Интервю на Агенция „Фокус” с Николай Николов от Института за модерна политика.
Фокус: Г-н Николов, през месец август прогнозирахте в пресата, че Върховният административен съд (ВАС) ще отхвърли доклада на постоянната комисия към Народното събрание за конфликт на интереси срещу Ахмед Доган. На практика това се случи. Какъв е вашият коментар?
Николай Николов: Това решение на Върховния административен съд можеше сравнително лесно да се прогнозира от всеки непредубеден експерт, от чисто професионални позиции на база на доклада на постоянна комисия и практиката на Върховния административен съд. Написаното в доклада след четири месеца работа на постоянната комисия оставяше и оставя впечатление за чисто политическа акция. Напълно беше игнорирано обстоятелството, че законът няма обратна сила и действа по отношение на факти и обстоятелства, възникнали след 01. 01. 2009 г., а Доган е сключил въпросните договори през 2008 г. И след разглеждането на делото пред тричленен състав не стана има ли някаква връзка с държавата или бюджета на държавата въпросното частно търговско дружество – възложител по договорите за поръчка. За да има конфликт на интереси, овластеното лице следва да е имало възможност да повлияе, използвайки властта си, за да придобие съответната облага. Именно тук нишката се къса и доказателствата, представени от комисията, издишат. В доклада не се сочеше кой текст от закона е нарушен според постоянната комисия. Имаше да се свърши доста работа, която не беше направена и резултатът е налице.
Намирам решението на съда за прецизно и съобразено изцяло с духа на закона при тези доказателства. Конфликтът на интереси е тежка мярка, която има изключително тежки последици. Той не се доказва с предположения или цитати от политически речи, а с факти за това, че лице, заемащо публична длъжност е използвало властта си, в полза на частния си интерес.
Фокус: Причината в липсата на солидни правни аргументи ли е или в това, че законът няма обратно действие?
Николай Николов: И двете причини са важни. Макар че липсата на обратно действие е почти непреодолимо препятствие пред евентуално позитивно решение на петчленния състав.
Фокус: Как ще коментирате реакциите на мнозинството?
Николай Николов: Естествено е решението да бъде обжалвано. Бих препоръчал въздържане от всякакви упреци към съда и независимостта на съдебната система.
Фокус: Това решение на ВАС окончателно ли е?
Николай Николов: Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на ВАС, чието решение ще е окончателно. Пред тази инстанция се скъсява възможността за представяне на доказателства. Могат да се представят писмени доказателства.
Фокус: Какво следва оттук нататък?
Николай Николов: След евентуалната жалба следва да се очаква решението на 5-членния състав. Каквото и да е то, то ще има значително въздействие върху по-нататъшното приложение на закона. По-важното е, че постановеният акт сочи необходимостта от значителна реформа на системата от органи, която провежда предварителната проверка и сезира съда. Цялостното провеждане на проверката трябва да бъде извадено от редица политизирани и други органи и поверено на професионалисти. Необходимо е изграждане на професионален и деполитизиран орган, която да проверява постъпилите сигнали за конфликт на интереси и да се произнася по тях с мотивирано решение, което да подлежи на обжалване. Това е пътят за прекратяване на изкривеното и недостатъчно професионално приложение на закона.
Фокус:Как бихте коментирали различията в мнението на решаващия състав?
Николай Николов:Особеното мнение на съдията докладчик е забележително с това, че съдебен акт се мотивира с извадки от политическа реч. Това е неприемливо. Когато става дума за вина и тежки санкции, са необходими достатъчно сериозни и годни доказателства, доказващи основателност на твърденията за конфликт на интереси, а именно, че лицето, което заема публична длъжност, се е възползвало от служебното си положение, за да се сдобие с облага. Това могат да бъдат протоколи от парламентарни заседания, удостоверяващи изказвания и гласувания, удостоверения за собственост върху капитал в търговско дружество, договори за обществени поръчки, документи удостоверяващи трансфер на суми от държавния бюджет към частно юридическо лице и т.н.
Позоваването на политическа реч в мотив на съдебно решение би превърнало същата в политически акт , а това е отвъд границата на функциите и статута на Върховния Административен съд, очертан от Конституцията.
Аз няма да скрия, че становището на двамата съдии, формирали мнозинството в решаващия състав, буди симпатия и уважение, защото те дръзнаха да застанат срещу общественото мнение, но да останат верни на принципите на правото. По това дело те са прости. Вината в административното наказателно право и по ЗПРКИ не се презюмира според позицията, която заема съответното лице в държавното управление, а се доказва. Репресивен закон не може да има обратно действие, освен ако в него това не е изрично допуснато. В репресивна процедура при неяснота в закона кой е важния момент за възникване на облагата – сключване на договора или получаване на част от сумата следва да се приеме по-благоприятния за съответния деец момент . Не е административно нарушение по ЗПРКИ деяние, което предварително не е описано в закон като такова , в случая подаване на декларация с непълно съдържание и т.н.
Но най-вече Темида в своето мнозинство по това дело образно казано „остана с вързани очи” т.е. съставът на ВАС успя да се абстрахира от личността на Доган и от шокиращия размер на хонорара му и по този начин да остане верен на разума, а не на емоциите.
Когато общественото мнение вземе химикалката на съдията и започне да пише съдебни актове, съдът се превръща в трибунал. Според събраните пред тричленния състав доказателства това не бе допуснато.
Имал съм възможност многократно, включително на форуми, организирани от Института за модерна политика, да призовавам ВАС за по-решително приложение на закона, но решителност не означава изкривяване.
Фокус:Каква е Вашата оценка за приложението на ЗПРКИ до момента?
Николай Николов: Стартът на приложението бе белязан от множество дела, свързани с неспазен срок за подаване на декларации по чл.12, т.1 и т.2. Премина се през каскада от дела срещу ръководни служители в образователната система /директори на училища/, при които ВАС изработи спорното, но все пак мотивирано становище, че назначения на роднини на длъжности от помощник–директор до огняр, не съставлява конфликт на интереси по смисъла на ЗПРКИ. Последва завой на съдебната практика и изработване на изключително важното становище на ВАС в три решения до момента, че когато общински съветници или свързани с тях лица печелят обществени поръчки в съответната община са в конфликт на интереси, независимо дали решението за поръчката е минало през Общинския съвет или не. Сега е наред шумното дело „Доган”, резултатът от него какъвто и да е той, ще има базово значение за приложението на закона.
По интересни са процесите, които протичат по места и в отделни администрации. Очертава се тенденция чрез закона в постоянните комисии към общинските съвети да се търси само разчистване на политически сметки и вдигане на шум, а не нарушения на закона. Например в Бургас бившият председател на Общинския съвет е даден на съд, затова, че искал , но не бил допуснат и не участвал в обсъждането и гласуването на точка, касаеща частната му телевизия и пуснал жалба до областния управител срещу това решение, която била отхвърлена. По администрации в не малко случаи този закон също се използва за отстраняване на некомпетентни или политически неудобни служители, а не на непочтени.
Тези процеси трябва да бъдат прекратени и подсказват необходимост от реформа на законодателната материя.