са запазили манталитета си, но са въоръжени с модерни СРС-та, мобилни телефони и лаптопи. За мен няма съмнение, че това са най-лошите избори. Въпросът е защо са толкова лоши. И мисля, че Изборният кодекс е една от причините за това. Защото помните, че управляващите заявиха след парламентарните избори, че първата им законодателна инициатива ще е промяната на изборното законодателство. Не спазиха обещанието си, игнорираха мнението на експертите, затвориха се и на тъмно сами си изкомпилираха един еклектичен Изборен кодекс, който след това силово наложиха в парламента, оставайки глухи за много смислени предложения, които дадоха политици, представители на гражданския сектор, на академичните среди, външни наблюдатели. Това от една страна.
От друга страна – стои въпросът с администрирането на изборния процес. Административното организиране на изборите е чист като сълза израз на административната култура, която ГЕРБ като партия, имитирайки битовите рефлекси на премиера, налага през последните години. Когато формализираните процедури, институционалните отношения, кодифицираните практики, са подмолно подменени с лични обвъзраности, с разпореждане по телефона, събиране на министри по магистралите, назначаване на семейни приятелки и ритане с Вучката, тогава се разяжда не просто демокрацията, а изобщо носещите структури на модерната държавност. Аналогиите с тоталитарните режими на Мусолини, Сталин и Хитлер мога да ги изредя в резюме, ако имам стотина страници.
Вече на трето място идва въпросът какви са ефектите от толкова лоши избори. За мен това е най-важният въпрос. И управляващите трябва да си дадат сметка, че безобразията, които провокираха, ще им се стоварят обратно върху главите, защото, заслепени от високомерието си, те в момента пеят на висок глас в лавиноопасна зона – когато системно по най-лицемерен и безпардонен начин силовашки затлачваш каналите за гражданско участие на светло, чрез политиката, чрез институциите на демокрацията, тогава не се знае кога и какво ще изскочи от тъмното. Исторически примери за това – бол.
Фокус: Кои са изненадите на първия тур?
Венелин Стойчев: На този въпрос вече не може да се отговори, защото не знаем колко фалшиви са резултатите. Ето това е голямата трагедия – защото дори и да има кандидати на ГЕРБ, които действително избирателите сигурно са подкрепили, както вероятно се е случило с Йорданка Фандъкова или Таня Христова, тези лоши избори вече заразиха мандатите им с корозията на нелегитимността…
Фокус: Какви са прогнозите Ви за избирателната активност на 30 октомври?
Венелин Стойчев: Скандалите, корупцията, нарушенията винаги смъкват избирателната активност. Много граждани днес се питат защо да си губят времето с гласуване, след като бюлетините им после вятърът ги разнася из улиците, а някакви депутати диктуват в ОИК какви да са резултатите. Да не говорим за това, че много хора не виждат реална алтернатива. Претенцията на Плевнелиев, че бил десен кандидат би била смешна, ако не беше ужасяващо цинична в своята преднамерена лицемерност. Само Бог и историята ще съдят тези хора дали от глупост, от слабохарактерност, от тщеславие или алчност са се съгласили да се превърнат в горда фасада, зад която кукловодите им рушат фундамента на българската демокрация… Причините гласоподавателите, които са извън мобилизираните бойни отряди на партийните мастодонти да отидат да гласуват са много по-малко от причините да не го правят.
Фокус: Влияят ли на хората екзит половете в деня на изборите, които така или иначе се оповестяват?
Венелин Стойчев: Дали спадналата гуми пречи на движението на кола, която изобщо няма двигател? Сигурно публикуването на изследвания в деня на изборите влияе на някакви хора, но дори и да не се публикуват през медиите, тези резултати пак достигат до партийните щабове и влияе на тяхното поведение. Защо щабовете да имат право на тази информация, а гражданите да нямат? Но това са бели кахъри – каквото и да е влиянието им, то е несъпоставимо с влиянието на нарушенията – като започнем от купуването на гласове и стигнем до депутатите в ОИК…
Фокус: Споделяте ли тезата, че чрез съзнателно контролирани екзит полове управляващите нагласят една картина на изборите, а с хаоса около приключването и преброяването им си я изпълняват, или това е прекалено голяма мистификация?
Венелин Стойчев: Не е никаква мистификация фактът, че много хора вярват, че това се случва. Включително и политици, анализатори, експерти. Сам по себе си този факт вече опорочава изборите…
Фокус: Как да се гласува на 30 октомври, за да не си похабим гласовете?
Венелин Стойчев: Колкото по-принципен е един човек, толкова по-труден е този въпрос, ако говорим за президентските избори. Вероятно най-мъчен е отговорът за дясно и дясно-центристки мислещите хора. Защото те няма да могат да се разпознаят в Плевнелиев, дори и да се престорят пред себе си, че не виждат зад медийно-холограмния му образ Цветанов и Борисов.
Като прибавим на туй отгоре и изборните фалшификации, задачата става още по-трудна.
Лично аз ще задраскам и двете имена. Така бюлетината ми няма да е валидна, но ще съм постигнал поне три цели: първо, ще съм сигурен, че някой друг няма да ми попълни бюлетината /каквато опасност има, ако пусна бяла бюлетина или не отида до урните/; второ, ще демонстрирам гражданска активност, защото съм гласувал, а не съм за риба; трето – ще покажа какво мисля за фалшивата алтернатива, която партиите ни предлагат в момента…