Според последната информация от ЕК (Европейската комисия) става ясно, че България ще загуби ресурс по ПРСР (Програмата за развитие на селските райони) 2007 -2013. Това което е по притеснително е, че средствата, които се предвиждат за страната за следващия програмен период (2014 – 2020), поне на този етап се очертава да бъдат намалени с 500 милиона евро.
Какво означава това?
Това е ясен сигнал от страна на ЕК, че страната със сигурност няма да усвои 500 милиона евро до края на 2013 г. Това решение е пряк резултат от ситуацията по усвояване на тези средства в Р България. Съгласно регламентите на ЕК, когато дадени средства не се усвоят за определен програмен период, те не се залагат за следващ. Така тези пари могат да бъдат пренасочени към сфери или страни където тези пари ще бъдат оползотворени.
За да е пълна картината какво се случва към момента, ще направя кратка ретроспекция на причините довели до ситуацията в ПРСР.
Едновременно с приемането на България, като пълноправен член в ЕС, стартира и настоящия програмен период 2007-2013. Подготовката на националната ПРСР започва след това. Следва одобрение от ЕК и едва през 2008 стартира първият прием на документи, съответно и първите плащания.
За да се навакса закъснението се обявява едновременно прием по няколко мерки, в резултат на което се получава т. нар. „тапа”. Приети са хиляди предложения. Основния проблем се оказва липса на работеща визия как да бъдат разглеждани и одобрявани тези проектопредложения. Резултатът е проектите се разглеждат с огромно закъснение, в някои случаи до две години.
За този период от време, част от забавените проектни предложния на практика стават неизпълними.
През този период до обработката на забавените проекти приемите са неправилно планирани, хаотични и редки.
Забавеното разглеждане на проектите води и до ниски нива на договаряне, което предполага загуба на средства по така нареченото правило „N+2” (ако 2 години не са изразходвани средствата от даден бюджет, трябва да се върнат в Общия европейски бюджет т.е. ако дадена сума е от бюджет 2010 г. държавата членка, ако не ги усвои до 31.12. 2012 г. ги губи – автоматично и средствата отиват обратно в Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
Съгласно това правило договорените, но неусвоени пари след две години автоматично се отчисляват (махат) от бюджета на ПРСР на Р България и отиват обратно в Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони.
Когато започва една програма от подобен вид авансовите плащания са начин за ускоряване на процеса за реализиране на финансовите цели, авансите се явяват като “стартер за запалването на двигателя” на даден проект. Най-често масирани авансови плащания в края на дадена финансовата година се сключват с общините. Смята се, че при тях рискът е най-малък. Освен това размерът на предварителното финансиране е много по-голям в сравнение с частните проекти и може да резервира по голям финансов ресурс. Реално обаче съществува сериозен финансов риск за бюджета. В какво се състои този риск:
1.Преведените пари към общините от гледна точка на европейския бюджет се водят договорирани, но реално те не са, т.е. ако договорен общински проект не се реализира, средствата преведени авансово трябва да се върнат в Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, като неусвоени и реално авансите платени по тях остават за сметка на бюджета на страната членка.
2.До момента преобладаваща част от извършените плащания в Р България по ПРСР са авансови. Разчита се, че авансовите плащания, ще спасят даден годишен бюджет за да се намалят средствата, които ще се изгубят.
За да се разбере по лесно представения модел, ще дам следния пример с една от най-интересните мерки за земеделските производители – Мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства”.
За прилагане на програма от типа ПРСР е необходимо определена процедура, чрез която когато нещо, което не е предвидено предварително да има възможност да се добави или промени. Тази процедура се нарича “изменение на програмата”, защото то променя първоначалните параметри и добавя нови. За да има една такава промяна тя се инициира от държавата членка към ЕК с искане на промяна на даден параметър. За да се определи последователността на тези изменения те имат пореден номер например: 1…2…3…4 и т.н.. Тези промени за програмния период 2007- 2013 г. до момента са девет. След всяко искане се чака одобрение от ЕК. Ако едно искане не е правилно формулирано, ЕК иска допълнителна информация. Ако такава информация не се предоставя, забави се или е проформа, ЕК няма основание да одобри или отхвърли направеното искане и то остава без отговор до момента, в който не се получи исканата допълнителна информация.
Със седмото изменение на ПРСР са прехвърлени средства от други неатрактивни мерки към мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства”, чака се одобрението от ЕК. Губи се време за прехвърлянето на посочените средства, но в крайна сметка прехвърлянето на средствата е одобрено. В деветото изменение обаче средствата от Мярка 121 са заявени за прехвърляне към общинските мерки, което от гледна точка на ЕК е меко казано “странно искане”.
Какво се случва, докато се иска прехвърляне от една мярка по друга, дадените пари по принцип не се договарят по нито една от двете мерки(ако се договарят риска е за националния бюджет). В момента обаче тези средства са договорени с общините и дори са преведени авансовите плащания.
Оказва се, че по мярка, по която има голям обществен интерес, като мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства” (тази мярка се радва на голям интерес, тъй като земеделските производители успяха частично да си обновят земеделската техника. без техника не може да има съвременно земеделие), е имало ресурс, който обаче ще бъде прехвърлен към общините. Освен това, не се знае какво ще се случи с поисканото изменение – дали ЕК ще го одобри или не.
През времето докато се чака отговора на ЕК, средствата, които са заявени за прехвърлене от 121 мярка са блокирани.
При отказ от страна на ЕК да прехвърли исканите по девета нотификация 233 млн. евро по общинските мерки, средствата по мерките остават където са сега и води до забавяне на договарянето през 2013 и още по-голям риск от загуба на средства през 2013 г.
В момента се повтарят грешките от 2009-2010. Сега отново има много проекти за обработка, натрупани през 2012 г. За периода юни-август 2012 прием има по почти по всички мерки и кандидатите, особено земеделските производители и преработвателите, отново чакат проектите им да бъдат обработени.
Докато през 2009-2010 забавянето не водеше автоматично до загуби, то сега последствията от тези грешки водят автоматично до загуба на средства за страната.
В момента договорите с общините се изпълняват в срок от 30 месеца след съгласуване на последната по време тръжна процедура за строително-монтажни работи. На практика така пост фактум е заложена загуба, ако няма изменение.
При преговорите за следващия програмен период спешно е необходимо възобновяване на искането за замяна на правилото “N+2” с “N+3”. При наличие на правило n+3 ще се избегне риска от загубата на средства при договорени проекти на общини.
По долу са изброени някои слабости при прилагането на ПРСР 2007 -2013, които могат да бъдат избегнати при прилагане на следващия програмен период 2014-2020:
- Забавяне на стартирането на програмата;
- Липса на равномерна обработка на проектните предложения и предоляване на “тапи” и “силови тласъци”;
- Честа промяна на нормативната уредба и смяна на правилата след прием на проектни предложения;
- Ниски нива на договориране;
- Необявяване на приеми при наличен бюджет;
- Силна зависимост от авансови плащания за предпазване от загуба на средства;
- Липса на електронно управление;
- Голям дял на проектите с непълна съпътстваща документация, което удължава срока за оценка;
- Много на брой мерки със сложни и бавни процедури;
10. Липса на синергичен ефект от подпомагането на ПРСР и ОПРР(Оперативна програма за регионално развитие), въпреки постигнатото ясно разграничаване между обхвата на мерките и дейностите по тях;