Интервю на www.vsekiden.com
Г-н Шопов, как ще коментирате поисканата днес от Франция и Германия промяна на Лисабонския договор? Дали това не застрашава по някакъв начин самото съществуване на Съюза?
Аз мисля, че първите коментари все пак съдържат някаква условност по отношение на правната оценка дали наистина ще бъде необходима промяна на първичните договори. Към този момент надделява оценката, че наистина ще има необходимост от промяна на договорите. Тук политическият риск е много голям. По простата причина, че всички помним трудното приемане на Лисабонския договор. Ако тогава имаше съгласие между всички държави-членки, то беше по посока, че каквото и да се случва, през идните няколко години не трябва да става дума за промяна отново на договорите. Просто защото политическият климат в Европа е такъв, че тези промени ще стават много трудно.
Но аз не мисля, че необходимостта от промяна на договорите поставя под съмнение по някакъв начин Европейския съюз. По-скоро става дума за това дали европейските правителства ще могат достатъчно добре да обяснят на своите публики защо толкова бързо трябва да бъдат променяни договорите.
Всъщност, става въпрос за едно съвсем конкретно предложение на Германия и Франция, отнасящо се до това, че в случай на сериозно нарушаване на основните икономически и монетарни принципи на ЕС от една страна, да се отнемат правата й за гласуване в институциите на Общността…
Да, но забележете, че тук не става въпрос за промяна на някои от Маастрихските критерии за Еврозоната. А за санкциите, които да бъдат налагани при тяхното неспазване, т.е., въвеждането на някакъв автоматизъм при налагането на тези санкции – това, което до момента не съществуваше. И според мен голямото предизвикателство пред европейските политици е да обяснят защо в някакъв смисъл Европа в момента няма алтернатива, освен да промени начина, по който функционира Еврозоната.
Защото механизмът, който беше създаден за подкрепа на страни, които евентуално ще изпаднат в затруднение, трябва да припомним, че той е временен механизъм и изтича през 2013 г. Той е крайна мярка, която се справя единствено с последствията, но не се справя с причините. Беше ясно, че трябва да се направят промени в начина, по който функционира Еврозоната и реално да бъдат санкционирани държавите, които не спазват критериите. Ако погледнете внимателно, ще видите, че в момента спазването на критериите е суспендирано. Особено по отношение на дефицити, на дългове…
Голяма част от страните-членки не отговарят на тези критерии и очевидно това не е устойчиво положение. Така че, най-голямото предизвикателство пред европейските политици е да обяснят на европейските граждани защо толкова скоро отново би се наложила промяна на договорите. А тези политици са все още като че ли объркани от сложната ситуация, в която изпаднаха и наистина ще е необходимо лидерство от друг порядък, за да преминат спокойно тези промени на договорите. Големият въпрос е, ако тези промени трябва да бъдат ратифицирани в страни извън Еврозоната, което също е отворен въпрос, наистина тогава ситуацията става много сложна.
Добре, а как според вас Никола Саркози ще успее да обясни на протестиращите срещу пенсионната реформа французи необходимостта от промени в европейските договори. Протестиращите едва ли се интересуват от това…
Вижте, въпросът е, че когато в дадена страна-членка излезе извън критериите, има период от 6 месеца, в който тя може да върне дефицита си в някакви определени нива. Напр., по отношение на общата задлъжнялост е приета схема, която позволява с опреден процент да пада тази задлъжнялост, докато влезе в рамките на 60-те процента, за да не бъдат налагани санкции. Но сте права, че има политически проблем. От гледна точка на това, че всички националните правителства, ако бъде приета такава поправка, наистина ще имат много по-малка възможност да реагират с дефицити, когато се появяват кризи.
Все пак, става въпрос от един период от 4-5 години, преди този механизъм евентуално да стане факт. Защото датата, за която се говори е 2013-2014-та. И очакването на повечето хора е, че до този момент проблемът с дефицитите и задлъжнялостта ще бъде решен. Така че тук се разчита на това, че ще има няколко години преди реалното ограничение да бъде пред националните правителства. Но според мен това ще засили натиска за реформи. Очаквам това да бъде единият от големите политически ефекти. Мисля, че в момента политици като Саркози си представят, че имат твърде много време, преди да застанат пред своите граждани и да кажат, че това ниво на дефицит или на задлъжнялост не е опция за Франция, напр.
Според вас кои от другите лидери в ЕС ще се присъединят най-бързо към предложението на Меркел и Саркози?
Има сравнително ясно оформени лагери. Тези държави, които по-лесно могат да отговорят на критериите, очаквам да бъдат на страната на Германия и Франция. Но доколкото подразбирам, дори по-скептичните държави като Италия и Белгия, са доволни от въвеждането на допълнителен период, който позволява дефицитите и задлъжнялостта да бъдат вкарани в рамките на критериите.
А къде сме ние, каква реакция ще има българското правителство, според вас?
Доколкото на мен ми е известно, тези макроикономически показатели – задлъжнялост и ниво на дефицит, все още не са със застрашителни размери у нас. Така че от тази гледна точка не очаквам самото изпълнение на критериите в някакъв средносрочен план да бъде проблем. Но все пак ми се струва, че е важно да чуем каква е официалната българска позиция по тези въпроси. За съжаление, както и по други поводи, тя остава мистерия за широката общественост. Обикновено ние нямаме яснота как точно изглеждат българските позиции. И би ми било интересно да ги чуя и разбера.