В предаването „Преди всички” на програма Хоризонт на БНР тази сутрин Ивилина Алексиева, изпълнителен директор на Института за модерна политика, представи изводите на Института за дейността на Народното събрание през първата година от мандата му. Изводите се базират на наблюдение на законодателния процес и парламентарния контрол и оценка на съответствието им с принципите на добро управление и защита на права, обективирани в поредица от мониторингови доклади на Института.
Като позитивни аспекти в дейността на парламента бяха отбелязани усилията най-вече на парламентарното ръководство по разширяване на публичния достъп до информация за законодателния процес (публикуване на стенограми от пленарни заседания и от дейността на постоянните комисии; промени в Правилника на НС за създаване на публичен регистър на гласуванията на народните представители), както и повишената прозрачност на финансовото управление и разходването на бюджета на Народното събрание.
Наред с положителните аспекти, обаче, Алексиева представи и редица трайни и тревожни тенденции на дейността. Тя отбеляза повишените обществени очаквания към този парламент за провеждане на нов тип политика и припомни обещанията на партия ГЕРБ при откриването на 41-то НС промяната в държавата да започне с промяна в самите народни избраници, които да бъдат пример за гражданите със своя труд и отговорност. Като несъответстващи на обществените очаквания и поетите ангажименти бяха очертани редица сериозни проблеми.
Като общ проблем на законодателния процес беше представено рязкото влошаване на качеството на приеманите закони – внасяне на законопроекти, включително и от Министерски съвет, които оставят впечатлението за случайност и хаотичност, а не на добре премислена законодателна политика; липсата на задълбочен анализ на необходимостта от приемане на дадени законови промени, липсата на оценка на съответствието на внасяните законопроекти с международните правозащитни стандарти и на оценка на последиците, до които ще доведе съответната законова промяна. Беше подчертано, че не са изпълнени очакванията с течение на времето и придобиване на повече опитност от управляващите проблемът с качеството на законопроектите да бъде преодолян.
Остра критика беше отправена към пакета законопроекти, внесен от Министерски съвет, с които се редуцира съставът на редица независими регулаторни и правораздавателни органи, като по този начин се поставя под съмнение тяхната независимост и безпристрастност, както и се увеличава рискът от неефективност на дейността им. Мотивите за тези промени са бланкетни („оптимизация”, „бюджетни икономии”, „ограничаване на корупцията”), не се базират на действителен анализ на дейността на регулаторите, а и са несъотносими към естеството на предлаганите промени.
Отчете се и засилено влияние на частни и корпоративни интереси върху законодателството в ущърб на широкия обществен интерес. Беше припомнен старта на дейността на Народното събрание, при който бяха внесени поправки в законите за нотариалната дейност и за лова, с които се предлагаше уредба на персоналните интереси на конкретни депутати от мнозинството. Проблемът се илюстрира и със законодателни инициативи от последните няколко седмици: скандалните поправки в Закона за автомобилните превози, предвиждащи узаконяване на детските екскурзии с амортизирани автобуси, които бяха забранени след трагедията в р. Лим; отменената забрана в Закона за обществените поръчки, според която не се допускаше фирма да кандидатства за обществена поръчка в едно министерство, ако роднина на министъра е в нейното ръководство; промените в Закона за опазване на земеделските земи относно приоритетната продажба на такива земи на техните арендатори и др. Беше подчертано, че безпрецедентният случай с фалшифицирания от представители на мнозинството законодателен текст в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите е истинско посегателство върху конституционно правния ред и правната сигурност. Създаването на анкетна комисия в парламента по този случай беше оценена позитивно, но едновременно с това се подчерта, че този недопустим акт изискваше много по-категорична и бърза реакция на ръководството на Народното събрание и на управляващото мнозинство за търсене на отговорност от виновните лица.
Относно парламентарния контрол Алексиева припомни обещанието за по-голяма дисциплина на народните представители от това Народно събрание, като изрази съжаление, че парламентът продължава порочната практика от предходни парламенти по време на контрола, залата да бъде почти празна. За една от основните причини за тази практика беше посочена липсата на разбиране за новата ролята на парламентарната институция на България в условията на европейското членство, при която за сметка на намаления интензитет на законотворческата дейност, в сравнение с периода преди присъединяването към ЕС, днес българският парламент трябва съществено да увеличи тежестта и значението на парламентарния контрол върху правителството и цялата йерархия на изпълнителната власт. Като допълнителен аргумент за неразбирането на засилената роля на парламентарния контрол Алексиева представи факта, че на този етап не се възприемат от правителственото мнозинство идеите за модернизация на парламентарния контрол, предложени от Института за модерна политика за въвеждане на по-гъвкави форми на „блиц”-контрол върху министрите в съответствие с добрите практики в редица страни членки на Европейския съюз. Показателно в тази насока е и системното неучастие на 170 депутати в пленарния парламентарен контрол.
Всички изводи за дейността на Народното събрание за неговия едногодишен мандат ще бъдат представени на пресконференция, организирана от Института за модерна политика, която ще се проведе на 05 юли 2010 г. (понеделник) от 11.00 часа в БТА.