Статията е публикувана във в. “Труд” на 3 юли 2010 г.:
Този парламент се оказа безпрецедентно “пробит” от частни и корпоративни интереси, които ув
реждат широкия обществен интерес.
Ако преди частните амбиции бяха притъпявани от правилата на демократичния процес и се сблъскваха със стените на партийните централи, днес вратите на законодателния храм изглеждат широко отворени за “търговци” от различен калибър. Сегашното мнозинство е истински “шампион” по лобистки “пробиви”. Регистърът на “сивото” законодателство, който Институтът за модерна политика води, през последните месеци набъбна прекомерно.
– Поправките за нотариалната дейност и за лова, с които се уреждаха личните интереси на конкретни депутати.
– Скандалният текст, който замалко щеше да узакони отново детските екскурзии с амортизирани автобуси, забранени след трагедията в река Лим.
– Отменената забрана фирма да кандидатства за обществени поръчки в едно министерство, ако роднина на министъра е в нейното ръководство.
– Тихомълком зачеркнатия текст в НПК, който не допускаше съкратени процедури и по-ниски наказания при убийства или ПТП след употреба на алкохол.
– Да не говорим за фалшификацията, при която легитимно гласуваната забрана за реклама на наркотични вещества беше подменена в “Държавен вестник”.
– Та чак до последните скандали с промените в режима на земеделските земи.
Това са най-ярките “бисери” в лобистката корона на управляващите, които, изглежда, нямат ефективна имунна система срещу недопустим частен лобизъм.
И това прави още по-релефна необходимостта от ясни законови правила за публичност на лобистката дейност.
Подобни регламенти са въведени най-напред в САЩ като част от антикорупционната политика. Още през 1946 г. се въвежда изискване всички лица, които извършват лобистка дейност, да се регистрират в публичен регистър и периодично да декларират
в чий интерес лобират и какви материални средства изразходват за това. Приет е и Закон за регистрация на чуждестранните агенти, който предвижда лобистите, ангажирани от чужди правителства за лобиране пред американските власти, да се вписват в публичен регистър.
Благодарение на този закон, който действа и до днес, българската общественост например научи за нашумелия преди време договор на Външно министерство с лобиста Шавес. През 1996 г. американският Конгрес прие по-рестриктивен закон за лобизма, който по-късно претърпя корекции все в такава посока.
Лобизмът е дейност на външни за властта субекти, на организирани интереси, които търсят влияние върху решенията, които държавният орган взема. У нас се шири заблуждението, че неговата регламентация значи да се узакони практиката депутати да получават официално пари от бизнеса, за да прокарват негови интереси в законодателството. Истината е, че по дефиниция законът за лобизма изрично трябва да забрани това. Целта на един такъв закон е да извади на светло кои организации, фирми или физически лица се опитват да влияят върху законодателството в частен интерес.
Това трябва да се съчетае със забрани лобистки структури да финансират депутати и партии. Право на всеки е да защитава своите частни права и интереси пред управниците. Но обществото има право да знае кой за какво лобира и така да преценява действията на властта от гледище на преобладаващия обществен интерес. От друга страна, прозрачността на лобистките практики би насърчила обществените дебати и би помогнала на браншови и граждански организации, които имат разнопосочни интереси да реагират своевременно и да аргументират своите позиции пред законодателя, а не да осъмват с текстове, които други са прокарали “на тъмно”.
Без да е панацея, регламентацията на лобизма е част от “триадата” правила, които гарантират повече чистота на политиката:
– прозрачно финансиране на партиите и предизборните кампании;
– етични стандарти за депутатите, механизъм срещу конфликт на интереси и регистър на деловите интереси на депутатите и на техните сътрудници;
– правила за лобизма, гарантиращи информираност на обществото за тези, които искат да променят закониге в свой интерес.
Европейската комисия има специален регистър на всички организации на гражданското общество, които изразяват мнение по нейните политики. В Европейския парламент пък всички, които искат достъп до институцията се впиват в регистър, достъпен чрез интернет. Правила за лобизма има в Германия, Полша и Литва. Обсъждат се в Словакия, Унгария, Ирландия и пр. През 2006 г. Европейската комисия публикува документа “Европейска инициатива за прозрачност”, с който започна дискусия за механизмите за осигуряване на публичност на лобистката дейност.
У нас досега имаше два сериозни опита за приемане на закон за лобизма – внесеният от мен проект в 39-ото НС и този на депутатите от антикорупционната комисия в 40-ото НС, в чиято разработка също участвах. Скромният ми опит по този въпрос сочи, че срещу тези идеи се надига един разноцветен фронт от партийно невежество, на който пригласят и определени “граждански” среди с нездрави интереси. Но лобистките скандали в този парламент трябва да окуражат тъкмо днешното мнозинство да приеме такъв закон. Най-малкото за да докаже, че не е подвластно на лошата инерция, която затлачи реформаторската политика през годините.