Политологът Димитър Аврамов,
Институт за модерна политика,
пред Агенция “Фокус” .
Димитър Аврамов: Мисля, че основните фактори, които като че ли бележат началото на есенния политически сезон са на нарастващите несигурност и скептицизъм в обществото относно капацитета на правителството да се справи с най-належащите проблеми в управлението на страната.
Фокус: На какво се дължи това според Вас?
Димитър Аврамов: Има две видими тенденции – неспособността на правителството и на парламентарното мнозинство да следва ясна и прогнозируема политическа линия и наред с това непрекъснати скандали за злоупотреби с власт, конфликт на интереси и служебно положение, които идват от управляващата партия. Независимо от вероятно добрите управленски намерения на премиера и кабинета, липсата на компетентност в управляващата партия вече застрашава развитието на цели сектори, като например здравната система на страната. Ако трябва да се шегувам, въпреки, че това не е за шега, с това състояние на здравната система ще живеем по-малко и ще се по-болни.
Фокус: А в сферата на икономиката?
Димитър Аврамов: Това е другият важен фактор, който поражда скептицизъм относно способностите на правителството да провежда реформи. Един акцент – създават се негативни икономически очаквания от огромната за мащабите на българската икиномика “черна каса” на българското правителство и т. нар. непредвидени разходи, които не минават през бюджета, не са одобрени от парламента и не са под обществен контрол.
Фокус: Какви са най-важните знаци от изказванията на политическите сили в парламента за началото на сезона?
Димитър Аврамов: Знаков политически сюжет на старта на есенния политически сезон, според мен е заявката на крайната партия “Атака” да бъде единствен партньор на ГЕРБ изразена, чрез започнатата от страна на лидера й остра конфронтация срещу друга формация, подкрепяща правителството – “Синята коалиция”. Това създава опазност от нарастване на екстремистките и радикални настроения в обществото и на политически модел на поведение, който е изцяло извън утвърдениете европейски демократични практики. Това вероятно ще се отрази негативно медийната сфера, в която продължават да доминират нерационални, атниевропейски полотически послания, а политическия дебат се свежда до непродуктивен шум, в който доминират междуличностни конфликти. С други думи чака ни общесвено напрежение, не толкова в смисъла на политическа нестабилност, колкото като липса на спокойствие в обществото.