Нови две конституционни дела, по които страна е Институтът за модерна политика бяха решени през последните дни, като за пореден път юридическите аргументи на ИМП намериха потвърждение от Конституционния съд и се превърнаха в част от действащия конституционен ред в страната.
По първото дело, Конституционният съд отхвърли като изцяло неоснователно искането на омбудсмана да бъде прогласено несъответствие с основния закон на текстовете от Гражданския процесуален кодекс, според които заповед за изпълнение се издава въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките по облекчена процедура (чл. 417, т. 2 ГПК). Според поддържаното от омбудсмана К.Пенчев становище тази разпоредба поставяла посочените кредитори в по-благоприятно положение при реализиране на техните права спрямо останалите правни субекти. След като Конституционният съд призова за Института за модерна политика като заинтересована страна, в обстойно аргументирано наше становище се доказа неоснователността на поддържаното от омбудсмана искане (пълният текст на становището – виж тук). От решението на КС е видно, че конституционните магистрати споделят аргументите на Института за модерна политика, като част от тях са възпроизведени и в самия текст на решението (виж тук).
По второто дело, конституционните съдии уважиха искането за обявяване на протиковонституционност на лустрационните текстове в Закона за БТА. В своето становище, Институтът за модерна политика даде и допълнителен принос към практиката на Конституционния съд, като към излаганите от ИМП аргументи по други сходни дела (виж например Становище на ИМП по к.д. № 8/2011) , бяха добавени и аргументи от практиката на Съда в Страсбург. В своето становище ИМП подчертава: „В същото време, обаче, изрично се изтъква, че подобни ограничения и лустрационни текстове биха били оправдани само, ако са пропорционални на преследваните цели. Съдът приема, че ограничаването на някои човешки права чрез лустрация е пропорционално в посткомунистическите държави в периода на преход от тоталитарна към демократична система, доколкото съществуват сериозни рискове за този преход. Отдалечаването на тези мерки във времето, обаче, ги прави непропорционални на преследваните цели (Виж: Sidabras and D?iautas vs Lithuania). В делото ?danoka v. Latvia Съдът подчертава, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на Конвенцията. Както отбелязва Съдът това с още по-голяма сила е валидно за държава-членка на Европейския съюз, защото демократичното й устройство е извън съмнение”.
Тези аргументи на ИМП са намерили подкрепа от КС и са вписани в неговото решение.
В периода 2011-2012 г. Институтът за модерна политика е конституиран като страна по общо 12 конституционни дела, като по всички тях е представил становища – пълна информация виж тук.
В момента се очакват решенията на КС по други две дела, по които страна е ИМП – относно Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (виж становището на ИМП – тук) и за временната парламентарна комисия за помилванията (виж становището на ИМП – тук).