Общинският съветник в Общински съвет – Ловеч Николай Николов пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Николов, тази седмица Вие представяте книгата си „Предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Коментар на нормативната уредба и съдебната практика на Върховния административен съд”, какво е различното и специфичното в нея?
Николай Николов: Книгата е една от първите научни разработки по съдържанието и приложението на един закон, който касае около 60 000 души държавни служители, заемащи основните позиции в държавното управление. Тя представлява опит да се очертаят основните характеристики на едно сравнително нова административно производство. Същевременно, са изведени основните пунктове от практиката на Върховния Административен съд по приложението на закона. Специфичното в сравнение с други научни книги е анализът на една сравнително нова правна материя, изпълнението на която има ключово значение за повишаване доверието на гражданите към органите на държавната власт.
Фокус: Кое предизвика написването на тази книга ?
Николай Николов: Конфликтът на интереси е тема, която не слиза от страниците на вестниците. Същевременно, според мен, в обществото има дълбоко неразбиране и погрешна представа за приложното поле и значението на този закон. Смята се, например че законът е приложим за правоотношения, които възникват в частния сектор, а по дефиниция съвременното разбиране за конфликт на интереси изисква задължително в конкретния спор да има лице заемащо, публична длъжност, посочена в закона. Самият конфликт се схваща в теорията, като сблъсък, колизия между частния интерес на това лице и публичния такъв, който то представлява и възможност, упражнявайки правомощията си, властимащия да работи в полза на първия. На обсъждания на книгата проведени до момента в страната са ми задавали абсурдния въпрос – има ли конфликт на интереси, ако бивш кмет на кметство с прекратени правомощия, поради влизане в сила на осъдителна присъда агитира за дъщеря си, която е кандидат в насрочения по този повод частичен избор. Второ, сред хората които този закон пряко касае и които са десетки хиляди, преобладава уплаха и незнание, поради неяснота на много от понятията и процедурите. В редица конкретни ситуации те не знаят как да действат, за недопускане на конфликти. Трето, в работата на самите професионални среди, които прилагат закона ежедневно възникват въпроси, които са трудно разрешими, поради липса на достатъчно съдебна практика. При тези условия са необходими не просто научни разработки по темата, а широка обществена дискусия, която да разясни основни моменти в закона и даде принос в предстоящото изменение.
Фокус: А Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси работи ли добре към днешна дата?
Николай Николов: Законът е факт и всички заинтересовани се съобразяват с него. По същество той има две функции – превантивна и репресивна. Превантивната определено съществува и дава резултати. Например, за година и половина приложение стана практика задължените служители в това число народни представители да подават декларациите по чл.12, които имат чисто предпазващ ефект и недопускане на конфликт на интереси. Разкриването на конфликти на интереси и санкционирането им са още в начална фаза. На този етап съществуват няколко ключови въпроса, по които ВАС се произнесе със свои актове, както и известни противоречия в практиката му по конкретни казуси – например – могат ли общинските съветници да кандидатстват и печелят конкурси за обществени поръчки в съответните общини. Законът има репресивен характер и е сериозно юридическо оръжие. Затова трябва да се внимава, приложението му да не влезе в режим на една от двете възможни крайности – мъртво право, съществуващ формално в правната ни система закон или въвеждане на несъществени поводи като основание за отстраняване на неудобните, а не непочтените. Крайната цел на този закон е да направи властта и в трите й разновидности, в очите на гражданите по почтена и следователно по-легитимна. За постигането й е още рано да се говори.
Фокус: За кого ще е полезна Вашата книга?
Николай Николов: Според мен книгата би помогнала много на провоприлагащите закона органи – административни съдилища, прокуратура, различни комисии, инспекторати към министерства и други ведомства и т.н. Книгата ще има своето значение и за длъжностните лица, които са проверявани или са потенциален обект на проверка по закона с оглед спазване на техните права. Тя би могла да има и по-широко значение за различни съсловия и граждански групи, за всеки гражданин предвид изключително демократичната основа на закона. Всяко юридическо лице или български гражданин, които имат данни за конфликт на интереси на конкретно длъжностно лице могат да подадат сигнал за това до компетентния орган, без да имат конкретен интерес в съответната ситуация.
Фокус: Какви са материалните основания за възникване на конфликт на интереси?
Николай Николов: Те могат да бъдат сведени до три пункта, като наличието и на трите е задължително. На първо място, следва да има конкретна ситуация в която да участва лице, заемащо длъжност, посочена в чл.3 на закона. Второ, лицето следва да има някакъв частен интерес в случая, който се схваща като една от формите на материална или нематериална облага , които са изброени в чл.2, ал.2 от закона. Сред тях са например и избягване на отговорност, загуба, санкция или друго неблагоприятно събитие. Облагата следва да е налице именно за лицето, заемащо публична длъжност , а не за неговия „съконтрагент” в съответните правоотношения. Трето, овластеното лице следва да е имало възможност, на база правомощията, с които разполага, да реши конкретния казус с оглед на частния си интерес. С други думи констатирания частен интерес да може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на служебните му задължения. Какъв конфликт на интереси ще има, ако разрешаването на съответния въпрос изобщо не е в правомощията на съответното лице?
Конфликтът на интереси не е престъпление. Той е форма на злоупотреба със служебно положение, която е близка до административното нарушение. Конфликт на интереси има само тогава когато длъжностното лице е нарушило конкретната разпоредба на закона и тя е посочена сред административнонаказателните разпоредби на глава ІХ от закона. Дори да има някакво нарушение на закона, което не е визирано като административно нарушение няма да имаме конфликт по смисъла на закона.
Фокус: Коментарът Ви за съдебната практика на Върховния административен съд?
Николай Николов: До този момент от практиката на ВАС могат да бъдат извлечени няколко позиции, които имат ключово значение за приложението на закона. Законът не се прилага за факти и обстоятелства, които са възникнали преди влизането му в сила – 1. 01. 2009 г., поради липса на изрична разпоредба, която да му придава обратно действие. Частният интерес, за който говорихме, следва да не е хипотетичен, а съществуващ и безспорен. Производството е административно и неуредените от него въпроси следва да се прилагат общи процесуални закони като АПК и Закона за административните нарушения и наказания и т.н.. Практиката на съда може да бъде определена като консервативна и внимателна. Същевременно, прокарани са последователно становища, които трудно биха могли да бъдат обяснени на обществото. Например, липсва конфликт на интереси, а от тук и основание за санкция, когато директор на училище назначи свой близък роднина /сестра, съпруг/ не само за огняр или чистачка, но и за помощник – директор. Коректно трябва да подчертаем, че различни състави са изложили подробни аргументи защо в тези случаи няма конфликт на интереси.
Фокус: С какво книгата Ви ще помогне за по-прецизно и неконфликтно приложение на този закон?
Николай Николов: Като проследява и анализира процедурата, посочена в закона с очертаване на правата и задълженията на всички участници в нея. Например, трябва да се знае, че лицето подало сигнала не е страна в производството и няма право да представя нови доказателства, извън приложените към сигнала. Като поставя дискусионни въпроси и стартира обществена дискусия и разяснителна кампания по темата, особено в светлината на предстоящите изменения. Не напоследно място чрез професионалната и гражданска дискусия, която се надявам да реализираме на представянето на книгата в София с участието на законодатели, съдии, представители на изпълнителната власт, общинари, медии и общественици.
Фокус: За финал, нека кажем къде и кога ще представите книгата?
Николай Николов: Книгата ще бъде представена на 8.07.2010г. /четвъртък/ в зала „Александър” на хотел „Радисън”. Трябва да подчертаем, че организатор на изявата е Институтът за модерна политика с ръководител г-н Борислав Цеков. Академичен и граждански коментар на написаното ще направи доц. Цветан Сивков. Заповядайте и благодаря Ви.
Николай Николов е роден на 27. 04. 1972 г. в гр. Ловеч. През 1995 г. завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „право”. В периода 1995 – 1997 г. е стажант-съдия последователно в Софийски градски съд и Окръжен съд – Ловеч. Юрисконсулт на община Ловеч 1997 – 99 г. От 1999 г. до 2005 г. е адвокат, специализирал граждански, търговски и административни дела. 2005 – 2010 г. е член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, избран от Народното събрание.
От 1999 г. и понастоящем е и общински съветник в Общински съвет – Ловеч, като трети мандат е председател на Постоянната комисия по законност, местно самоуправление и нормативна уредба, която от 2009 г. изпълнява функции и на комисия по ЗПРКИ. От 2004 г. е председател и на общинската Комисия за ред и сигурност в община Ловеч.