Борислав Цеков, основател на Института за модерна политика:
Статията е публикувана във в.”Галерия” от 30.06.2010 г.:
Стана една година откакто с почти деветосептемврийски блясък в очите, новите управляващи положиха клетва в Народното събрание и грабнаха властта. Без пълно мнозинство, но пък с безропотната подкрепа на „Атака”. На всички ни, независимо от партийни пристрастия, като че ли беше писнало от „летящите чинии” на Доган, от управленското високомерие, задкулисните машинации и корупционните миризми, лъхащи от тройната коалиция. Истината е, че след икономическия напредък от периода 1997-2005 г., кабинетът на Станишев забави реформите, а държавата се бюрократизира прекомерно по формулата 8:5:3. На хората им дойде до гуша и дори мнозина, които иначе не симпатизират на Борисов и неговия ГЕРБ, поискаха промяна. Година по-късно вече е безпощадно ясно – промяната се оказа обикновено менте. Реформите напълно спряха. Усвояването на еврофондовете е почти замразено дори на фона на ниската усвояемост от предходните години. Администрацията е парализирана от неправомерен натиск и масово назначаване на некомпетентни партийни протежета. „Най-правилният” бюджет, с който се самовъзхваляваше мнозинството се оказа тотално сбъркан. Липсата на ефикасна антикризисна политика мачка бизнеса и изхвърля все повече хора на улицата. Развихри се и небивала полицейщина, гарнирана обаче с нулев напредък в борбата с престъпността, защото нереформираното МВР и прокуратурата така и не се научиха да събират годни за пред съда доказателства…
На този фон, за съжаление, Народното събрание затъна в истинско тресавище от посредственост и зле организиран хаос. Този парламент е шампион по „сиво законодателство”, което съдържа корупционни предпоставки или пък гази правата на гражданите. Не е нужно да си припомняме, че сред първите законопроекти, с които се занимаха управляващите бяха поправките в законите за нотариалната дейност и за лова, с които се уредиха персоналните интереси на конкретни депутати от мнозинството. Вече има доста по-нови и по-скандални случаи. Благодарение на обществената реакция едва се размина, например, приемането на скандалният законопроект, подписан от премиера Борисов, който щеше да узакони отново детските екскурзии с раздрънкани автобуси, забранени след трагедията в р.Лим. Но последва камара други „сиви” закони. Доскоро беше забранено фирма да кандидатства за обществена поръчка в едно министерство, ако роднина на министъра е в нейното ръководство. ГЕРБ обаче гласува срещу този антикорупционнен текст и така узакони практиката на „батко и братко”. В НПК пък, наред със скандалните промени, които въведоха „тайните” присъди и върнаха „вечните” обвиняеми, се промъкна тихомълком друг лобистки текст, скроен очевидно в нечия угода, пред който поправката „Ванко 1”, срещу която се възмущавахме преди време направо бледнее. Отпадна без никакви аргументи забраната за съкратена наказателна процедура и съответно по-ниски наказания при убийство или пътнотранспортно произшествие след употреба на алкохол. Но без съмнение, срамното първенство се води от фалшивия текст, който депутати от ГЕРБ пробутаха на „Държавен вестник”, за да позволят рекламите на наркотични вещества. Това само да беше сторил този парламент щеше да е достатъчно, за да се дискредитира управлението въобще. Подобен атентат срещу държавността – да се фалшифицира официалният вестник на държавата е без прецедент не само у нас! И вместо незабавна реакция, мнозинството вече месеци наред шикалкави, прави комисии и безплодни заседания, явно с цел да потули скандала.
Анализите сочат, ча като цяло качеството на приеманите закони се влоши чувствително от началото на мандата на 41-то НС. Внасят се, включително от Министерския съвет, случайни и хаотични поправки, които не са част от добре премислена законодателна политика. Достатъчно е да се видят дори само мотивите на законопроектите – пълен формализъм. Липсва какъвто и да е анализ на социалната необходимост, съответствието с правозащитните стандарти, икономическите ефекти. Само общи приказки и бюрократични клишета. В Западна Европа парламентите връщат за доработка дори правителствените законопроекти, ако в тях няма обстоен анализ на очакваните ефекти върху правата на хората, икономическите процеси и пр. Тук не само не ги връщат, ами ги гласуват автоматично, защото били „партийно поръчение”. Наред с това, обещаният от мнозинството още за края на миналата година избирателен кодекс не само се работи почти на тъмно, но е практически в задънена улица.
Не е по-оптимистична и картината на парламентарния контрол. В условията на европейското членство и в духа на Лисабонския договор, парламентът трябва още по-активно да упражнява парламентарен контрол върху правителствената политика. Вместо това, неудобните опозиционни въпроси към правителството често се спират от парламентарното ръководство, а повече от две трети от депутатите не са задавали актуални въпроси и питания към кабинета „Борисов”. От 165 души за периода юли-ноември миналата година, броят на „глухонемите” депутати, които не участват в парламентарния контрол нарастна на 170 за периода февруари-май т.г. Няма изненада, че най-голямата опозиционна фракция – БСП е най-активна в питанията към министрите. Но фактът, че 91 % от депутатите на ГЕРБ (т.е. 107 души) не са задали нито един въпрос говори, че парламентарното мнозинство е просто безволев регистратор на волята на правителството. Любопитно е, че ДПС се нарежда едва на предпоследно място по активност в парламентарния контрол с поставени само 6 актуални въпроса и 2 питания. Питам се, дали тази „незаинтересованост” от дейността на правителството не е още една индикация за тайната коалиция на Ахмед Доган с Бойко Борисов? Трябва да бъдат обаче поздравени депутатите Лъчезар Тошев, Ваньо Шарков, Иван Иванов и Яне Янев, които оглавяват класацията на най-активните „контрольори” на МС.
Въобще, 41-то НС изкласи първата си година с цената на сериозно разминаване с първоначалните заявления и амбиции на ГЕРБ за скъсване с лошите практики от миналото. Дефицитът на компетентност е видим с просто око. Мнозинството се оплете в отровни лобистки паяжини във вреда на обществения интерес и бълва калпаво законодателство. Предизборните обещания отдавна са забравени. Така че, ако трябва да се оценяват „първолаците” от ГЕРБ, най-справедлива би била оценка три на релси. По милост.