Председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Цеков, Вие сте сред юристите и правозащитниците, които се обърнаха към Венецианската комисия и към българските власти с апел да се направят принципни промени в замисляния от Министерството на правосъдието нов закон за отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност. Какви са възраженията Ви?
Борислав Цеков: Възраженията, за съжаление, са не просто правно-технически, а се отнасят до самата концепция на законопроекта и до порочния начин, по който се изработва той. Казвам голямо „ДА” на необходимостта да се подобрят правните механизми и да се предприемат енергични управленските мерки, за да стане дейността на цялата контролна система в държавата по-ефикасна. Още по-голямо е нашето „ДА” за справедливо възмездие на тези, които по престъпен начин ограбиха държавата. Но новият закон, във вида в който се готви, няма да изпише вежди, а ще извади много очи. Голямата опасност е, че едрите мутри и мафиоти може отново да останат недосегаеми, а екстремната репресия на този закон да се стовари върху честните хора, които са неудобни на този или онзи. В този си вид няма никакви гаранции, че т.нар. комисия „Кушлев” няма да се превърне в инструмент за разчистване на бизнес и политически сметки, за лични вендети и откровен административен произвол.
Фокус: Защо казвате, че начинът, по който се подготвя този законопроект, е порочен?
Борислав Цеков: Защото се прави на тъмно, без широка професионална и обществена дискусия. Заедно с това, бих искал да попитам – на основата на какъв точно анализ се преценява, че е нужен този нов закон? Нима някой е направил анализ на ефективността на работата на комисията „Кушлев”, на нейния експертен и административен капацитет, на проблемите в нейната практика и въобще в практиката по прилагане на действащия закон? Ако някъде е правен такъв сериозен анализ, дайте да го видим. Не поставям под съмнение добрите намерения на Министерството на правосъдието. Но така закон, който навлиза толкова чувствително в сферата на гражданските права, не се прави. Нека се обсъди по-широко и да се изчистят недоразуменията.
Фокус: Ето сега се изваждат на бял свят митничарски селища, незаконни строежи. Няма ли нови правомощия на комисията „Кушлев” да помогнат за бързото отнемане на подобни незаконни имоти?
Борислав Цеков: А защо трябва да се мисли за нови правомощия на тази комисия, вместо да се попита къде са данъчните и строителният надзор? Вярното решение е да се укрепи и активизира цялата контролна система на държавата. А не както е в момента – някой си бил помислил, че някоя си фирма е нарушила, да речем екологичните разпоредби. И веднага вдига медийна пушилка и стоварва всичко на прокуратурата, за да била тя проверяла дали евентуално нямало престъпление. А къде е екоинспекцията?! Извинявайте, но подобна практика е израз не просто на некомпетентност, а граничи с нихилизъм към държавата и към законността.
Фокус: Какво предизвиква тревога в тези законодателни идеи според Вас?
Борислав Цеков: Както всички искаме мутрите и мафиотите да бъдат наказани, с още по-голяма сила всички трябва да искаме да се отстрани реалния риск невинни хора да пострадат от този законопроект. А такъв риск има, ако нещата не се преосмислят навреме. Първо, предлага се да бъде конфискувано имущество, дори когато то не е придобито чрез престъпна дейност. Въвежда се едно мъгляво понятие „незаконна дейност”, което даже не е дефинирано. Тоест и заради най-дребно правонарушение един човек, който не е извършил никакво престъпление, ще бъде третиран като бандит и ще му бъде конфискувано имущество. Второ, тотално е обърната тежестта на доказване. Вместо държавата да доказва, че дадено имущество е придобито незаконно, тя обявява всеки гражданин по презумпция за престъпник и закононарушител. Нещо повече – принуждава го да доказва за 20 години назад как е придобил имуществото си. Ще ви дам пример как могат да пострадат не бандитите, а хиляди нормални граждани, които се трудят честно. В частния сектор, както е известно, е често срещана практика работниците да получават официално, по ведомост, минимална заплата, а другото да се плаща под масата, за да се пестят осигуровки и данъци. Оставям настрана въпроса защо контролните органи – данъчни, НОИ, инспекциите по труда – допускат това. Ако се приложи предлаганият законопроект, тези работници автоматично стават потенциална мишена на комисията „Кушлев” и са заплашени от конфискация. Без да са бандити и мафиоти. Друга хипотеза – по скалъпен сигнал на някой, който просто ви има зъб, се прави проверка срещу вас. Представяте ли си как ще докажете да речем как сте придобили хладилника или домашното си обзавеждане преди години? Пазите си бележки и фактури? Ами ако телевизорът ви е подарък от родителите, когато са ви приели в университета – да не би да сте подписвали договор за дарение? Ами ако на всичкото отгоре са взимали на доверие, без документи, заеми от роднини и приятели, за да ви помагат да си изплащате апартамента? Е, като не можете да докажете с доходи и документи всичко това, комисията „Кушлев” ще оцени имуществото ви по пазарна цена и ще ви каже – „да, ама с една гола стипендия не можете да си ги купите, затова правим основателното предположение, че жилището и покъщнината са придобити от незаконна дейност и ще ви ги конфискуваме”. Свеждам нещата нарочно до подобен пример, за да се разбере, че всеки почтен човек може да попадне в един омагьосан кръг и да бъде принуден да доказва, че „не е маймуна”. Включително и да бъде репресиран без да е извършил никакво престъпление, защото няма достатъчно гаранции за справедлив процес и право на защита!
Фокус: Какви са другите критики?
Борислав Цеков: Много са, но ето още две по-важни. Предлага се третите добросъвестни лица, които са придобили имущество от лица, които са обект на проверка по закона „Кушлев”, да доказват, че не са знаели, че този, който им е продал апартамент или друго, има незаконна дейност. Иначе – конфискация! Представяте ли си, например, абсурдната трагикомедия, при която на стотици чужденци се конфискуват почтено закупени ваканционни апартаменти по морето или в Банско, защото инвеститорът, който им ги и продал, примерно е укривал данъци. Друг много слаб момент в предлагания законопроект е, че на практика не е предвиден никакъв надежден механизъм за контрол върху дейността на комисията „Кушлев”, която се предвижда дори да може да обискира, да нахлува в домовете на хората и пр. Липсата на контрол би могла при определени условия да изроди тази институция в някакво съвременно подобие на сталинското „ЧеКа”. Г-н Кушлев е един добър човек, но утре в тази комисия може да дойде някой недобросъвестен. В цивилизованите държави гаранциите срещу произвола на държавата не са в персонала на институциите, а в процедурите и правните механизми.
Фокус: Има ли в Европа подобно законодателство, като подготвяния нов закон „Кушлев”?
Борислав Цеков: Няма, освен в Ирландия! И който твърди друго, да не говори общи приказки, а да посочи конкретно къде другаде има точно такъв закон и да го покаже в членове и алинеи. Истината е, че в Ирландия институтът на т.нар. гражданска конфискация се прилага в съвсем различна правна и институционална среда. Чух, че някакъв коментатор по проблемите на престъпността, чието име не съм имал повод да запомня, казал тези дни, че не трябвало да се слушат аргументите на правозащитниците, защото Германия и Франция прилагали репресивни мерки без да се съобразяват с правозащитните стандарти и си били плащали обезщетенията по осъдителни решения на Съда в Страсбург. Това е лъжа! Или обикновена некомпетентност! Ако сме граждани, които искат да живеят в нормална държава, в която господства законът и справедливостта, трябва да знаем, че няма по-висша ценност, която държавата трябва да брани от правата и свободите на гражданите. Неслучайно те са изведени в основна ценност и приоритет за целия Европейски съюз в Лисабонския договор. Има купища документи на европейските институции за върховенството на гражданските права над националната сигурност и борбата с тероризма и престъпността. Добре е, тези документи да бъдат прочетени.